Бившият белодробен санаториум в старопланинското село Радунци, някога най-голям на Балканите, бе продаден. Така болницата, намираща се от 2016 г. в ликвидация, бе продадена на 20-ия търг за 480 000 лв., като никой от ангажираните фактори не пожела да съобщи пред в. "Сега" купувача. По неофициална информация става дума за известна бизнес фамилия от Стара Загора.
Продаден е централният блок, възлизащ на 15 000 квадратни метра разгъната площ. Сделката не касае прилежащите постройки, а земята остава собственост на община Мъглиж. В момента тече период, през който купувачът трябва да довнесе сумата. Кършев обясни, че понякога цялостното финализиране на процедурата отнема месец-два.
ОЩЕ: Как най-голямата белодробна болница на България беше съсипана (ВИДЕО)
Преди година-две турски здравни инвеститори се бяха заинтересували от базата. А хиляди българи се питаха не е ли могла да бъде стопанисвана и да се ползва при ковид пандемията при липсата на легла.
Историята на болницата е повече от интересна. Началото е поставено през 30-те години на миналия век, когато Борис III отрежда ливади и гори за бъдещия санаториум, предназначен за туберкулозно болни. Втората световна война прекъсва току-що започналото строителство. През социализма то е възобновено с типичния за периода размах. Лентата е прерязана през 1955 г., като санаториумът е обявен за "най-големия на Балканите за костно-ставна туберкулоза". 10 години по-късно се превръща в цялостна белодробна болница с 645 легла, множество отделения, апаратура, лаборатории и т.н. Постепенно се изграждат още обекти, трудно смилаеми днес с мащаба и грижата - спортни терени, лятно кино, радиоуредба, кабинети за труд и преквалификация (плетачество, шивачество, часовникарство и т.н.), селскостопанско звено, автомобилен парк, жилища и детска градина за персонала...
В третата България обаче - след 1989 г., нещата западат. Трупат се дългове, служителите стоят без заплати, болните намаляват, условията за тях се влошават. Работата практически спира през 2015 г., а първият търг стартира с 1.6 млн. лв. цена, но на него и следващите не се явява никой. След 2020 г. сградите и дворът бяха оставени без охрана, което привлече множество крадци, а и авантюристи, търсещи екстремни преживявания в западнали места. На произвола се оказаха медицинска техника, оборудване, автомобили, мебели.., дори хиляди картони на пациенти и документи на персонала. В противовес - живеещ в Радунци компютърен специалист, сантиментално свързан с болницата (родителите му са работили в нея), тръгна да я пази без да пита никой, втрещен от разсипията.
В крайна сметка след смяна на ликвидатори, доброволчески акции по почистване, депутатски въпроси и министерски отговори "Мина ѝ времето на болницата", плюс десетки още мъки и перипетии, се появи купувач. Търгът се проведе в края на април. Но никой не знае какво точно купувачът смята да прави. При подобни сделки той няма задължения относно стопанисването.
