България все още има най-ниската продължителност на живота в ЕС. Страната ни все пак е вдигнала продължителността на живота, но е последна и се развива много по-бавно от Румъния, Естония и Литва. За 2 години обаче и трите страни са вдигнали много повече показателите си от България. Това сочи доклад на Европейската комисия "Състояние на здравеопазването в ЕС" за 2019 г., който изследва системата в 30 страни, плюс Норвегия и Исландия, цитиран от Нюз.
Основните причини за висока смъртност са заболяванията на сърдечно-съдовата система и раковите заболявания, обяснява Ани Шпрангер, научен сътрудник към Факултета по мениджмънт на здравеопазването в Техническия университет в Берлин и експерт в Европейската обсерватория за здравни системи и политики.
Инсултът е причина за 1/5 от случаите на смърт в България, което е три пъти повече от средното за ЕС.
При рака пък най-много починали има от рак на белите дробове, дебелото черво и гърдата. Две от причините за това са пушене и алкохол, като според изследователите у нас процентът на пушещите е най-висок от ЕС, като данните сочат, че един на всеки четирима възрастни е пушач. Има обаче и деца под 16 г., които са пушачи, особено момичета.
Изследван е и режимът на хранене сред населението на България, като се оказва, че възрастните хора не ядат всеки ден по един плод, а при децата едно на всеки пет е със затлъстяване.
Докладът изследва няколко компонента - системата на здравеопазване и болничното лечение.
Оказва се, че у нас се дават само 52% държавно финансиране в здравеопазването, което е най-ниското за целия ЕС. Средствата пък отиват най-вече във фармацевтичните компании - 43%, което е повече от средното за ЕС.
При болничното лечение сме на второ място - около 34% отиват за това.
Докладът за здравеопазването в България отчита също, че достъпността не е добра. 10% у нас не са здравно осигурени, което е много голям дял от населението, ¼ не вярват в здравната система и не се осигуряват, а има и група без валидни документи за самоличност сред ромите.
Оказва се, че България има и голямо частно финансиране, свързано с доплащания на пациенти за здраве. Лекарите в страната ни пък са доста, но не равномерно разпределени, джипитата и медицинските сестри са недостатъчно.
В България има повече болнични легла от страните в ЕС, като средният престой в болница е 5 дни, като в държавните болници се намаляват леглата, а в частните се увеличават 6 пъти.
Броят на общопрактикуващите лекари в България е малък –над 15%, което е много под средното равнище за ЕС от 27,3 %. Това се дължи отчасти на късното въвеждане на обучение на специалисти по обща медицина и на факта, че тази специалност е по-малко привлекателна. Бързото застаряване на работещите като общопрактикуващи лекари също допринася за малкия им брой.
Високите равнища на задлъжнялост на публичните болници са траен проблем, към който често се подхожда чрез периодично покриване на дълговете. България финансира своите болници като използва плащания за всеки отделен случай въз основа на клинични пътеки. Съществува дисбаланс във финансирането на различните клинични пътеки, като някои от тях са финансирани повече от необходимото, докато други са недостатъчно финансирани, което създава стимул за болниците да използват прекомерно някои клинични пътеки, пише още в изводите на доклада.
Неравномерното разпределение на лечебните заведения, медицинските специалисти и услуги в цялата страна също затруднява достъпа, като селските райони често са ощетени, докато в по-големите градове има свръхпредлагане на услуги.
Недостигът на медицински специалисти, особено на медицински сестри и общопрактикуващи лекари, възпрепятства развитието на първичната помощ и предоставянето на услуги в неблагоприятните райони. За справяне с тези предизвикателства се прилагат мерки за увеличаване на броя на дипломираните медицински специалисти и за подобряване на заплатите и условията на труд, гласи още докладът.
