Проекът за изграждане на цяла национална система за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха влезе в ревизираната версия на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), по който България очаква да получи 12,6 млрд. лева. ПВУ е част от механизма на Европейския съюз, който цели да подпомогне излизането на държавите членки от кризата, причинена от пандемията, но и да допринесе за дългосрочно развитие.
Предложението включва не само купуването на 7 хеликоптера, но и изграждането на 6 оперативни бази с хангари и 11 площадки за вертолети до болници, наемане и обучение на летци, лекари, парамедици и инженери.
Проектът за хеликоптерите е един от общо 57 инвестиционни проекта в плана, предложен от служебния вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов. В документа има и още 43 реформи, предвидени за различни сфери, сред които здравеопазване, образование и енергетика. След като планът бъде обсъден в българския парламент, той ще бъде пратен в Брюксел. Ако Европейската комисия го одобри, през следващите 7 години България трябва да получи общо 12,6 милиарда лева от ЕС.
Предложението, заложено в плана, е да се изгради система за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха с последващо транспортиране на пострадалите до специализирани медицински заведения. Това ще се направи по модела Helicopter Emergency Medical Service (HEMS), който започва да се въвежда и развива в западна Европа още от средата на 60-те години.
При наличието на такава национална система ще може да се оказва спешна медицинска помощ на нуждаещи се в цялата страна в рамките на така наречения „златен час“, както и последващо транспортиране на пострадали при необходимост. С хеликоптери ще могат да се транспортират и пациенти от едно медицинско заведение до друго и да се доставя оборудване, кръв, органи и лекарства.
За целта ще се организира Изпълнителна агенция „Хеликоптерна спешна медицинска служба” (ИА „ХСМС”), пряко подчинена на министъра на здравеопазването. Звеното ще има директор и ще бъде разгърнато поетапно в 6 оперативни бази (ОБ) на различни места в страната, които позволяват максимално покритие на територията. Всяка база ще има по един хеликоптер, освен основната база, която ще има два.
Хеликоптерите ще бъдат оборудвани с животоспасяваща и животоподдържаща апаратура, отговаряща на изискванията по медицински стандарт от HEMS. Пет от базите ще могат да оперират в светлата част на деня, а шестата ще може и нощем. Хеликоптерите ще бъдат изпращани от диспечерски пункт, който ще е част от Националната система 112.
Освен за покупка на седемте оборудвани медицински хеликоптера, в проекта има отделени средства и за изграждане на необходимата инфраструктура в оперативните бази. Това включва хангари, оперативни площадки и сертифициране. Също така ще се изградят или реновират 11 летателни площадки към болнични заведения.
Ще се инвестират и средства в обучението на летателен, медицински и технически персонал. Екипажът на всеки един хеликоптер ще включва летец, който е и командир на екипажа, втори пилот, лекар и парамедик или медицинска сестра. Общо до 2026 г. по проекта ще бъдат отворени 128 работни места. Това включва 43 летци, 7 диспечери, 21 лекари, 20 парамедици или медицински сестри, 31 инженери и технически състав, както и 8 души на други позиции.
Предвиденият период за изграждане на цялостната национална система HEMS е 5 години. Министерството на здравеопазването поема отговорност да започне изпълнението на проекта веднага след неговото одобрение. Първите два хеликоптера би трябвало да бъдат доставени през 2024 г., още два през 2025 г. и три през 2026 г. Обучението на екипажите и техническия персонал също ще става поетапно в рамките на две години – 2024 г. и 2025 г.
От 2023 г. до 2025 г. трябва да бъдат изградени или модернизирани оперативни площадки за кацане и излитане на вертолетите, както и да бъдат построени оперативните бази.
Основната част от инвестицията за въздушните линейки ще дойде от Европейския съюз, след което разходите ще се поемат от здравното министерство. Всеки български гражданин ще има право да получи въздушна медицинска помощ безплатно, без значение дали е здравноосигурен.
Европейското финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост ще бъде близо 129 милиона лева. Заложено е и национално съфинансиране в размер на 25 милиона лева, с което общият бюджет на проекта става почти 155 милиона лева.
От тях почти 140 милиона лева ще отидат за доставка на седемте хеликоптера, оборудването им и обучението на персонала. Изграждането на оперативните бази ще струва 10 милиона лева, а изграждането на 11 площадки на болниците – 2,5 милиона лева.
Цената на проекта се равнява на 1% от общото финансиране от Плана за възстановяване и устойчивост. Той се явява вторият по стойност в сектора на здравеопазването. За тази сфера са планирани инвестиции в рамките на 704 милиона, което се равнява на 5.6% от всички 12,6 млрд. лева, които България получава от Брюксел по механизма за възстановяване.
Инвестициите по плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) са разделени в 4 категории – за иновации с цел повишаване на конкурентоспособността, за развитието на зелени политики с цел устойчиво управление на природните ресурси, за подобряване на транспортната и цифровата свързаност между различните райони и за постигане на по-справедлив, равностоен икономически растеж за гражданите във всички региони в страната.
Реформите и инвестициите в сферата на здравеопазването попадат в последната категория, т.н. „Справедлива България“. Тя е на стойност 18% от ресурсите от ПВУ. Според авторите на документа държавата е длъжна да осигурява медицинска помощ при спешни състояния на всеки български гражданин и тази отговорност е заложена в Конституцията.
Липсата на достъп до такава помощ води до смъртни случаи, някои от които биха могли да бъдат предотвратени. България има втората най-ниска очаквана продължителност на живота сред държавите в ЕС. Една от причините за това е високият коефициент на смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Той е три пъти по-висок в сравнение с останалите държави в блока. Страната е на едно от първите места в Европа по брой на смъртните случаи, причинени от инсулт. Тя е и на последно място по брой на извършените трансплантации на органи. Във всички тези случаи времето за транспортиране е от особена важност.
Сред негативните статистики не трябва да се подминава и големият брой катастрофи по българските пътища, при които през 2020 г. са загинали 463 души, а ранените са над 7120. В някои случаи линейките не успяват да достигнат достатъчно бързо до мястото на инцидента или се сблъскват с трудности да извозят пострадалите до най-близкото болнично заведение.
Според авторите на плана една от причините за големия брой смъртни случаи в гореизброените ситуации e невъзможността да се окаже своевременно спешна медицинска помощ. Затова е наложително държавата да осигури финансов ресурс за закупуване на въздушни линейки, обучение на екипажи за тях и развитието на пълна мрежа от оборудвани бази и хеликоптерни площадки в цялата страна.
ОЩЕ: Защо бавят поръчката за медицински хеликоптер?
