Нивото на раждаемост в страната е ниско, а общата смъртност е доста по-висока от общата в Европа. Това каза д-р Галин Каменов, заместник-министър на здравеопазването, по време на представянето на визията на ръководния екип на МЗ за общественото здраве – актуална картина, проблеми и начини за решаването им. Той поясни, че като причини за смъртността най-висок дял заемат заболяванията на сърдечно-съдовата система. „Въпреки че има тенденция смъртността от сърдечно-съдови забовлявания да намалява, все пак тя остава достатъчно висока. Злокачествените новообразувения се приближават до европейските показатели“, коментира д-р Каменов.
„Общественото здраве е приоритет на министерството“, каза заместник-министърът и посочи, че министерството ще води проактивна политика в тази област, защото системата на общественото здраве е слабо позната и общественото здрав става все по- важен елемнт от здравните системи в цяла Европа. По думите му здравето се влияе от генетични условия, социални услогвия, екологични фактори, поведенчески нагласи и здравни грижи. От всички тях поведението , свързано със здравето е от най-голямо значение, тъй като отговаря за 40 % от преждевременната смъртност и може в значителна степен да се променя“ ,заяви д-р Каменов. Той поясни, че има четири поведенчески фактори, това са тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол, лоша диета или ниска активност, съобщи агенция Фокус.
Зам.-министър Галин Каменов изведе на преден план и необходимостта от сериозни усилия да намалим детската смъртност в страната. Според данните, въпреки че детската смъртност намалява, тя остава почти 2 пъти по-висока в сравнение с тази Европейския съюз. Д-р Каменов поясни, че очакваната продължителност на живота в България е доста по-ниска от европейската, като уточни, че в България средната продължителност на живота е около 74 години, а в Европа - около 80.
По отношение на рисковите фактори за хората, той посочи, че почти всеки трети в България пуши и което е притеснително тютюнопушеното започва в ранна възраст. Д-р Каменов обясни, че повечето от половината пушачи пропушват между 16 и 20 години.
„Обществото като цяло недооценява вредата от тютюнопушеното и проявява толерантност към този вид рисково поведение. Можем да отчетем, че съществуващото законодателство за контрол на тютюнопушене не е достатъчно ефективно“, коментира той. По отношение на алкохола, д-р Каменов обясни, че в България всеки 4-ти употребява.
„Повече от децата на 10 -19 години вече са опитвали алкохол. Като средната начална възраст на консумацията е 13 години. Тук са наложителни активни действия за ограничение на употребата на алкохол с цел укрепване на здравето на младите“, коментира той. Заместник-министърът поясни, че с рискова алкохолна седмична консумация и високорискова консумация са над 20 % от анкетираните.
„Данните са от проучване на Националния център по обществено здраве през 2016 г. „Над 70 % от населението е с недостатъчна физическа активност. Има дефицит на здравно-образователна информация по отношение на физическата активност и ползата от нейното практикуване“, обясни д-р Каменов. По отношение на фактора хранене, той уточни, че е висока средно-дневната консумация на сол, което надхвърля нормата.
„Средно дневната консумация на мазнини и наситени мастни киселини от населението в България е доста над препоръчителните нива. Висок е относителният дял на лицата с консумация на свободни захари“, каза той и посочи, че това е над препоръчителните нива. „Всичко това води до свръхтегло и затлъстяване както в детска, така и в зряла възраст. Съответно от 5 до 19 години със свръхтегло са 19,7 до 26 %, а със затлъстяване 7,5 – 19 %. При лицата от 20 до 59 години свръхтегло има в 12-34 %, а със затлъстяване 7,5 до 29, 1%“, уточни заместник-министърът.
Той посочи, че един от основните инструменти, с които общественото здраве се опитва да контролира рисковите фактори, са националните програми. „Те са много, част от тях се изпълняват добре, други нетолкова добре“, каза д-р Каменов. По думите му основен проблем е недостатъчното финансиране, което не позволява всички дейности в програмите да се изпълняват. „Самото финансиране става в самия край на годината, което компрометира изпълнението на мерките. Другото, което ни притеснява е неефктивният мениджмънт на програмите“, допълни д-р Каменов. Според него най-добре изпълнявани програми в общественото здраве са тези, които се финансират от Глобалния фонд – Програмата за превенция и контрол на ХИВ СПИН и Програмата за превенция и контрол на туберкулоза. Той коментира, че честотата на регистрираните с ХИВ на 100 хил. души у нас е по-ниска от тази в Германия, Полша и са на едно ниво с Австрия.
"Това се дължи на ранното откриване на носителите на ХИВ, достъпът на всички до подходящи лекарства, което прави носителите вече неефективни източници, здравната просвета и концентрирани на мерките върху рискови и уязвими групи", допълни д-р Каменов. Заместник-министърът на здравеопазването поясни, че броят на лицата, които се изследват годишно за ХИВ/СПИН е 300 хил души. По отношение на заболеваемостта от туберкулоза, д-р Каменов обясни, че тя е сведена от 39,1 на 100 хил. на 22,5 на 100 хиляди.
