„Сигналите от Китай и другите държави не ни подсказаха, че трябва да се подготвим за тази епидемия. Болниците у нас трябваше да са разделени на групи и по-подготвените лечебни заведения да поемат първата вълна. Най-подготвените болници трябваше да поемат първата вълна на епидемията от коронавируса, докато се подготвят останалите лечебни заведения“. Това заяви в предаването „Лице в лице“ по БТВ бившият министър на здравеопазването д-р Таня Андреева.
„При COVID-19 заболяване са редки случаите, които са спешни. Това, че ги превозват с линейки, позволява те да достигнат до най-подготвените болници. През това време може да се изгради втората линия болница. Има много болници, които не са достатъчно обзепечени с кадри – във Видин, в Ямбол, в Сливен, във Враца. Трябва да се проверят болниците в Търговище и Разград, защото все повече случаи излизат от там. Труден е този процес за управление, но не е и невъзможен. Цялата информация за болниците е в Министерството на здравеопазването и то може да вземе мерки за обезпечаване на болниците. Болниците у нас трябваше да са разделени на групи и по-подготвените лечебни заведения да поемат първата вълна, както се случи с болницата във Видин“, подчерта д-р Андреева.
По думите ѝ в началото на епидемията ограничаването на детските и женски консултации е било правилен ход, но след това е трябвало мерките да бъдат отпускани по-плавно. "Строгото ограничаване беше правилен подход като начало, защото никой не знаеше как ще се развие заболяването в страната. Веднага след това трябваше да се прецени кои мерки да останат. Получи се една стагнация - всичко беше затворено. Сега изведнъж отпускаме всички мерки. Не разбирам как в тази ситуация ще бъде оценен ефектът от разхлабването на тези мерки - през 3-4 дни се махат ограничения. Ако има рязко покачване на болестта, няма да знаем заради какво е", отбеляза бившият здравен министър. Според нея отварянето на яслите, детските градини и училищата трябва да е една от последните мерки. „Децата са най-неспособни да се пазят от гледна точка на самодисциплина. Това ги прави най-лесните преносители, а след това те стават опасни за техните родители, баби и дядовци“, заяви д-р Таня Андреева.
„На Балканите сме доста по-пощадени от коронавируса. Това може да се дължи на по-добрия имунизационен календар, на това, че туристическият поток не е толкова голям или пък на това, че възрастните хора не общуват толкова помежду си“, коментира тя.