Българската ваксина срещу COVID-19, която се разработва от група млади учени в лабораторията “Експериментална имунология” на Института по микробиология на БАН с ръководител проф. Андрей Чорбанов, вече се изпробва върху мишки. Гризачите се ваксинират с първия прототип на препарата, като все още се изяснява въздействието на липидните наночастици и доколко носителят е безвреден. Това казва за “24 часа” проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология на БАН.
Интересът към ваксините в института не е от вчера. Още през 2010 г. учените печелят проект, финансиран от фонд “Научни изследвания”. Нарича се “ДНК ваксини - насочване на вирусни антигени чрез генетично конструирани химерни молекули”. С настъпването на пандемията групата се оказва с ноу-хау как да се разработи нова ваксина с друг подход, а не като утвърдените до момента, които фирмите започнаха да произвеждат. Българската ваксина е протеинова.
“Състои се от къси пептиди, опаковани в липидни наночастици. Късите пептиди са части от протеина на шипчето, но също и от различни други протеини на обвивката на вируса. По този начин ваксината е мултиепитопна, т.е. имунната система се обучава да разпознава различни части от вируса, така че дори при възникващи варианти на коронавируса, той да бъде разпознат и унищожен от имунната система на човека”, обяснява проф. Петрова.
Създадени са два прототипа. Първият бе финансиран от института “Пастьор” миналата година със 70 000 евро. Това беше 18-месечен проект, който вече приключва. Вторият проект започна по-късно. Финансиран е от фонд “Научни изследвания” с 250 000 лв. В проекта партньори на Института по микробиология са Медицинският университет в София и Химическият факултет на Софийския университет. Според проф. Пенка Петрова до готово флаконче за употреба, каквито са тези, които в момента се използват в света, може да се стигне, ако интерес към българския препарат прояви голяма фармацевтична фирма. Първата стъпка е идеята и разработката да бъдат патентовани. Проф. Пенка Петрова очаква това да бъде подкрепено и финансирано от БАН. Чак след това всъщност трябва да дойде офертата към фармацевтична компания.
След като купят патента, може да се върви към клинични изпитвания на фази 1, 2 и 3 върху хора. След първата година се отчитат всички ефекти. “В света бяха разработвани най-малко 250 успешни ваксини. Част от тях спряха разработката и не стигнаха до производство, защото няма да е рентабилно или пък нямат много добра степен на защита”, разказва директорката на Института по микробиология.
На 5 октомври проф. Андрей Чорбанов ще представи научната разработка на българската ваксина срещу COVID-19 в краен вариант на световен конгрес по ваксини. За “24 часа” той обяснява, че до този етап сме стигнали с финансиране 50 или 100 пъти по-малко, отколкото конкуренцията. Проф. Чорбанов обяви, че работи върху ваксина против коронавируса още през април миналата година.
