Георги Милошев е на 29 години. Учител е по биология в 125 СУ „Боян Пенев“ и докторант в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Той е млад учен, спечелил наградата „Докторант на годината“ за 2022 г. Има няколко научни публикации в областта на генетиката. Миналата учебна година беше избран за „Учител на годината“ на 125 СУ. През тази учебна година беше удостоен с пластика “Сова” и грамота за принос към столичното образование от Регионално управление на образованието – София-град.
Г-н Милошев, още е топло, а отделни училищни паралелки минаха онлайн заради многото заболели от ковид, чуха се предупреждения, че може да се очакват и други непознати епидемии. Може ли глобалното затопляне да ни вкара в сценарий като във филма „Последните оцелели“, при който хората се зарязяват със смъртоносни гъбични инфекции, които до момента човечеството не познава?
Такъв сценарий за човечеството изглежда нереалистичен за момента. Едва ли хората биха се превърнали в зомбита, както в „Последните оцелели“. Но най-малките като вируси, бактерии и гъбички е възможно да предизвикат най-големите проблеми. Ние вече бяхме преки свидетели на това. Пандемията от Ковид ни го доказа. А и в миналото много пъти човечеството се е сблъсквало пряко с най-малките обитатели на нашата планета. Трябва да обръщаме много внимателно и сериозно отношение на тези патогени. Малко невнимание от наша страна, може да предизвика световен проблем. Затова ние трябва заедно да разберем, че законите на медицината работят и трябва да ги спазваме.
Още: Хаос и обвинения: Лекарите се молят кошмарът с е-рецептите да спре
Има ли ефективни медикаменти, които да се противопоставят на новите гъбични инфекции?
Гъбичките, както и бактериите и вирусите, са навсякъде около и върху нас. Намират се в храната, водата, почвата, върху кожата ни, в тялото ни, на улицата, в домовете ни. Няма място, където да не можем да ги срещнем. Гъбичните инфекции често засягат определени участъци от кожата ни и това са т.нар. дерматомикози. Но могат и да засегнат и нашите органи – очи, бял дроб, черен дроб, полови органи и др. Има локализирани гъбични инфекции, които засягат конкретно място, но има и такива, които засягат много области и се наричат системни. Медикаментите, които използваме за лечение на гъбични инфекции са различни – таблетки, интравенозни лекарства, супозитории, азоли, кремове, дори е възможно да се използват бактерии за лечение на гъбички. Медикаментите са ефективни, но гъбичките, подобно на бактериите, могат да развият резистентност към тях. Затова лечението на такива инфекции не трябва да бъде самоинициативно, а след консултация с лекар.
Защо все повече видове вируси се предават от животни на хора?
Още: Въпрос за милиарди - ЕК не назовава посредниците, договорили цените на ваксините срещу COVID
Вирусите често преминават видовата бариера (разпространяват се от един вид на друг). Заболявания, които се предават от животни на човек, се наричат зоонози. Много често вируси по животните ни атакуват. Такива вируси могат да бъдат опасни за хората, защото имунната ни система не ги познава и предизвикват инфекция. Трябва да мине известно време преди човешката имунна система да си изгради имунитет. Това напасване между имунитета и вируса, преминал видовата бариера, може да отнеме време и довежда до сериозни проблеми. Освен Ковид, който е типичен пример за зооноза, ние от години живеем с такива вируси – бяса, токсоплазмозата, ебола, антракс и много други. Вирусите „обичат“ да се променят (мутират), да преминават от един вид на друг, да локализират на различни места.
Има ли адекватен лек за това?
Всъщност ключът е здравата ни имунна система. Ние не си даваме сметка, но нас ежедневно, всяка минута, ни атакуват всякакви патогени. Нашата имунна система като един верен защитник ни пази и не дава възможност на този патоген да ни разболее. Затова трябва да се грижим за нея като се храним пълноценно, като спим здравословно, спортуваме редовно. Това е най-ефикасното лекарство. И ако този патоген е изключително агресивен и ни разболее, чак тогава трябва да прибягваме до медикаментозно лечение.
Някои щамове бактерии от години се превръщат в супербактерии, защото са устойчиви на антибиотици. Каква е причината за антибиотичната резистентност?
Причините за антибиотичната резистентност са няколко. Една от тях е масовото им използване. Много често хората пият антибиотици, без да се консултират с лекар. Лекарите пък масово изписват антибиотици без необходимите изследвания, които са нужни, за да бъде установен бактериалният причинител на конкретната инфекция. Използването им трябва да бъде ограничено и да се използват само когато обстоятелствата го изискват. Друга причина за тази резистентност е консумирането им не по схемата, която е предписана от лекар. Точната дозировка и продължителността им на приемане са ключови за правилното лечение и избягване на резистентност. Пример: 10 дни, а не 12, защото са останали още хапчета в опаковката. След или преди хранене, защото лекарствата се абсорбират по различен начин. Още една причина е масовото им използване и в селското стопанство. Това означава, че ние често консумираме антибиотици чрез растителни, млечни, месни продукти, без да знаем за това. Този проблем засяга всички страни, проблем е от глобален характер. Това води и до увеличаване на смъртността, заради развитието на резистентност на бактериите и невъзможност за лечение на пръв поглед тривиални инфекции.
Защо усилията не са насочени към създаване на нови видове антибиотици?
Фармацевтичната индустрия не е заинтересована от създаването на нови антибиотици, защото от това не се изкарват много пари. Създаването на нов антибиотик изисква страшно много труд и ресурси, а след това терапията с този медикамент е кратка – 10-14 дни, което не е изгодно за компаниите. Те наблягат на създаването на лекарства, които се приемат дълго време. Такива са медикаментите за хронични заболявания, ракови заболявания. Антибиотиците не представляват интерес за фармацевтичните компании, не се реализират големи печалби, разходите са големи, а и бактериите развиват резистентност. Нови антибиотици почти не се създават.
Има ли решение за антибиотичната резистентност и какво е то?
Да се избягва ненужната им консумация и да се наблегне на създаването на нова терапия. Ние в нашата лаборатория правим дизайн на антисенс олигонуклеотиди – молекули, които може директно да се свързват и да регулират специфични структури в генома на бактериите, които са важни за тяхната изява. Изучаването им е важно, защото те имат редица потенциални приложения. Може да бъдат създадени антисенс олигонуклеотиди, чиито мишени са патогенни бактерии, SARS-CoV-2 и много други болестотворни причинители. По този начин, жизненоважни метаболити за бактериите и вирусите няма да бъдат синтезирани от клетките или транспортирани вътре в тях от външната среда. Резултатът от тази намеса е смъртта на съответните вируси и бактерии. В нашата лаборатория използваме и метод за проектиране на рибозими, лично разработени от нас. Нашите методи са много ефективни по отношение на времетраене и лабораторен труд, защото можем да произведем в рамките на няколко минути желаните последователности на високоскоростни алостерични рибозими, които могат да работят в клетката.
Защо решихте да преподавате на ученици?
За мен науката е логичното обяснение на случващото се около нас. Науката ми дава отговорите, които търся. Науката е страст, която те кара да не спираш да искаш и да търсиш отговори. Науката е приятел на човечеството. Работата с учениците ме прави много щастлив, дори не го усещам като работа. Говорейки си с приятели никога не казвам, че съм на работа. Все още съм „на училище“ и съм щастливец, защото аз не работя работата си. Младите хора ми дават надежда за бъдещото ни. Ежедневно се сблъсквам с техните възможности и способности и силно вярвам, че именно те ще променят света. В момента, в който вляза в час, забравям за всичко останало. Всичко е тук и сега. Това е целият свят в този момент.
Има ли интерес в младите хора към биологията и към перспективата да бъдат откриватели?
Децата имат огромен интерес към науката. Доказателства за това са успехите им в редица състезания и олимпиади. В много от тях виждам откриватели, защото влагат себе си в това, което правят. А когато влагаш сърцето си, няма как да не бъдеш успешен. Много често с учениците посещаваме различни събития и то без да бъдат притискани. Аз само предлагам, инициативата е тяхна. Наскоро бяхме на Софийския фестивал на науката, Биофест в Биологически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Често идват в моята лаборатория и правят експерименти, в училище се грижат за кабинета по биология, правят страхотни проекти.
Интервю на Иглика Горанова, Komentator.bg
