По данни на НСИ годишната инфлация за април скочи на 14 %, а проучване на Евростат сочи, че за същия месец България е сред страните в Европа с най-висока инфлация. Как инфлационните процеси се отразяват на сектор „Здравеопазване“ и има ли риск от драстично увеличение на цените на лекарствата? По тези въпроси от Actualno.com разговаряхме със здравния икономист Аркади Шарков от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).
Той отбеляза, че в здравеопазването цените изостават над 5 пъти от останалите в икономиката и преди инфлацията. „Ето защо и винаги когато стане въпрос за разходи в сферата – дебатите са нагнетени. Когато говорим за лечебните заведения – нужно е при тях високите разходи за ел. енергия, консумативи, лекарства и заплати, да се компенсират чрез покачване на цените на клинични пътеки. Това ще помогне на лечебните заведения да получат справедливото си възнаграждение на база на извършена дейност. Минимумът покачване в следващият Национален рамков договор трябва да е от 40%“, коментира Шарков.
Той обясни и как се отразява инфлацията на цените на лекарствата и отчете, че те са регулирана стока. „Да не кажа най-регулираната стока в нашата държава. Цените им се реферират по най-ниските в Европа, а в последствие има и вътрешна конкуренция, която ги редуцира още. За лекарствата без рецепта има „таван“ на цените, за тези със – има пределни цени, а за тези, заплащани от НЗОК – референтни цени. Всички те са публични на сайта на Националния съвет по цени и реимбурсиране, който отговаря именно за ценовата регулация на пазара. Повишение на цените има, но то не идва от номиналната стойност а от редукцията на нормативно установената отстъпка, която търговците на едро могат да направят към аптеките. Поради нуждата от компенсации на нарастващите цени извън сферата на лекарствата се налага тя да бъде намалена до минимум и съответно прехвърлена в цена на лекарството. Ето защо и хората виждат, че някои лекарства повишават цената си. Инфлация при лекарствата има, поради повишаване на цените за производство на активните им вещества. Подобен тип феномен може да се парира именно чрез намаляване на ДДС ставката, което задължително ще проличи както при производителя, така и при пациентите, тъй като цената е строго регулирана“, обясни икономистът.
Аркади Шарков коментира и антиинфлационните мерки на правителството. Според него тези мерки са по-скоро социални, отколкото антикризисни. „De facto криза няма, но за сметка на това има инфлационна спирала. Разбира се, мерки, които финансово подпомагат определени групи от хора, както и такива, които покриват потребление са по-скоро проинфлационни, тъй като завъртат още пари в икономиката“, коментира икономистът.
Той посочи като проблем това, че мерките не са достатъчно добре обосновани, а също и контролът по изпълнението им не е ясен.
„Намаляването на ДДС за стоки, които не са от регулиран характер, е нож с две остриета – от една стана може би ще има временен спад на цената на хляба, но впоследствие този „вакуум“ вероятно ще бъде запълнен от производителите и ще се окаже, че мярката не работи, както е предвидено“, заяви Шарков.
Той прогнозира, че ефективността на всички мерки ще трае вероятно до края на септември месец, когато почне застудяването и когато разберем каква реколта не е прибрана или съответно изпратена от Украйна и Русия по света.
„Реалните мерки срещу инфлацията може да ги предприеме само Европейската централна банка, която е и първоизточника, а именно към средата на годината се очаква повишаване на лихвените проценти, с цел „охлаждане“ на икономиката. За съжаление на дневен ред изникват и недотам логични и съобразени с разума подходи като този на МВФ, който препоръчва премахване на плоския данък, с цел намаляване приходите на фирмите ли физическите лица. Подобни политики ще доведат единствено до политическа нестабилност и ощетяване на така или иначе вече страдащото от покачващите се цени население“, коментира още експертът.
Какви са прогнозите за годишната инфлация в България? Четете ТУК.
