Млад архитект поде кампания за спасяване на училището в Хвойна и сега Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България иска да го купи за обучителен център. Това става ясно от съобщение на фондация „Даскал Брънзалов“, учредена по идея на 24-годишната Кристияна Брънзалова. Тя е архитект, завършила е Политехническия университет в Милано, Италия.
Младата родопчанка е с корени от Хвойна. За дипломната си работа по "Архитектурен дизайн и презервация" трябвало да подготви нови функции на някогашни колонии на италианската фашистка младеж. При една от ваканциите си в България обаче Кристияна открива друго предизвикателство, което я вдъхновява. Това е изоставеното училище "Св. Св. Кирил и Методий" в село Хвойна.
Снимка: Кристияна Брънзалова
Тогава тя предлага на научния й ръководител да промени темата на разработката й и вместо сгради в Италия, обект на дипломната й работа да станат стари сгради в Хвойна. Студентката издирва в общината чертежите на училището. Удивлява се на примера му за модернизъм. В дипломната си работа тя разработва проект как старото училище да стане база за изнесени офиси.
Сградата е каменна, строена е през 30-те години на миналия век и е дело на известния пловдивски архитект Боян Чинков. До нея е сградата на по-старото училище, което е на 160 години и което заедно с църквата „Пророк Илия“ е групов архитектурен комплекс.
„Никъде не видях по света по-голям потенциал за нова функция на стара сграда от тази сграда на училището. Мястото е обградено от архитектурен магнетизъм на този комплекс от църквата с килийното училище - старото училище, строено през 1893 г., и новото, което е строено 1930 г. и разширявано в 1973 г. Има инвестиционни намерения и нямам против сградата да бъде закупена, но имам против тя да бъде бутана или да бъде нарушаван архитектурният й облик", споделя Кристияна.
„Щастливи сме да споделим една голяма новина, пряко свързана с нашата кауза- НСОПЛБ официално отправи запитване до община Чепеларе ЗА ЗАКУПУВАНЕ НА СГРАДАТА НА УЧИЛИЩЕТО В СЕЛО ХВОЙНА!!! Рядко използваме толкова много главни букви, но вълнението е голямо. Има инвеститорски интерес от съвестни купувачи, които оценяват архитектурните качества на зданието, както и всички съпътстващи фактори около това, че училището се намира именно в Хвойна!!!“, съобщават от фондацията.
Въпросът е разгледан на изнесено заседание на Общинския съвет в ловния дом на село Хвойна на 24 януари.
„Това училище приблизително 10 години не изпълнява функциите си. Децата от целия регион на Долен Рупчос - Орехово, Малево, Хвойна и Павелско, учат в Павелско. Навремето е било много тежко да се вземе решение кое училище да се затвори. Така са решили тогава да остане само училището в Павелско. Училището в село Хвойна е много интересно от архитектурна гледна точка. Миналата година едно младо момиче Кристияна Брънзалова, завършило архитектура в Милано - Италия, трябвало да направи дипломната си работа, и поиска достъп до училището и чертежите за него. Идеята й беше да проучи възможността то да се използва с друго предназначение. Тя организира миналата година едно много интересно благотворително събитие. Българи, които живеят в Италия, нейни приятели, както и от общината организираха събитието. Но предвид тежкото финансово положение на хората в общината, много малка сума се събра от дарения, а общината няма как да отделя средства да го поддържа“, каза кметицата на Чепеларе Славка Чакърова.
Изявата на Кристияна Брънзалова беше много широко медийно отразена. И след това в общината постъпва предложение за инвеститорско намерение от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари.
Училището се състои от три сгради.
„Най-старата е наистина интересна като архитектура. Ние решихме да го запазим и да го превърнем в етнографски комплекс. Предстои с експерти да уточним дали да е музей или място, където да идват деца от цяла България и да учат занаятите, типични за Родопите - тъкане, предене, правене на гайди“, посочи Чакърова.
Решението на Общинския съвет от 24 януари е да раздели комплекса на два урегулирани поземлени имота. Предстои местната управа да отправи запитване до министъра на образованието да превърне имота от публична общинска в частна общинска собственост.
С решението единият имот е обособен като многофункционална база за обучение, отдих и спорт. А другият – аз етнографски комплекс.
Всъщност събитието, което организира през август месец Кристияна, беше наистина завладяващо. Тя нарече събора „Архитектурно-фолклорна благотворителна инициатива с мото „Камък върху камък ще остане“ с идеята да се съберат средства за ремонт на старото училище, за да заживее нов живот.
Докато навън хората тропаха любимите си хорà, в сградата на училището беше подредена експозиции с архитектурна тематика. Една от тях бе дипломната й работа.
В подготовката и разчистването Кристияна увлече над 40 доброволци, студенти от Европа. Постепенно кампанията им прерасна във фондация "Даскал Брънзалов", кръстена така в памет на дядовците на Кристияна, които са преподавали в училището в село Хвойна и са я вдъхновили да се заеме със спасяването му.
"Радвам се, че има вече такъв инвеститор, който е декларирал пред нас, че ще запази сградата по правилния начин и ще се консултират с мен за архитектурния й облик, предвид това, че имам доста повече информация за нея. Това е много коректно към нашата кауза - да се намери купувач, който да вдъхне нов живот на сградата, но да запази характерните й елементи. Тя е уникален пример за проектите на арх. Чинков, тъй като той е творил главно в градовете. Намерението на сдружението е да я превърне в постоянен обучителен център, което е и голям плюс за селото, тъй като ще има живот в него", казва Кристияна.
Представители на Сдружението на джипитата присъствали на изнесеното в Хвойна общинско заседание. Те помолили по-бързо да се извърши процедурата по продажба, за да започнат работа.
„Инвеститорът имаше желание за по-бързо разпореждане, но има срокове, които ние не можем да прескочим. Сега възлагаме изработка на скици, оценки, ще чакаме разрешение от министъра да преотредим имотите“, обясни кметицата Чакърова.
Младата архитектка призовава за спасяване на архитектурните съкровища. "Модернизмът от 30-те и 50-те години на миналия век е много добре изразен в България. Имаме страшно добри примери, които в чужбина се опазват, но в България сме повече склонни да бутнем и да направим отново, отколкото да вложим енергия да разберем и запазим една сграда. Това е кощунство - да не се съобразяват промените с архитектурния облик на сградите като например на каменна сграда да се слагат алуминиеви дограми и козирки“, казва Кристияна.
