Конкурс за идеен проект за паметник, увековечаващ личността и делото на Васил Левски, обяви община Габрово.
Наградата за класирания на първо място участник ще е 8 000 лева, за второ място – 5 000 лв., за трето – 2 000 лв. В резултат от класирането ще се възложи обществена поръчка за изпълнение на проекта чрез пряко договаряне, чиято стойност ще е 135 000 лева без ДДС.
С решение на Общинския съвет на Габрово е определено мястото за поставяне на мемориалната композиция – в подножието на стария корпус на хотел „Балкан“, който имот е публична общинска собственост. Той е прилежащ на площад „Игото“ - едно от най-възловите кръстовища в града, където се пресичат улиците „Брянска“, „Юрий Венелин“, мостът „Игото“ и ул. „Хаджи Димитър“. Теренът представлява част от внушителен скален венец и озеленена площ пред него, явяващи се своеобразна рамка на кръстовището.
Мотивите за избора на мястото са както с исторически, така и с градоустройствени.
„В края на 20-те или началото на 30-те години на 19-ти век в подножието на местността Баждар се изгражда нова сграда за конак, в която се помещава официалната турска администрация.
В двора на конака освен двете големи каменни здания (къшли - казармите на войниците), се намира още едно - за полицейската стража и околийския управител (каймакамина), турска баня, барутница и чешма.
Долната къшла се строи по времето на султан Махмуд II (1808-1839 г.). През май 1859 г., по време на управлението на Абдул Меджид (1839-1861 г.), към конака се строи и горната къшла. Мазето на първата къшла е служило за тюрма (затвор) и барутница. По време на събитията от Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) в казармата при конака е настанена 10-а опълченска дружина, формирана в Габрово.
След Освобождението се прилагат първите проекти и инициативи за промяна в облика на Баждар.
Със съдействието на Тодор Бурмов - първи министър-председател на Княжество България, на Габровската община са отпуснати от правителството 1650 златни лева за организиране на “тулумбаджийска команда” с коне и помпи. Пожарната команда в Габрово е създадена по примера на Одеската и Букурещката. Тя е настанена в сградата на конака, превърнат впоследствие в полицейски участък.
В края на 50-те години на ХХ век конакът е разрушен и на неговото място е започнато строителство на хотел. На 2 август 1962 г. е открит хотел-ресторант “Балкан”.
На мястото на днешния мост „Игото“ е бил най-старият каменен мост в Габрово. Известен е като „Конашкия мост“, поради близостта му с Турския конак в подножието на хълма Баждар.
Конашкият мост е построен през 1749 г. при скалите Грамадата, когато се активизира движението по пътя Габрово-Севлиево-Ловеч-Плевен-Видин. Историографите - братя Христо и Петър Гъбенски определят необходимостта от изграждането му като връзка с “доста нарасналата” по левия бряг на Янтра нова част на селището.
Мостът бил с два високи свода, единият по-голям, другият по-малък, с красиво извити дъги, свързани в средата с широк каменен устой. Бил с лека гърбица, а ширината му била около 3,50 метра. Парапетите били каменни.
През първата половина на ХХ век, с нарастването на движението и появата на нови бързоходни превозни средства, мостът става тесен и неудобен. Често тук ставали пътни инциденти.
През 1935 старият Конашки мост е разрушен и на негово място е построен новият едносводест мост. Изграждането на новия мост “Игото” е по идея на архитект Никола Ямантиев и започва по време на последния мандат на габровския кмет Илия Кожухаров. Името му идва от факта, че в скалата над него до Освобождението се е намирал турският конак.
Строителството му е извършено за много кратки срокове. Тогава е разбита и скалата при моста, където се е намирал водопадът Грамадата. Преди 1935 г. водите на Янтра минавали от източната страна на скалата и при пълноводие водопадът бил любопитна гледка за габровци. Наводнението през 1991 г. нанася големи щети на всички мостове, в това число и на моста „Игото“. Това налага неговия основен ремонт, при което се решава мостът да се разшири на юг.
Този мост представя скулптурна композиция от 4 фигури – творби на великия български скулптор Любомир Далчев от 1936 г.: “България в окови” или “България под иго” (женска фигура), “Веригата е разкъсана” (мъжка фигура) и “Непобедимият български дух” (фигура на лъв). Скулпторът е брат на известния български поет Атанас Далчев.
Мъжкото тяло "Веригата е разкъсана/Освобождение" (мостът "Игото", Габрово) е първата голяма поръчка, която Далчев изпълнява, съчетавайки любовта си към Микеланджело и Роден. Но в ранните си работи скулпторът не експериментира докрай с импресионизма. Въпреки че в Париж е изучавал Роден и е познавал от изложби съвременната скулптура, той остава верен на принципа за създаване на здраво конструктивно тяло, с плътна форма, подчинена на главната цел - вярно предаване на движението. Ранните Далчеви скулптури спокойно могат да се впишат в цялостното европейско пластично изкуство, наред с творби на Майол, Бурдел, Колбе.
Легендата гласи, че габровци, известни със своята пестеливост, избрали специално място в река Янтра, за да не хабят жилищна площ и да не харчат пари за поднасянето на цветя.
Според преданието, от наковалнята на Рачо Ковача е тръгнал поминъкът на селището и не след дълго Габрово се превърнал в занаятчийски център по онова време. Най-известната версия е свързана с името на Рачо от Боженци. Той е ковач, който пренася работилницата си на мястото, където днес е центърът на града, като започва да подковава конете на керванджиите и да ремонтира каруците им.
По-късно той създава семейство, по неговия пример се заселват и други семейства и така постепенно се създава днешният град.
А името на Габрово произлизало от голямото габърово дърво, намирало се над работилницата на майстора. Той е единственият монумент у нас, построен в реката.
През 1934-35 години на габровци им предстоят важни събития, като част от пътя към връх Шипка, където ще се открие Паметникът на свободата и година по-късно и - паметникът на Васил Априлов. Държавата скоро е излязла от голямата криза, град Габрово е променен, като са премахнати тесните улици, а кожарските работилници, чиято воня особено през лятото придавала тукашния характерен аромат, са премахнати и пренесени извън селището.
Вероятно на тогавашния кмет Илия Кожухаров е дошла идеята да се постави в центъра на реката, близо до историческия „Лъвов мост” статуя, която да е символ на града.
За неин модел е избран ковач, който се свързва с легендата за основателя Рачо Ковача. Това е един безспорен успешен рекламен ход, който създава символиката на Габрово и го характеризира сред останалите селища. По това време в България още не се е утвърдила практиката за изготвяне гербове на отделните селища и направеното в Габрово е много резултатно.
Когато интересите на гражданите на Габрово диктуват да се определи една емблема на тяхното селище и то в момент на негов възход, това е естествен подход. Първото е сравнението на града с английския Манчестър около 20-те години на 20 век. Десетилетие по-късно - през 1934 г., се появява фигурата на легендарния ковач като най-ефектен символ, който да характеризира трудолюбието на габровци.
Паметникът и мита за легендарния основател се превръщат в запомняща се реклама на града. Те се вписват в градския живот и този на жителите му с такава устойчивост, която и археологическите открития не могат да променят, независимо от научната фактология относно произхода на селището“, се сочи в документацията на конкурса.
