Заложената от правителството цел, България да стане член на еврозоната през 2024 година, изглежда амбициозна заради високата инфлация и външни обстоятелства, които са извън контрола на страната. Това става ясно от последния доклад на международната рейтингова агенция Standard & Poor's, публикуван на сайта на Министерство на финансите.
Рейтинговата агенция потвърждава дългосрочния и краткосрочен кредитен рейтинг на България чуждестранна и места валута - 'BBB/A-2' със стабилна перспектива. Въпреки това, агенцията понижава драстично очакванията за растеж на българската икономика през тази година и изказва съображения относно борбата срещу високата инфлация и евентуалното приемане на еврото.
Очаква се войната в Украйна да предизвика стагфлационен шок у нас, което е причината за рязкото понижаване на прогнозата за растеж на брутния вътрешен продукт и скок на фискалните дефицити през тази година, става ясно от доклада.
Според S&P, членството на България в Европейски съюз и влизането в еврозоната се радва на консенсус от политическия спектър у нас, поради което е „малко вероятно политическата среда да попречи на напредъка по присъединяването към еврозоната”. Агенцията смята обаче, че основният фактор дали това ще се случи е волята на останалите страни членки на еврозоната.
„Вярваме, че най-критичният фактор ще бъде политическата готовност на съществуващите държави-членки на еврозоната да приемат нови членове.”, пише в доклада.
S&P смята, че приемането на еврото през 2024 година, датата, заложена от управляващите, може да се окаже амбициозна цел.
„Левът беше включен в ERM II и България се присъедини към Европейския банков съюз през 2020 г. ERM II представлява чакалнята за членство в еврозоната. Окончателното решение за членството се взема от финансовите министри на еврозоната, Еврогрупата и Съвета на ЕС. При оценката на приложимост на новите страни кандидатки се използват така наречените „критерии за конвергенция“, някои от които изглеждат трудни за постигане, особено т. нар. критерии за инфлация. Остава несигурно дали настоящите извънредни обстоятелства ще представляват действително изключение при оценката на изпълнението на критериите за конвергенция. Освен това политически съображения извън контрола на България биха могли да окажат влияние. Това прави декларираната от правителството цел за присъединяване към еврозоната през 2024 г. да изглежда амбициозна.”, пише кредитната агенция.
При все тази оценка, S&P посочват, че влизането на България в еврозоната може да провокира повишаване на кредитния рейтинг на страната. Друг фактор, който може да повлияе в положителна посока е значително подобрение на баланса по текущата сметка.
До понижение на рейтинга може да се стигне, ако войната в Украйна провокира значителен спад на растежа в средносрочен план. Така например, „ако усилията на България да диверсифицира своя внос на енергия далеч от Русия са неуспешни”. Подобен сценарий би могъл да повиши фискалните дефицити и нивата на дълга отвъд очакванията на S&P.
Шок за българската икономика
Военният конфликт Русия-Украйна ще причини шок на българската икономика и вследствие на това реалния растеж на БВП през 2022 г. ще се забави до 1.6 % спрямо 4.3 % (в прогнозата им от месец ноември), а бюджетният дефицит ще се удвои до 5 % от БВП, посочва рейтинговата агенция.
S&P отбелязват, че силните външни и фискални баланси на България ще помогнат за смекчаване на този шок, а стабилният приток на трансфери от ЕС ще подкрепи растежа в средносрочен план.
Стабилната перспектива отразява очакванията на S&P, че българската икономика няма да претърпи големи външни или фискални дисбаланси. По-скоро шокът върху икономиката, по линия на военния конфликт, ще бъде временен и икономическият растеж ще се засили от 2023 г., подкрепен от притокa на трансфери от ЕС. S&P очакват това да ограничи нарастването на консолидирания държавен дълг, който ще остане нисък в международен план.
Според S&P, българската икономика ще бъде засегната от конфликта в Украйна поради високата инфлация, която ще доведе до намаление на разполагаемия доход, по-ниско доверие на бизнеса и потребителите в страната, както и вторични ефекти, произтичащи от по-ниската икономическа активност на най-важните търговски партньори на страната в ЕС.
"Очакваме инфлационният натиск да се задържи през второто и третото тримесечие на тази година, преди да отслабне, което ще доведе до около 11.5% средногодишна инфлация по ХИПЦ (хармонизиран индекс на потребителските цени, бел. ред.) за цялата година. Очакваме инфлацията да загуби по-голямата част от инерцията си през 2023 г., преди да достигне малко над 2% в средносрочен план", пише в доклада на Standard & Poor's.
От рейтинговата агенция оценяват, че ситуацията, свързана с прекъснатите доставки на газ от Русия за България, остава управляема поради продължаващите усилия за диверсификация на доставките и оставащите запаси от газ, които са ниски, но все пак достатъчни.
Въпреки това, S&P считат, че високите и растящи нива на инфлация представляват предизвикателство за правителството. Увеличава се натискът върху публичните финанси, но нетният държавен дълг остава под 20 % от БВП и осигурява достатъчно пространство за провеждане на политика.
S&P отбелязват също, че външните рискове са управляеми, въпреки нарастващите дефицити по текущата сметка на фона на покачващите се цени на храните и енергията и бавното възстановяване в туристическия сектор.
От рейтинговата агенция очакват, че в периода до 2025 г. притокът на средства от предишната и настояща Многогодишна финансова рамка на ЕС, както и допълнителните средства по новия инструмент „Следващо поколение ЕС“, ще осигурят солидна основа за укрепване на икономическия растеж.
Още: Фискалният съвет: Заложените политики в бюджета застрашават приемането на еврото
