Излишъкът по бюджета се свива до 570 млн. лева към края на месец ноември, сочат предварителните данни и оценки на Министерство на финансите. Така към края на единадесетия месец на тази година излишъкът възлиза на 0.4% от прогнозния размер на брутния вътрешен продукт на страната. За сравнение, месец по-рано излишъкът достигаше 727.7 млн. лева, а към края на септември бюджетът беше на плюс от 1.067 млрд. лева. Това се случва след като на месечна база се отчита дефицит през октомври в размер на 336.4 млн. лева, а по предварителни данни през ноември разходите също ще надминат приходите с близо 160 млн. лева.
Данъчните и осигурителните приходи за ноември 2021 г. отчитат значителен ръст спрямо същия месец на предходната година, като основен принос имат авансовите вноски за корпоративен данък, предвид променения краен срок за подаване на декларациита за промени на авансовите вноски през 2021 година, посочват от финансовото министерство.
От друга страна, разходите също нарастват значително, основно поради по-високите социални плащания, разходи за субсидии, здравноосигурителни плащания и други. Поради тази причина за месеца се очаква превишение на разходите над приходите и дефицит по консолидираната фискална програма (КФП) на месечна база.
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:
Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 47.790 млрд. лева (94.5 % от актулизирания годишен разчет), като спрямо същия период на 2020 г. се отбелязва ръст от близо 7.4 млрд. лева на данъчните и неданъчните приходи и ръст на постъпленията от помощи с 0.7 млрд. лева.
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 47.220 млрд. лева, което е 85,6 % от годишния разчет. За сравнение, разходите по КФП за същия период на 2020 г. бяха в размер на 39 912,5 млн. лева. Значителният ръст на разходите към ноември 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан, от една страна, с по-ниската база през 2020 г., когато през същия период има отчетени значително по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато към ноември 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна – на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.
Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени близо 1.4 млрд. лв. за добавки към пенсиите на всички пенсионери (в размер на 50 лева за месеците от януари до септември и 120 лева за месеците октомври и ноември).
Наред с това, влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, на максималния размер на пенсията от началото на годината, базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г., както и увеличението от месец юли 2021 година.
В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка: разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв., и други. Принос за нарастване на разходите за субсидии за нефинансови предприятия имат плащанията по мярката „60/40“, мярката „80/20“, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други.
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към ноември 2021 г. от централния бюджет, възлиза на 1.547 млрд. лева, което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
