Бюджетният дефицит на България за 2022 година се очава да бъде в рамките на изискванията за подготвяното влизане на страната в еврозоната, съобщават от Министерство на финансите.
Дефицитът за 2022 г., оценен по методологията на Европейската система от национални и регионални сметки (ЕСС 2010), се очаква да бъде в размер на около 2,9 % от БВП, което е в рамките на критериите на Пакта за стабилност и растеж и дава стабилна перспектива при оценката за конвергенция в доклада на ЕК и ЕЦБ в хода на процеса на присъединяване на България към еврозоната, посочват от финансовото министерство.
В същото време, страната ни започва 2023 година с излишък по бюджета в размер на 470 млн. лева, сочат предварителните данни. Въпреки това, излишъкът се свива на половина спрямо януари 2022 година когато е възлизал на 937 млн. лева
Въпреки, че приходите по консолидираната фискална програма (КФП) нарастват спрямо същия период на предходната година изпреварващия ръст на разходите води до влошаване на бюджетното салдо спрямо отчетеното за януари 2022 г., пише в съобщението на финансовото министерство.
Основни параметри по консолидираната фискална програма към края на 2022 г.
Приходите, помощите и даренията, отчетени по консолидираната фискална програма (КФП) за 2022 г., са в размер на 64.765 млрд. лв., вкл. 3.181 млрд. лв. приходи с еднократен извънреден характер, които не са включени в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. С оглед съпоставимост на данните спрямо годишните разчети към ЗДБРБ за 2022 г., влиянието на посочените еднократни приходи, респективно разходи, следва да бъде елиминирано. На съпоставима база с разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. приходите, помощите и даренията по КФП за 2022 г. са в размер на 61.584 млрд. лв., което представлява превишение на разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. с 3,2 на сто.
Данъчно-осигурителните приходи, отчетени по КФП са в размер на 46.794 млрд. лв., което е с 1,5 на сто или 672,0 млн. лв. над заложеното в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г., в т.ч. 352,9 млн. лв. превишение на разчета при постъпленията от социални и здравноосигурителни вноски, 221,7 млн. лв. по-високи данъчни приходи по държавния бюджет (от които 72 млн. лв. авансова солидарна вноска от „Лукойл България“) и 101,3 млн. лв. над разчета имуществени данъци, основно по общинските бюджети.
В частта на данъчните приходи по държавния бюджет преизпълнение има при корпоративните данъци, ДДФЛ и митата, а приходите от ДДС и акцизи са по-ниски от планираните за годината. При приходите от ДДС данните показват, че съпоставено с разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. постъпленията за годината са с 688,7 млн. лв. по-ниски от планираните. Параметрите по изпълнението при този данък са близки до предложените разчети от Министерството на финансите в първоначалния проект на ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г. от юни, които в последствие при обсъждането и гласуването на законопроекта в Народното събрание бяха допълнително увеличени със 760,0 млн. лв. в окончателно гласуваните текстове.
По отношение на приходите от акцизи следва да се отбележи, че през 2022 г. Народното събрание не прие предложените от Министерството на финансите промени за въвеждане на акцизен календар за тютюневите изделия през 2022 г., като същевременно не беше извършено съответното намаление на прогнозния размер на постъпленията от акцизи с ефекта от мярката в размер на 100 млн. лв., включени в ЗДБРБ за 2022 година, колкото приблизително е неизпълнението на разчета за годината. Мярката ще влезе в сила от 01.03.2023 година.
Неданъчните приходи са в размер на 11.976 млрд. лв. (вкл. 3.181 млрд. лв. еднократни извънредни приходи). На съпоставима база, при елиминиране на въздействието на еднократни извънредни приходи, неданъчните приходи по КФП за 2022 г. са в размер на 8.795 млрд. лв., което представлява преизпълнение на годишния разчет с 19,8 на сто (1.452 млрд. лв.). Неданъчните приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, вкл. вноски от приходи от държавни и общински предприятия, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. В частта на неданъчните приходи най-значително преизпълнение на разчетите има при отчисленията от АЕЦ „Козлодуй“ за двата т. нар. „ядрени“ фонда – Фонд „Радиоактивни отпадъци“ и Фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“. Отчисленията за двата фонда са с 511,6 млн. лв. по-високи от планираните, което се дължи на високите цени на електроенергията на свободния пазар. Подобна е и ситуацията с приходите от продажба на квоти за парникови газове, които са със 163,3 млн. лв. над заложените в годишния разчет и отново са свързани с волатилните условия на свободния пазар на електричество.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 5.993 млрд. лв. Постъпленията са по-ниски от разчетените със ЗДБРБ за 2022 г. със 198,9 млн. лв., което се дължи на по-ниското усвояване на разходите по сметките за средства от ЕС, респективно по-ниския размер на възстановените средства от ЕК.
Разходите, отчетени по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2022 г., са в размер на 66.112 млрд. лв., вкл. 3.181 млрд. лв. разходи с еднократен извънреден характер, които не са включени в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. На съпоставима база с разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. разходите по КФП са в размер на 62.931 млрд. лв., което представлява 95,5 % от разчета към ЗДБРБ за 2022 г.
От данните е видно, че разходите по КФП са по-ниски от планираните, като най-съществено забавяне при усвояването на планираните разходи има при разходите по сметките за средства от ЕС. Основна причина за това има ниското усвояване на разходите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и някои оперативни програми от програмния период 2021-2027 г., като по-ниски от планираните са и разходите и предоставените трансфери по държавния бюджет. По-ниско от планираното е и усвояването на капиталовите разходи по държавния бюджет. Забавянето при изпълнението на проектите и програмите измества голяма част от планираните за 2022 г. разходи в 2023 г. и следващите години, което от една страна подобрява касовото салдо за 2022 г., но от друга води до натиск върху бюджета за 2023 година.
На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по КФП на касова основа за 2022 г. е отрицателно в размер на 1.347 млрд. лв. (0,8 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 5.087 млрд. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 3.739 млрд. лева.
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31 декември 2022 г. от централния бюджет, възлиза на 1.705 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 31.12.2022 г. е 13.4 млрд. лв., в т.ч. 12.1 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1.3 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
