Британският вицепремиер Ник Клег, който е и лидер на центристката Либерално-демократична партия (ЛДП) се бори да запази мястото си в парламента и да спаси политическата си кариера на парламентарните избори тази седмица.
Подкрепата за ЛДП рязко е намаляла след изборите през 2010 г., когато партията спечели един от всеки четири гласа и така влезе в правителството за пръв път от 1945 г. - като младши коалиционен партньор на десноцентристките консерватори.
Малко преди да бъде изработено коалиционното споразумение с премиера Дейвид Камерън, германският канцлер Ангела Меркел отбеляза: "Малката партия винаги е губеща!" Това може да се окаже вярно за либерал-демократите, които сега имат приблизително 8-процентна подкрепа според проучвания на общественото мнение, а също и за техния лидер. Защото Ник Клег, който е полиглот и бивш еврократ, води тежка изборна битка в своя избирателен район Шефилд Холъм в Северна Англия, където проучване на общественото миналия месец показа, че кандидатът на опозиционната Лейбъристката партия има леко предимство. Фактически около една трета от 57-те места на ЛДП се оказват застрашени от изборите в четвъртък (7 май).
Но тъй като не се очаква никоя от водещите партии да спечели мнозинство на 7 май, ЛДП отново ще се окаже необходима за сформиране на правителство било на консерваторите, било на лейбъристите, водени от Ед Милибанд.
Ник Клег, 48 г., обеща да вземе отношение към изборите, след като види коя партия ще спечели най-много места. Но в същото време се зарече да закотви в центъра следващото правителство, като се опита да ограничи орязването на разходите от консерваторите или пък харчовете на лейбъристите.
"Ако не искате да рискувате нашата страна да залитне надясно или пък наляво, единственият начин тя да остане по поетия път е да гласувате за либерал-демократите", каза Клег на предизборен митинг в крикет клуб в Южна Англия. Той обяви, че разходите за здравеопазване, увеличаване на парите за образование и на заплатите за работещите в обществения сектор са "червени линии" в бъдещите преговори за коалиция, с който и да е партньор.
Неизпълнените обещания
Традиционно либерал-демократите, които са третата партия във Великобритания, са ощетени от възхода на алтернативи като Зелената партия, антиимигрантската Независима партия на Обединеното кралство (ЮКИП) на Найджъл Фарадж и Шотландската национална партия. Партията на Клег бе обвинявана в предателство заради формиране на коалиция с консерваторите и несполучливия опит да реформира избирателната система във Великобритания.
Но действието, което навреди най-много на репутацията на Клег, бе отказът от собственото му обещание да не се вдигат университетските такси. Този призив бе отправен преди изборите, за да се привлекат студентските гласове. Десетки хиляди студенти протестираха срещу вдигането на максималните годишни такси за обучение до 9000 паунда (12 600 евро), като протестите им в Лондон прераснаха в насилие. През декември 2010 г. законопроектът едвам мина и това стана с гласовете именно на депутатите от ЛДП. Все пак либерал-демократите имат репутацията на биткаджии в избирателните кампании и в миналото са печелили оспорвани и тежки изборни схватки.
Завръщане в Брюксел?
Ник Клег вече заяви, че иска след изборите да остане лидер на либерал-демократи "при всички обстоятелства". Но някои британски медии повдигнаха въпроса дали в случай на изборна загуба той няма да се завърне в Брюксел, където по-миналото десетилетие е работил в Еврокомисията в продължение на пет години.
Роден в Бъкингамшир в Югоизточна Англия от холандска майка и полуруски баща, Клег говори холандски, френски, испански и немски. Той е завършил Университета в Кеймбридж, учил е и в САЩ и Белгия. С испанската си съпруга Мириам Гонсалес, която е адвокатка, имат трима синове. Той започва кариерата си като журналист и през 1993 г. работи за кратко за в. "Файненшъл таймс" в Унгария. След това постъпва на работа в Еврокомисията и по-късно е назначен за съветник на тогавашния консервативен комисар по търговията Лиън Бритън.
През 1990 г. Ник Клег е избран за евродепутат от листата на либерал-демократите, през 2005 г. е избран и в британския парламент, а две години по-късно оглавява и партията на либерал-демократите.
Източник: АФП/БГНЕС
