Сърбия е може би най-лесният етап от пътя на бежанците към Западна Европа. Много от тях спират за почивка в Белград, където им оказват безплатна медицинска и правна помощ. А и белградчани са гостоприемни и отзивчиви.
17-годишният Ахмад е бежанец от Ирак. В Сърбия обаче той се казва Зияд, роден е на 1 януари и е на 21 години. Поне така пише в документа, издаден от сръбските власти, който му позволява да остане в страната легално за три дни. В Сърбия често процедират по този начин: ако бежанците нямат паспорт, полицаите просто преценяват възрастта им и записват, че са родени на 1 януари. "Абсолютно всичко в този документ е грешно", оплаква се Ахмад.
Но младият иракчанин има далеч по-големи грижи. "Моята страна има огромни проблеми с терористите от "Ислямска държава". Те убиват всеки, който попадне в лапите им. Затова искам да избягам в Германия. Там поне ще мога да живея спокойно", споделя младежът.
Сръбската столица Белград е само междинна спирка по пътя на бежанците. Тук те спират за почивка, преди да се качат на някой автобус или влак, който ще ги отведе в Суботица на сръбско-унгарската граница. От няколко месеца насам двата парка до централната гара имат необичаен облик: навсякъде са разпънати палатки, а между дърветата са опънати въжета, на които се сушат дрехи, изпрани във фонтаните.
"В България е ужасно"
Ахмад прекарва нощта под открито небе. "Пътят от Ирак до Белград беше дълъг и мъчителен. Цялото тяло ме боли", разказва той. За да стигне до тук, младият иракчанин е минал през България - маршрут, по който преминават близо 10% от бежанците, пристигащи в Сърбия. "В България е ужасно. Там полицаите ни набиха и ни взеха всичките пари", разказва Ахмад.
"Напоследък все по-често слушам подобни разкази", казва юристката Ана Трифунович, която оказва правна помощ на бежанците. "По принцип те биха могли да подадат жалба срещу българските полицаи и тук в Сърбия. В такъв случай ние бихме ги представлявали пред съда. Само че никой не се решава на тази стъпка. Всички те искат просто да продължат към Западна Европа", обяснява Трифунович.
Младата юристка работи в белградския Център за човешки права, който си сътрудничи с Върховния комисариат на ООН за бежанците. В парковете до белградската централна гара тя раздава брошури на арабски и информира бежанците за техните права. "Ние ги водим и до полицейския участък, където им издават документи за престоя в Сърбия. Така те могат поне да пренощуват в някой хостел", казва Ана Трифунович.
И наистина: хостелите в близост до гарата са препълнени. В тях се настаняват предимно семейства, които могат да си позволят да платят между 10 и 15 евро за нощувка на човек. И други сръбски предприемачи се възползват от новите гости на града: в една закусвалня срещу единия от парковете до гарата предлагат кебапчета, приготвени според предписанията на исляма. Цените обаче са доста високи. Около 5 евро за порция, което за сръбския стандарт е определено скъпо. Превозвачите също извличат ползи: билетите за автобусните превози до северната граница на Сърбия се продават като топъл хляб.
25-годишният Мехди от Иран също иска да си купи билет за автобуса. Той е атеист и затова се страхува да живее в родината си. "Все още нямам представа къде искам да отида. Важното е просто да остана жив", казва младият мъж. На първо време Мехди иска да премине сръбско-унгарската граница, а после ще му мисли. Дочул е обаче, че Унгария е започнала да издига ограда. Това го притеснява, но е твърдо решен да опита късмета си. "Нямам друг избор", казва иранецът.
Помощ за бежанците
Но преди да се качи на автобуса, който ще го отведе до сръбско-унгарската граница, Мехди е решил да направи кратка почивка в Белград. Със своите нови познати от Афганистан той е отседнал в един импровизиран помощен център. В действителност това са помещенията на един нощен клуб, чиято сцена служи в момента като сборен пункт за всякакъв вид дарения - дрехи, обувки, храна. Всяка минута тук идват сърби, дошли да оставят торба с дрехи или храна за бежанците. "Ние сортираме нещата и после ги раздаваме на нуждаещите се. Всеки ден тук идват и лекари, които при нужда оказват медицинска помощ на бежанците", разказва Стефан Попович, който помага на доброволни начала.
Неочакваните гости на Белград не смущават местните хора. Двата парка до шумната гара и без друго не са сред любимите места на белградчани. Там иначе се навъртат единствено проститутки и техните клиенти.
"Като видя бежанците и децата им, направо ми се иска да заплача. Тези хора са принудени да бягат, защото в родните им страни няма живот", казва една жена. Всички Белград знаят много добре какво означава това. По време на войните през 1990-те години близо 600 хиляди сърби бягат от Хърватия, Косово и Босна. "Никога не съм била принудена да бягам, но мога да си представя, че това е страшна съдба. Нечовешко е! А ние, хората, сме всички еднакви - без значение дали сме образовани или не, без значение откъде идваме", споделя жената.
Не липсват и конспиративни теории
В Белград обаче не липсват и конспиративни теории. Неотдавна един депутат от управляващата партия беше цитиран да твърди, че Брюксел планирал палатков лагер за 400 000 бежанци в централната част на Сърбия. Лидерът на една малка консервативна партия пък се опита да сплаши сънародниците си с предупреждението, че в момента в Сърбия пребивавали "много мъже в наборна възраст" - тоест, потенциални бойци. А по националистическите форуми и сайтове се разпространяват всевъзможни неправдиви теории и твърдения.
Само през първите осем месеца на годината Сърбия се прекосили най-малко 100 000 мигранти. Обичайната процедура по приема и настаняването на бежанци отдавна не се практикува, тъй като петте налични общежития за бежанци разполагат общо с едва 1 000 места. Въпреки това сръбският премиер Александър Вучич уверява, че неговата страна в никакъв случай няма да издигне преграда по границата с Македония или България. А относно оградата, която в момента строят унгарците, Вучич казва с огорчение: "Остава да пуснат и ток по нея. Тогава сигурно ще са доволни". Сръбският премиер обяви освен това, че близо до Белград ще бъде изграден нов бежански център за около 2 000 души. Според плана на правителството, той трябва да е готов още през есента.
А през зимата?
Управляващите уверяват, че през зимата, когато температурите падат под нулата, на никого няма да му се наложи да спи под открито небе. И през последните дни обаче в Белград редовно имаше бури и дъждове. При всеки валеж бежанците изчезваха мигновено от парковете и търсеха подслон под някой издаден покрив. Според метеорологичните прогнози, валежи ще има и през идните дни.
Източник: Дойче веле
