Фабриките затвориха за няколко дни, а милиони автомобили не трябва да се движат. Над потъналия в смог Пекин се появява синьото небе, а това означава само едно нещо - подготвя се голямо събитие.
На 10 ноември президентът Си Цзинпин ще посрещне световни лидери за тазгодишната среща на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АПЕК). Толкова много лидери не са се събирали в Пекин от Олимпиадата през 2008 г. Ще присъстват лидерите на САЩ, Русия и Япония. Това ще бъде важен момент за външната политика на Си Цзинпин. У дома той е известен като най-силния лидер след Дън Сяопин. Изглежда, че той иска да стане по-голям, по-влиятелен и по-уважаван от своите предшественици, в това число и от Дън Сяопин.
Уважението започва с посрещането на гостите с любезен вид. Китайските действия относно спорната морска територия допринесоха за повишаването на напрежението в региона, но сега Си Цзинпин май иска да се възцари спокойствие. Отношенията на Китай с Япония са дълбоки. Правителството се отнася към японския премиер Шиндзо Абе едновременно със злоба и пренебрежение. Отношенията им достигнаха толкова ниско ниво, че би се сметнало за значителен прогрес, ако Си Цзинпин се ръкува с Шиндзо Абе по време на срещата.
На 11 и 12 ноември Си Цзинпин ще посрещне в Пекин на държавно посещение американския президент Барак Обама. Това е втората среща с Обама след тази в Калифорния през 2013 г. Това ще бъде добро шоу с разходки из природата и всичко останало, но същността на срещата не е ясна. В Калифорния китайската страна говори за "нов тип отношения между големите сили". Оттогава ролята на Америка отслабна, поне в Азия. Двамата президенти вероятно ще сътрудничат в няколко области, сред които промяната на климата, търговия и инвестиции. Те ще се споразумеят за по-засилена комуникация за военните действия в и над морето край Китай.
Всъщност Си Цзинпин не уважава особено много Обама. Китайският президент смята, че той има слаба воля във външната си политика, освен това голяма част от амбициите на китаеца са насочени в друга посока. Преди всичко, той мечтае Китай да си върне мястото в свят, в който "Китай ще бъде в центъра и всяка държава ще трябва да се съобразява с китайските интереси", според Бони Глейзър от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.
Това отношение е познато на съседите на Китай в Южнокитайско море и Източнокитайско море. Китай подразни Филипините като завзе един спорен риф. Подразни Виетнам като премести една нефтена платформа в спорни води, а Япония като оспори нейния контрол върху необитаеми острови. Дори Южна Корея се притесни, наред с други държави, когато Китай обяви "Идентификационна зона за военновъздушна защита" над Източнокитайско море, като настоя самолетите да съобщават, когато навлизат в зоната.
Освен това Си Цзинпин ухажваше приятелите си с клишето "мирно развитие". Той настоя за двустранни инициативи, включително нова Азиатска инфраструктурна инвестиционна банка, в която много от китайските съседи, в това число и Индия, се включиха. Тази банка има споразумение и със съюзниците от БРИКС Бразилия, Русия, Индия и Южна Африка.
Един от съюзниците на Си Цзинпин е руският президент Владимир Путин. Китай и Русия имат минало на взаимно недоверие, а първото пътуване в чужбина на Цзинпин като президент през март миналата година беше в Москва. Оттогава двете държави подписаха газово споразумение, което отдавна бе в застой, и пакт за киберсигурност, според руския вестник "Комерсант". Китай подкрепя просирийската позиция на Русия в Съвета за сигурност на ООН и отказа да осъди действията на Русия в Крим и Източна Украйна, въпреки че обича да проповядва принципа за ненамеса.
Силната заплаха, която обединява двете страни е американската доминация в международните работи. "Нито една държава не трябва да опитва да доминира над регионалната сигурност или да престъпва законните права на други държави", каза Си Цзинпин по време на среща на върха по-рано тази година, без да споменава изрично Америка. Месец по-рано обаче американският президент Барак Обама подчерта, че пактът за сигурност между Америка и Токио се разширява до островите Сенкаку, които са под японски контрол. Според Китай тези острови не са японски, а китайски и се наричат Диаоюй.
Успешна ли е външната политика на Си Цзинпин? От части. Китайската самоувереност по море сближи някои съседи с Япония и Америка. Китай обаче за дълго време ще остане най-големият търговски партньор на някои азиатски държави. Китай преследва регионални и двустранни търговски споразумения, а междувременно водената от Америка търговска инициатива Транстихоокеанското партньорство залязва. На срещата на АПЕК китайският президент ще опита да изгради тези икономически отношения. И предвид влиянието на Китай, той ще успее.
Си Цзинпин иска да има по-голяма роля в световен мащаб. Тогава Китай ще трябва да се ангажира по-сериозно с големи проблеми, като околната среда, тероризма и здравето. Тази седмица Китай и Русия блокираха международен план за създаването на резерват в Антарктика. В областта на контратероризма Китай влага повече усилия в това всеки да разбере, че страната е занимава със заплаха като на "Ал-Кайда" в Синдзян-уйгурския автономен регион, отколкото да помага в много по-тежки терористични точки.
Световното здраве е пример за това как китайската политика може да се промени. Само преди няколко седмици по време на подготовката за срещата на Си Цзинпин с Обама китайски високопоставени представители счетоха манията към болестта ебола на американските им колеги за поредното камъче в обувката, както казва Дъглас Паал от фонда за международен мир "Карнеги". Оттогава обаче заяви своя ангажимент в борбата с ебола, като три пъти увеличи сумата, която дарява и тя достигна до 120 милиона долара. Така Китай стана втората най-щедра държава. По един или друг начин възходът на Китай продължава.
