Сред по-новата българска музика има супер добри попадения и едно от тях е Cool Den. Вече с два албума зад гърба си, наскоро Никола, Ивайло, Васил и Теодор изнесоха концерт и в Лондон, а прогнозата ни е, че ще настъпват все по-силно и запомнящо се. Най-вероятно вече сте си припявали и тактували не едно тяхно парче, но ако още не сте, на ваше разположение е новият им, летен хит - I'm ready. Поговорихме си с Никола за концерти, песни и текстове, но също и за карате, бъркане в носа, кактуси и Еди Ведър:
Кое е най-странното място, на което сте свирили?
Първото, за което се сещам, е, когато свирихме в един бар в Шумен на Великден. Буквално свирихме вътре в бара. От заведението бяха имали гениалната идея да сложат сцената зад правоъгълния бар в центъра на заведението. Свирихме заобиколени от бутилки и кръжащия, сипващ питиета барман. Сцената беше светещ в неоново камък. Но най-странното на това участие беше как управителят се изнесе през задния вход, без да ни плати пътни.
Не е готино това негово изнасяне! А кое е по-нежеланото – да видиш сред публиката хора, които си бъркат в носа, но гледат към сцената; или такива, които си цъкат на телефона, но поклащат леко тела в ритъм?
По-добре да гледат към сцената, докато си бъркат в носа. Така поне има шанс да си бръкнат до мозъка и да подскочат. И после да продължат да подскачат в ритъм.
Получавали ли сте цветя след концерт?
На промото на последния ни клип ни подариха по един кактус. Разбира се, това беше изключително контекстово, но беше и необичайно. И изключително мило. След това ние им подарихме по една краставица от сцената.
Фотокредит: Дени Иванова
През пандемията успя ли да посвириш или попееш в конферентен кол?
Не мисля. По-скоро предпочитах да споделям забавни клипчета в профила ни в социалните мрежи.
Изкарахте лятно парче - I'm ready. Ще има ли зимно?
Може би есенно. Но ако има зимно, то вероятно ще се казва „I’m still ready”.
Горе-долу другата пролет се надявате да излезе третият ви албум. Каква идея за песен в него вече отхвърлихте?
В даден момент работихме по рап-метъл парче, в което се пееше за прекрасния свят и социална система на Китайската народна република, но мисля, че то в крайна сметка няма да влезе в албума.
Други 25% от групата – Ивайло, също като теб е вокал и китара. Освен че ако единият е настинал и другият може да го смени – има ли някакъв скрит мотив да се дублирате като ресори?
Главният мотив е, че е страхотен приятел и човек. Един от най-талантливите музиканти, които познавам, и гласовете ни танцуват добре заедно.
Фотокредит: Денис Манев
Има ли нещо, което отдавна искате да реализирате, да влачите като идея и много ще ти олекне, когато стане?
Всичко, което искаме, сме го реализирали. Въпросът е, че след това изниква нещо друго и никога не спираме. В деня, когато приключваме едно, започваме другото. Така е с всеки албум, всеки концерт, всеки клип, всеки сингъл. Ain’t no rest for the wicked!
Каква тема никога няма да срещнем в текстовете ви?
Никога няма да ни чуете да се бием в гърдите. Никога няма да ни чуете да развяваме парадно егото си и да казваме колко сме по-добри от другите. Никога няма да ни чуете да насаждаме вярата си на някой друг. Никога няма да ни чуете да прехвалваме качествата си, дори поетично. Никога няма да чуете нихилизъм и мизантропия.
Фотокредит: Виктория Вучева
Покрай текста на песента „Характер“ - какъв медец все пак очакваш от живота?
Очаквам медецът, който съм успял да отгледам в собствения си кошер. Нищо повече.
„Я налей една ракия и мълчи“ е израз от „Алгебра“. Ти кога последно си сипа една ракия и замълча?
Не мълча, докато пия ракия. Последния път, когато пих ракия, бащата на приятелката ми, вечерта, когато се запознах с него, ми сипа водна чаша 13-годишна ракия и нямаше никакъв шанс да се преструвам. Беше доста забавно. Но пасажът от тази песен сочи към съвсем друго – „Налей ми ракия и спри да ме занимаваш с „твърде сложни въпроси““.
Фотокредит: Виктория Вучева
Кое е най-веселото недочуване на фраза от ваш текст?
При един от първите ни концерти един нов слушател дойде при мен и каза. „Много ми харесва тази песен, в която пеете „Това се нарича карате!““. Говореше за песента „Характер“.
Повече като че ли разчитате да развеселите, усмихнете публиката си с песните си. Коя обаче е най-тъжната ви песен?
Надявам се, че нито една да не е истински тъжна – но ако някои от тях съдържат по-минорни емоции, бих казал, че най-агресивно-тъжната досега е „Лешояд“, а най-замислящо-тъжната е „Игра на живот“.
Последно на коя песен плака?
Indian Sunset на Elton John.
А коя много те развесели?
Песента за Узото на търновската група „Свежи таралежи“.
От Шумен си. Наслушал си се сигурно на „оригинални“ шеги от типа на: че си твърде шумен или недостатъчно шумен като за Шумен?
Добре че не съм от село Торбалъжи.
Фотокредит: Поля Христова
Любимата ти шуменска група? И любим шуменски музикант?
БГз – групата, която най-много ме е повлияла като тийнейджър. Влиянието им в музиката ни се усеща и до ден-днешен. Любимият ми шуменски музикант е Иван Гатев – настоящият вокалист на „Контрол“, който ме вдъхнови да свиря на китара и да пея, заедно с колегата му Георги Маринов. О, хайде, добавям и Даниел Стайков от The Lefties – гениален китарист, композитор, вокал и текстописец.
Кое чуждо парче най-добре би паснало за твой личен химн?
Почти всичко на No More Many More. Много човещина и истина има в песните им. От чуждите – Colors на Black Pumas.
Има ли фронтмен, на чието място би искал да бъдеш за едно денонощие?
Ростислав от българската група Тоталштета.
Фотокредит: Виктория Вучева
Кое е най-неприятното, което се е налагало да работиш?
Преди 2 години бях онлайн редактор в сайта на една българска телевизия. Никога не съм се чувствал по-нещастен в работно отношение, а и в лично. Няма значение какво е естеството на работа, ако липсва човешко отношение – това унищожава удоволствието дори в най-мечтаната ти професия.
Коя група си мечтаеш да подгрявате? А още по-смело: коя да подгрява вас?
Много бих се радвал да подгряваме някой ден Scarlet Clouds, DnD, Внапредвид и Hellbound от Бургас. А иначе няма да се разсърдя да ни подгряват Pearl Jam. Ще взема Еди Ведър да скочим заедно в публиката.
Фотокредит: Дени Иванова
Нещо, което да споделиш за финал?
Нека всички да имат щастие и причините за него.
Нека бъдат свободни от болка и причините за нея.
Нека преживяват щастие, напълно свободно от болка.
Нека винаги са в равнопоставеност, без привързаност и отблъскване.
Интервю на Милен Антиохов
