Още с дебютната си песен - „Всичко било е насън”, преди 24 години, Тони категорично зае своето място в българската музика. И го затвърждава досега – със сингли като „Близо” и „Поглед на дете”. Най-скоро може да я слушате на живо на 12 юли в Маймунарника, на партито на ММТV. Ето какво ни сподели Тони за 5 от нейните най-въздействащи преживявания в света на изкуството:
КНИГАТА, която препрочиташ отново и отново?
Няма как да не кажа Библията – това е една настолна книга, която няма да свърши. Аз съм вярващ човек – това за мен е изключително важно. Чета Библията непрекъснато, всеки ден. А и нали казват, че Божието слово трябва да се чете цял живот. То е духовна храна, а човек трябва да се грижи, както тялото си, така и за душата си, за духа си.
ФИЛМЪТ, който те е разплаквал почти безутешно?
Има два филма, които винаги ме разплакват. Единият е „Тетрадката“, а другият е по-нов филм – казва се „Аз преди теб“. Специфично състояние и усещане е. Независимо, че знам, че ще плача, аз продължавам да ги гледам. В тях става въпрос за истинската любов. Частта, която ми изниква от „Тетрадката“, е – когато вече бяха по-възрастни и съпругът я посещаваше всеки ден, а тя не помнеше... Най-много ме е разплаквал моментът, в който тя излезе от състоянието си и разбра, че той е до нея – дори в най-тежкия ѝ период, в края на техния живот.
КОНЦЕРТЪТ, на който припяваше с пълно гърло от публиката?
Миналата година на Джони Деп и „Холивудските вампири“. Бях с приятелка и крещяхме с цяло гърло на песните, които пееха. Нямах по-специални очаквания, но концертът ми направи много, много силно впечатление. Качеството на звука също много ме впечатли, а усещането за музиката, когато излязоха на сцената беше наистина космическо!
ПИЕСАТА, която е оставила най-траен отпечатък в душата ти?
Това е пиеса, която гледах, докато бях студентка в НАТФИЗ, в първи курс. Казва се „Едно“ – по книгата на Ричард Бах, изключително интересен автор! Тази пиеса ми направи много силно впечатление, защото в нея се разказваше за паралелни светове и различни семейства в тях, а дотогава не ми беше хрумнало, че може да има паралелни светове.
КАРТИНАТА, която си разглеждала най-дълго?
Признавам си, че никога през живота си не съм имала отношението към художественото изкуство, каквото имам към музиката. Точно когато започна пандемията, когато затвориха границите и си стояхме вкъщи, се запознах през фейсбук с една млада художничка. Художничката се нарича Missher. Писах ѝ, запознахме се и купих две от нейните картини. Няма как да ги опиша добре, но на едната едно момиче върви през едно синьо поле и сякаш отива към залеза... трябва да се видят!
Никога в живота ми дотогава не е имало картини, които да ми правят толкова силно впечатление. Нейните картини бяха първите, които предизвикаха душата ми!
