Ирина Флорин продължава да твори и да пее и, за щастие, няма намерение да спира. „Знак“ е осмият албум на стилната изпълнителка, който ще бъде представен за първи път пред публика на 29 октомври в Sofia Live Club. Поговорихме с Ирина не само за албума и концерта, но също и за румънския ѝ дядо, братовчедът ѝ Мишо, на кой концерт последно е била като фенка, коя музика може да я накара да слезе от таксито и дали цъка неодобрително заради външния вид на мъжете по улиците:
Кое прави „Знак“ по-цèнен, по-специален от другите седем албума?
Всеки албум е специален за времето си. Самият номер на албума – числото 8 – e един от символите на безкрайността. Оттам дойде и идеята ми албумът да бъде озаглавен „Знак”. Песен със същото име фигурира и в самия албум. Имах и други идеи за име на албума, но накрая „Знак“ „спечели”.
Някое сериозно предизвикателство около създаването на „Знак“?
Да, основната работа по албума беше по време на пандемията. Много нови автори, което съответно изискваше определено време, в което да се стиковаме. Един от авторите, с които работя живее в Манчестър, Англия – Благослав Анастасов, фронтменът на Hayes & Y. Работата с него се случваше основно онлайн. Много работа имаше и с авторите на текстове, макар че основният – Крум Георгиев, който е написал по-голямата част от текстовете в албума, си ги работеше самостоятелно. Съдбата ми изпрати още един страхотен професионалист, текстописец, за две от песните – Десислава Софранова. Другият нов автор, поетът Елин Рахнев, е един изключителен за мен човек, който направи великолепен текст за една от баладите в албума ми, която е по музика на Момчил Колев. Георги Георгиев от група „Остава“ направи великолепна песен по текст на Десислава Софранова и т.н. Общо взето, това са авторите, с които работя в момента, и като изключим разни неудобства и малки спънки, нещата вървяха сравнително гладко. Разбира се, аз съм музикален продуцент, участвам в много от аранжиментите, във всяка от конструкциите на песните, в смесването, както и в абсолютно всички процеси, които съпътстват създаването на едно музикално произведение.
Ето и един въпрос с опит за уж оригиналност: какъв знак искаш да ни дадеш със „Знак“?
Искам да дам ясен знак, че продължавам да творя и да се занимавам активно с музика. Аз се срещам с моята публика, защото тя иска това нещо и тази енергия ме мотивира да не спирам. Имам изключителни фенове – емоционални, фини, сърдечни, винаги отворени за всичко, което правя. Това е страхотен благодат и страхотна орисия. Аз не съм от изпълнителите, които са масови, макар че правя поп музика. Но тя е малко по-различна, допира фините сетива на хората. Радвам се на популярността на песните си сред всякакви хора и съм щастлива и благодарна за това.
Когато завършихте работата по него, почерпихте ли се някъде?
За жалост не сме имали още тази възможност, защото до последно записвахме най-новата ми песен „Сладки грешки“, което се застъпи от своя страна с организацията на концерта, издаването на дискове, производството на плочи в Италия, които вече са на път за България и т.н. Освен всичко това се работи активно и по рекламата на събитието, репетициите са много начесто, подготвили сме и лимитирана серия тениски, които всеки ще може да си закупи по време на събитието. Предстои ни страхотен купон и ще се почерпим с удоволствие, защото всичко това ще трябва да бъде отбелязано по подобаващ начин.
От малка си пеела пред огледалото, държейки дезодорант, ужким е микрофон, и си мечтаела да си певица. Има ли и друго, което си искала да станеш, като пораснеш?
Много обичах да се грижа за бебета, а като по-голяма исках да стана лекар. Когато бях ученичка в Руската гимназия в Плевен, в 10-и клас се явих на олимпиада по Биология и Химия, която взех с много висока оценка и можех да вляза без изпит да уча в Медицинския институт в Плевен. Не знам какво ме отклони, може би някакво вътрешно усещане. Музиката е била дълбоко в мен от малка. Аз свирех на акордеон много години като дете, дядо ми е бил цигулар, майка ми е свирила на цигулка, така че реших твърдо, че ще кандидатствам в Музикалната консерватория в София.
Кой е моментът, в който си била най-близо да се откажеш от пеенето?
Никога не съм имала такъв момент. Спирала съм, защото е трябвало да обгрижвам болните си родители, с майка ми лежах близо година в Пирогов. Но дълбоко в себе си винаги съм вярвала, че ще продължа. Аз правя изключително актуална музика и доказателство за това са младите хора, които идват на моите концерти.
През 90-те си мислехме, че Флорин идва от цветя (флора). А всъщност си избрала това артистично име заради дядо ти Флори, който е румънец. Имаха ли хората други теории за „Флорин“?
„Флорин” на български се превежда и като „Цветан”. Даже смятаха, че съм племенница на Сидер Флорин. Много често са ми задавали този въпрос.
Кога си била за последно в Румъния, имаш ли все още роднини там?
Много отдавна. Последно съм ходила като дете на сватби, защото бяха много интересни – тридневни, с изключителни ритуали и приготовления. Имам братовчедка, която живее в Букурещ. Братът на дядо ми е бил министър на транспорта преди много години. Имам страхотни спомени от пътуванията си там. В мен има частица от тази държава.
Обичаш да пътуваш. Ако имаш право на само още едно пътуване в чужбина, коя държава би си избрала?
Колебая се между Италия и Англия, но изборът е труден.
Мъчно ли ти е, че лятото отмина? Или ти е добре, че хората вече са си по места и всичко върви в по-обичаен ритъм?
Лятото имах доста участия по морето, срещи с много хора, пях някои от новите песни. Хората винаги се радват и на познатите парчета, защото те са останали във времето. На концерта в Sofia Live Club на 29-и октомври, от 21:00 ч., ще изпея не само най-новите си песни, а и всички популярни хитове, които хората познават добре. С мен ще свирят едни от най-добрите музиканти в България – Стефан Попов от Gravity Co., Щерион Пилидов, Христо Костов, който е китарист и в Hayes & Y, пианистът Мартин Стоянов, с когото работя отдавна, и бек вокалистката Ан-Ви, която ще пее с мен.
Имаш ли песен, която си започнала да цениш повече едва след години?
Имам много такива. По тази причина за последния си албум реших, че ще представя всяка песен като сингъл, когато е готова, за да знаят хората какво ще слушат на концертите ми, и за да имат възможността да опознаят по-добре албума ми преди неговото реализиране. В предишни години, когато съм издавала албуми, обикновено от един албум се вадят 2 или 3 сингъла, а останалите 10 или 15 песни остават само за феновете, които ще си купят албума. По този начин много прекрасни песни не успяват да живеят свой собствен живот. Затова вече правя нов сингъл и го пускам веднага, за да го чуят хората. Така публиката има идея какво да очаква от албума.
А има ли песен, която би „изтрила“ от музикалното си фолио?
Нямам такива песни. Понякога ми е мъчно, че не съм имала възможност да представя част от музиката си подобаващо – с видеоклип, или да се завърти повече по радиата. Но никога, за нито една от песните, които съм изпяла, не съжалявам.
Много от тях звучат меланхолично. Това ли е най-типичната за теб емоция?
Истината е, че аз съм жизнерадостен човек. Може би творчеството ми изкарва от мен някаква меланхолия. Важно е да отбележа, че всички, които ще дойдат на концерта, ще видят една нова Ирина Флорин. С екипа ми сме подготвили едно изключително клубно и денс звучене. Всичко е преаранжирано така, че да звучи по начин, по който да те накара да танцуваш и да се почувстваш щастлив. Разбира се, има две балади – „Вятърът спи“, както и най-новата – „Невъзможната аз“, които наистина са бавни и подобаващо меланхолични. Всичко останало звучи изключително динамично.
Коя емоция най-много те смазва: страхът, самотата, тревожността?
Може би тревожността. Най-много ми тежи, откровено казано, когато имам близки, които са болни или загубя хора от обкръжението си. Аз нямам чувство за страх, не се чувствам самотна, и никога не ми е скучно. Аз съм изключително позитивно настроена, винаги намирам с какво да се занимавам, дори времето не ми стига.
Имаш ли черта, на която оставяш вярна, макар в днешно време тя да е един вид непопулярна?
Аз съм много лоялен човек и съм изключителен професионалист по отношение на работата си. Това са две неща, които са много важни и ги търся постоянно във всеки, с когото работя. Не мога да работя с нелоялни хора. Мога да работя с хора, които не са ми симпатични, но знам, че са професионалисти, защото не е задължително да сме приятели. Не мога да работя с непочтени, некоректни и мързеливи хора.
Естетиката, стилът са неизменна част от твоя облик. Имаш награди като моден дизайнер в периода 2006-2009 г., даже подготвяш нов проект, за който засега не искаш да говориш. Какво в облеклото на мъжете те кара да цъкаш неодобрително напоследък? Може би дънките с тесни крачоли над голи глезенчета?
Не виждам нищо толкова притеснително в мъжката мода. Нещата се променят през няколко години. Аз съм изключително толерантен човек по отношение на сексуалност, мода, отношения, и начин на живот. Всеки има право да носи това, което харесва, да се облича така, както на него му е приятно, както му е добре и удобно. Всяко съдене, каквото и да е било, по какъвто и да е повод, те връща назад и пречи най-вече на самия теб. Самокритична съм, но не мога да съдя абсолютно никого за нищо. Ако нещо не ми хареса по телевизията например – просто превключвам канала. Ако някой не ми харесва, не си общувам с него, но това не означава, че той е лош. Това означава, че той не е на моята вибрация и въобще не си затормозявам съзнанието с подобни неща.
Мишо Шамара е твой братовчед. Имаш дуети с Ванко 1, с Homelesz, но не и с него. Да не ти се разсърди накрая?
Ние сме далечни братовчеди. Всъщност дуетът с Ванко 1 е проект на Мишо Шамара и той няма как да ми се разсърди.
Последният концерт, на който присъства като фенка, като зрител?
Група “Тангра” в Sofia Live Club!
Кое българско събитие напоследък те накара да се почувстваш позитивно? И кое – да се засрамиш?
Каузата „Пчелен мед за смет” ме накара да се почувствам позитивно. Срам ме е и ми е неудобно да гледам цирковете, които се случват в българския парламент и политическия живот като цяло.
Ако имаш супер силата да върнеш от онзи свят само един певец или музикант – кой би бил той?
Оо, има толкова много! Фреди Меркюри, Майкъл Хътчинс от INXS, Ейми Уайнхаус, Кърт Кобейн, много са, наистина. Всички, които си отидоха, са гении, великани.
А коя е песента или изпълнителят, който ако пуснат по радиото в такси, веднага би поискала или да сменят станцията, или да слезеш?
Не мога да се сетя за изпълнител или песен, които толкова много да ме провокират в негативен аспект. Аз не съм крайна. След като нещо се харесва от хората, значи то има смисъл. Имаше известен период, в който поп-фолк музиката беше изместила тотално българската поп и рок музика. Това със сигурност не беше приятно, но такъв е бизнесът. Сега нещата са канализирани, има място за всеки на сцената.
Нещо, което да споделиш за финал?
Искам да благодаря първо на всички автори, с които съм работила по албума. На семейството ми, че ме изтърпява, защото моята работа е такава - мен ме няма вкъщи, вечер, по празници и пр. Не на последно място, благодаря и на моите слушатели, на моите последователи и фенове, на всички хора, които ме подкрепят и които вярват в мен, защото това е моята най-голяма награда като артист.
Интервю на Милен Антиохов
