Улица „Митрополит Авксентий Велешки“ 36, в ж.к. „Надежда“ 2 – къщата на ъгъла с „8-и март“, до църква „Свети Дух“. Къщата на Филип Аврамов. В нея се намира Дом Аврамов.
Това е интересно и новаторско арт пространство, което ще отвори скоро врати. Съчетание между приятелски уют и място за пърформанси от всякакъв вид. Поговорихме си с Филип Аврамов за неговия Дом Аврамов, както и за него самия: какво да очакваме, кои помогнаха за мястото, кое изкуство няма да видим там и... при какви обстоятелства би си обръснал главата:
Кога да очакваме откриване на Дом Аврамов?
Сигурно до месец, нещо такова. И ще има възможност за събития вече. Не мога дакажа точна дата, но поне таванът е готов – със сигурност. Стените също донякъде, но не са боядисани. И очаквам пода и той да тръгне.
Знаеш ли вече кое ще е първото събитие?
Първото събитие може би ще е да направя един голям купон с моите приятели. И следващото събитие – може би да разкажа за това как съм я построил тази къща, като може и да стане на представление това. То е достатъчно интересно. Защото не съм я строил само аз. Перипетиите, през които минахме, и всичките ни запознанства с голям кръг от хора, които ми помагат всячески.
Казваш, че Дом Аврамов ще е български пазар на изкуството. Кои изкуства ще присъстват там и кои не?
Изобразително изкуство – по стените. Книги на български автори – изключително и само. Поканил съм мои колеги, които да правят театър: Асен Блатечки, Иван Бърнев, Албена Михова, Митко Рачков, Стефан Вълдобрев, Христо Пъдев, Владимир Зомбори, Малин Кръстев, Валери Йорданов, Валентин Танев...Не са малко събитията, които биха могли да се случат там. Музиканти съм поканил. Могат да се провеждат четения на книги. Имах идея да вкараме някое детенце от школа за рисуване. В преговори съм със Столична община да се превърне в едно културно средище. В събота и неделя да се провеждат занимания с дечица, които искат да рисуват, да пеят. Няма да има цирково изкуство, защото таванът е три метра и половина – няма да има трапец, няма да има мотор в кръг, ей такива неща само не мога да предложа.
Фото: Schneider Electric
Ти дали заради коронавируса така го измисли – за да не излизаш, а самите събития да идват при теб?
Така излиза, да. Много от колегите, които изброих, със всичките любови, несгоди, с всичките тези пропуснати спектакли, с ролите, които не можахме да изиграем през това време и целият живот, който не приключва само с театър и кино – всеки си има и личен живот, какво се промени за толкова време и какво направихме със себе си през това време. И ние как се променихме. Защото оттук-нататък, няма какво да се лъжем, ще бъде малко по-трудно, докато не се овладее този вирус, не се знае кога, светът ще бъде постоянна заплаха.
Ще те виждаме ли вече по-рядко на други места заради Дом Аврамов?
Засега така ще е. После ще вляза в една друга възраст и от само себе си може би ще се наложи да играя предимно в Дом Аврамов. Не казвам, че няма да приемам други ангажименти.
От какво се наложи да се откажеш, за да го има това място?
Наложи се да огранича спането, яденето, виждането с хора. Което не е малко, но какво от това. Във всяка една история има лишение.
Кои хора, партньори, организации помогнаха за Дом Аврамов?
Ами това си е вече съдба – със Schneider Electric се срещнахме много случайно чрез приятели. Поканиха ме да водя един техен уебинар – много интересна дума между другото. На 29-и септември ще бъде и по един мой си начин, ще разказвам за техния – нов прекъсвач - бушон демек. Много забавна ще бъде тази комбинация. Те донесоха и едно табло, монтирах го и вече има ток в къщата, светло е! Отделно един човек – не мога да му спомена името, но той ми даде пари назаем, за да започна мащабната акция. А точно тогава нямаше много възможности. И за първи път си позволих да искам пари назаем от човек, който не познавам много добре, но той ми влезе в положението.
Ще има ли предварително обявяване на програма на събитията периодично или ще бъде по-импулсивно и спорадично откъм планирането и анонсирането на събитията?
Смятам, че десетина-петнайсет дена преди събитие би могло да се случва това нещо. Има сайт, който е направен – казва се домъаврамовъ.ком, изписан с „ъ“-та накрая, в стар стил.
Какви недостатъци и слабости от други арт пространства ще избегнеш в твоето място?
Има много неуредици на много места, но за мен най-важното е, когато влезе някой, да се почувства уютно в Дом Аврамов и да не му се излиза много-много. Някои от тях няма да дойдат само заради театър или заради музика, а с ясното намерение да има купон. А то при положение, че мястото е добро и хората са весели, няма как да не се случи.
Фото: Schneider Electric
Колко горе-долу седящи места предвиждаш да има?
Няма да е с много места. Ако е през метър и половина, може да влязат 25-30 души. Ако отпаднат всички тези ограничения – няма да са вечно, надявам се – до 40-50 души, дори 60-70 могат да влязат. Има и малък двор отвън.
В България много често се случва – ако например хотдогът на една улица върви, отсреща се отваря също будка за хотдог. Ако някой друг Аврамов, например проф. Лъчезар Аврамов реши да отвори после и той Дом Аврамов, имаш ли си скрити козове в ръкава, идеи за твоето място, които засега още не си издавал?
Не мога да кажа кой Аврамов би искал да отвори подобно нещо, но при всички случаи няма как да го изкопира това, което го правя аз. Не се притеснявам от конкуренция, защото нямам такава. Конкуренция съм си самият аз. Само със себе си се конкурирам по принцип в живота. Така че нямам притеснения по отношение на това някой да ми грабне великолепната идея. Измислили са го хората на много места. Пак казвам – самото място, когато е привлекателно и в него има уют, пък дори и друг Аврамов да построи нещо – нека, нека да има. Имам, да, имам още идеи. Но искам мястото да тръгне, за да видя какъв му е реалният потенциал и колко хора ще се интересуват от това. Все пак София се разраства и след 10 години, смея да твърдя, „Надежда“ ще спада към идеален център, колкото и смешно да звучи – като виждам темповете на растеж на този град.
Преди около две седмици имаше рожден ден, честито на патерица! Как го отпразнува?
Мерси! На строежа събрах хората, които се обадиха през деня и така го отпразнувахме. Купон, хубав купон.
Преди време политик май някакъв каза, че сега с коронавирусът сме в най-тежката война в историята. А твоят дядо, знае се, е преживял три войни и благодарение на това теб те има. Как гледаш на това, което стана от началото на годината?
Досега съм преживял какви ли не кризи и имаше много сериозни неща. Животът трябва да продължи. Човек не може да стои в постоянен страх. Има неща, които са супер неясни. Мислим си, че сме в няква супер тежка битка, а то може и да не е. Всички тези предупреждения не са излишни според мен. Но го има вече и другото – ние от шест месеца... то времето мина... облъчват ни със страшни неща. Цялото това лутане – ама сега какво ще стане, ама дали ще има работа, освен всички тези неща, хонорарът да ти падне наполовина, не е учтиво, няма как да стане това нещо и да ни убеждават, че така е било редно – ами не, не е редно. Животът не е намалял наполовина, нито стоката ни е намаляла наполовина, за да получаваме и половин хонорари. Всеки трябва да знае за какво работи и да си уважава труда. И да не се навива на такива намаления. В магазина не съм виждал храните да поевтинеят. От една страна – в тия условия по-добре да не работиш. От друга страна – какво ще правиш?... И аз не знам...
Какво е най-новото, което ти предстои?
Поех едни участия, 12 на брой, в „Забраненото шоу на Рачков“, с които се забавлявам. Една пиеса – „Идеалната сватба“, която сигурно ще излезе ноември месец. Предстои ми да снимам също филм от ноември с Ивайло Пенчев, с работно заглавие „Чичо Коледа“. И уебинарът на 29 септември - ще разкажа малко за оранжевия палец на Schneider Electric и защо вече няма да е оранжев. Интересно ще бъде определено.
(Уебинарът ще се излъчва и на живо на Facebook страницата на Schneider Electric. Регистрация може да се направи предварително тук., бел.авт)
Кое сценично изкуство ти е най-далечно и непостижимо или най-безинтересно?
Може би пантомимата не ме вълнува чак толкоз. Балетът много не ми отива някак си.
Стендъп комеди мислил ли си да правиш?
Дом Аврамов е чудесно място за стендъп. И то суров – защото публиката е много близо и няма как да излъжеш. Аз съм забавлявал много фирми и много хора. Частни партита, обикновено по Коледа, отиваш и ги забавляваш. Стендъп комеди, примесено с музика – става чудесно. Защото аз не само говоря, мога и да пея. Забавлявал съм и до 700-800 души. Разузнавам фирмата първо отвътре – кои са хората, с какво се занимават – и на базата на това. Това е скъпо, защото го правиш само веднъж. За да го направиш, ти трябва сериозна подготовка, за да влезеш в ситуацията.
Фото: Schneider Electric
Ти си забавен човек. Но случва ли се по-близките ти хора да кажат: „Оо, айде стига вече, дай малко по-сериозно“?
Ми да, то общо-взето така става (смее се). Имало е такива моменти.
С кого ти е било най-приятно да играеш и с кого – не особено?
Много ми е приятно да играя с можещи хора. С неможещите е мъка.
А с кого, с който още не си играл, би искал да сте в една сцена?
С Робърт де Ниро още не съм играл. Би ми било безкрайно интересно да играя с него (смее се).
Какво най-лесно теб те разсмива?
Такива сериали като „Малкълм“ примерно, няма как да не се дивиш. Или „Женени с деца“. „Животът е прекрасен“ на Бенини например. Страхотен филм, нещо на ръба. Когато нещо е на ръба, ме забавлява неистово, дори и черна комедия да е.
Коя е най-ужасяващата лично за теб професия? Която, ако работиш, ще си най-нещастен в живота?
Много неща са, ама счетоводител не е много за мене. Свързвам го с някаква работа такава с цифрички, с бумащина, с формуляри, документи. Не ми е в кръвта това. Това ми е смертелно.
При какви обстоятелства или бас нещо – би си обръснал главата?
Може, ако проектът е интересен и си заслужава. Иначе не. Не се е случвало още да искат да съм с бръсната глава. Но може да снимам примерно скин хед история. Аз вярвам, че проектите идват при мен. Стига проектът да има смисъл. Ако няма смисъл – просто отказвам и толкоз. Ама ти защо? Ами така – щото няма смисъл, не вярвам в това, което ми говориш. Имах такъв случай, в който от мен се искаше да се събличам. И през това време свири кавала на Теодосий Спасов... Викам, това пък съвсем не се връзва. В такива случаи отказвам. Нищо не е на всяка цена.
Интервю на Милен Антиохов
