В началото на годината по кината тръгна филмът "Майка" на режисьорката Зорница София и покори българските зрители с откровеността си, смелостта си и вдъхновяващата си история. В главната роля е Дария Симеонова, а нейната героиня има свой реален прототип - Елена Панайотова. Елена е артист от дъното на душата си, който вярва, че чрез изкуството може да помогнеш на света и на децата. Нейната истинска история дава основата за създаването на "Майка".
Филмът вече извървя своя път в кината, а сега може да бъде гледан в A1 Explore TV. Представяме ви специално интервю с Елена Панайотова, от което ще разберете доколко образът във филма се припокрива със самата нея и как ѝ е подействал животът в Африка.
-----------------------------------
Филмът "Майка" е вдъхновен от твоята история. Докосваме се до частица от теб и живота ти, но как ти самата би описала човека, който виждаш сега в огледалото?
Една жена в хармония със себе си. Виждам и един нестихващ ентусиазъм на твореца, педагога и продуцента, както и едно вечно играещо дете, движено от въображение, любопитство и любов към живота.
Защо се съгласи режисьорката Зорница София да заснеме филм за това, през което си преминала, опитвайки се да имаш собствено дете?
Филмът е смесица от реални факти и художествена измислица, която се отдалечава от достоверността, за да предизвика катарзис у зрителя. За разлика от героинята, аз не вярвах в хормонална терапия или инвитро процедури, за мен единствената алтернатива бе да приема фактите и да продължа. Смятам, че филмът разказва не за драмата на жена, която не може да има деца, а за силата на жената творец да създава и дарява себе си по различни начини. Творческата работа е много окриляваща и помага да се преодоляват всякакви житейски кризи. Смятам, че е важно да се говори за даването и съпричастността, за силата на всеки да твори добро и променя света към добро, за живот с кауза.
Дария Симеонова в главната роля във филма "Майка"
За съжаление, много жени имат репродуктивни проблеми. Защо тази тема не трябва да е табу и какво би им казала?
Стресът, на който е подложена съвременната жена, е огромен и този стрес води до все повече репродуктивни проблеми. Няма нищо срамно във факта, че една жена може да има проблеми със зачеването, има случаи, когато това е и по вина на мъжа. Важно е да се говори и да сме информирани. Има двойки на запад, които съзнателно си правят операции, за да нямат деца, смятайки, че на света има прекалено много деца. Да искаш да имаш дете на всяка цена, за да осмислиш живота си не е нормално. Важно е каквато и форма на родителство да изберем да го правим от позиция на любов и хармония, а не от отчаяние. Животът е по-голям от желанията и копнежите ни, той е дар, който следва да се живее и радостта от него е най-важна.
В крайна сметка ти откриваш своята мисия и променяш живота на толкова много деца – чрез изкуство и влагайки сърцето си. Какво обаче остава скрито за зрителя?
Порастването е индивидуален процес. Има една мисъл на Джоузеф Кембъл за пътя на героя в приказките, която много харесвам. Той казва, че е важно да влезеш в една гора на най-тъмното място, където няма пътека, защото има ли път, той е направен от някой друг и ако го последваш, няма да реализираш собствения си потенциал. Спомням си колко несигурна бях в тридесетте си и силата в четиридесетте си, когато отказах да се впиша в очакванията на обществото, приех се такава, каквато съм и поех с радост по свой път. Тогава всъщност се появи и Африка в живота ми. Моят голям късмет е, че работя това, което обичам и вярвам, че ние единствени сме отговорни за даване смисъл на живота си. Винаги съм се занимала с театър, спектаклите ми с професионални актьори също докосват публиката и ме изразяват.
Връщайки се назад във времето, какво беше първоначалното ти чувство, когато отиде в Африка и се сблъска с ужаса, болката и беднотията?
Когато пристигнах първия път в Кения, се оказах в маларийна зона с най-много заболели от СПИН в страната и над 120 000 деца сираци. Аз посетих двайсет дома за деца в търсене на потенциални партньори, чух потресаващи истории и, тръгвайки си първия път от Африка, не бях сигурна, че изобщо ще се върна. Докато не се появи идеята да обучим млади местни артисти, които да работят с децата от общността. Година по-късно се срещнах там с над 150 млади хора, мечтаещи да бъдат артисти и тогава видях колко много жизнерадост, любов и съпричастност има сред хората там. Избрах да се концентрирам върху позитивните преживявания и да помагам толкова, колкото позволява ситуацията. Така започна обучителната програма "Артисти за деца" в град Кисуму, който днес изглежда много по-модерно и нашите проекти и публични фестивали спомогнаха за това.
Елена Панайотова в прегръдките на децата
Как работата и животът в Кения те промениха? Какво изпитваш към Африка днес?
Отвори ми безкрайно много нови хоризонти, научих се да забавям темпото, да виждам и разбирам различната култура и да пожелавам да я прегърна, да виждам общото отвъд расови и религиозни различия. Да ценя мултикултурното общуване, което разширява съзнанието.
Към Африка винаги изпитвам копнеж. Когато бях там, се изкушавах да се преместя да живея там завинаги. Един човек от екипа ни го направи. Може някой ден и аз да го направя. Африка разширява сърцето - там разбираш, че бедността и болестите са част от живота, а щастието е лична отговорност. И животът може да е толкова по прост и смислен.
Във филма виждаме как тези сирачета, които всъщност не са актьори, биват "спасени" с помощта на изкуство. Как се постига това?
Изкуството има силата да променя и овластява. Програмата "Артисти за деца", която ръководех, предоставяше възможност за учене чрез преживяване. Децата биваха въвличани в различни творчески дейности, които създаваха условия за развитие на социална и духовна осъзнатост. В процеса на създаване на театрално представление децата придобиват социални умения, прекрачват установени граници, учат се да изслушват, да са проактивни, да се забавляват, да откриват талантите си, да осъзнават преживяванията си. В 95% от случаите на деца, болни от СПИН, които с години не говорят, след работа с театър на маската проговаряха и подобряваха комуникативните си умения.
Аз вярвам, че заниманията с изкуство развиват въображението и уменията у децата за даване на творчески и нетрадиционни решения на житейските ситуации, пред които ще са изправени. Въображението е преди знанието, защото чрез въображението си ние осмисляме и оформяме света.
Кадър от филма "Майка"
Какво е да бъдеш майка на хиляди деца?
Филмът слага този епитет "майка". Аз лично не съм се приемала като тяхна майка, аз ръководех множество екипи от артисти, които работеха директно с децата. Бях заета в създаването на програми, даване на решения, създаване на проекти и ситуации, в които децата да могат да откриват талантите и страстта си към живота, а артистите да придобиват умения. Знам, че сме дали всичко от себе си и сме направили най-доброто за тях. И вярвам в потенциала на тези деца и на всяко дете, да бъдат щастливи и хармонични личности, както и в правото им да изберат какво да правят със живота си.
В края на филма ти споделяш, че си щастлива. Какво е за теб щастието?
Щастието е в простотата на живота: да приемаш и постиженията, и провалите си, да си свободен от чуждото мнение, да обичаш това, което работиш, всеки ден да изразяваш съпричастност поне към още едно човешко същество…
На фона на целия ужас в Африка се вижда, че всъщност всеки един от нас има силата да промени света. Какво всъщност е нужно, за да го направим?
Да забравим собствените си проблеми и да се концертираме върху някой друг или върху кауза, по-голяма от нас самите. Трябва ни воля за действие и любов към света и другия в него.
Какъв е твоят свят?
Такъв, какъвто го сътворявам всяка сутрин.