Името ѝ неслучайно звучи като скъпоценен камък, а част от работата ѝ е да озарява пътя на онези, които искат да се докоснат до магията на актьорското майсторство.
Тя е Диа Мантова и може би напоследък често чувате името ѝ покрай нашумелия спектакъл “Мамо?”, който поставя въпроса за различните гледни точки на родителството.
Говорихме с Диа и тя разкри тайните зад създаването на този интерактивен спектакъл и сподели малка част “от кухнята” на един творец, преподавател и артист. Ето какво ни сподели:
Снимка: Ганка Михайлова
Освен че си автор на спектакъла “Мамо?”, ти си и актриса, преподаваш в професионална гимназия, водиш актьорска школа - как успяваш да съчетаеш всичко това?
Ами, все по-трудно (смее се), но с желание. Доста структурирано си правя програмата и я спазвам винаги, от много по-рано си правя календар. Каквото и да си говорим, всеки ден по цял ден съм ангажирана, но аз харесвам това, което правя, така че засега се справям. Това, което най-много ми липсва, са моментите на спокойствие, когато мога да творя, да мисля по новите ми проекти, но поне лятото и по празниците успявам да си открадна такива мигове.
От всички тези неща, с които се занимаваш, има ли някое, което да ти харесва повече или да предпочиташ да го правиш пред останалите?
Разбира се, актьорската игра е най-вълнуващото занимание, особено пред камера, защото там имам най-малко опит. Иначе, разбира се, преподаването изключително много ме вдъхновява, също и писането за театър, въобще театъра във всичките му аспекти.
Снимка: Павел Червенков
Като говорим за театър, няма как да не споменем и спектакъла “Мамо?”. Спектакъл, който разкрива различните гледни точки на родителството, женската идентичност и адаптация в забързаното ежедневие през призмата на майки и техните дъщери. Как всъщност дойде вдъхновението за тази постановка?
Четейки различни драматургични текстове, от различни епохи, от Античност до нашето съвремие, ми направи впечатление, че темата за майчинството е разглеждана по много различни начини и ме осени идеята, че трябва да се обединят различните гледни точки на майчинството в един текст. Има нужда това нещо да се обсъди, да се обсъди сега в нашето съвремие. Много е важно да имаш причина, дълбока потребност да кажеш това, което казваш на сцената.
Снимка: Георги Вачев
В спектакъла не пропускаме да чуем и гласа на децата, виждаме участие на няколко млади дами от актьорския клас, който ти и Яна Титова водите. И тук идва въпросът - трудно ли е да намираш общ език с младото поколение, да им покажеш всъщност истината в актьорската професия?
Всяка една работа си има спецификите и дадените трудности. Да, тийнейджърите са особени. Много педагози, много добри преподаватели и артисти изпитват затруднения в преподаването, а в преподаването на тийнейджъри е вече най-специфично, защото те са достатъчно големи, за да разбират и за да не им говориш като на деца.
В същото време трябва да обърнем внимание, че те не са възрастни, въпреки всичко. Те са в особена възраст, има влияние на хормони, формират се като личности.
Всичко това им влияе и те са изключително чупливи, изключително нежни и трябва много, много да се внимава, защото има една много тънка граница, в която те да се мотивират и в същото време да си непреклонен с тях, да си директен, за да се формират в тях правилните професионални навици. Те наистина са с голямо желание и дават всичко от себе си, но понякога тези 100% за тях на нас ни се струват като 1%.
Когато говорим за преподаване на актьорско майсторство, в момента наблюдаваме една изключително неправилна, а и предполагам неподходяща практика за хората в тази професия, а именно - всеки си прави актьорска школа, взимат се едни пари, обещават се кастинги и роли, но накрая младежите нямат дори най-базови знания за актьорската професия. С какво вашата школа се различава от всички тези?
Това е много хубав въпрос. Да, и на мен ми прави впечатление, че в последните няколко години има някакъв огромен бум на всякакви любителски, полу-професионални школи. Това го отдавам на нашето съвремие, на това, че има много университети, от които излизат актьори, не е само НАТФИЗ, но дори и от там излизат доста повече студенти, отколкото преди. И всъщност всяка година излизат актьори, които търсят препитание. Това обаче е доста отговорна работа.
Снимка: Георги Вачев
Аз винаги съм го приемала като изключителна отговорност. В моята школа нещата са както любителски, така и професионални.
Аз винаги съм искала, дори децата да решат, че няма да са актьори, те да имат една хубава база, една добра култура на поведение. Споделям тренинги, които са професионални, свързани с физическата пластика, с емоциите и с гласово-говорната им култура, така че каквото и да работят, то да им бъде полезно.
Какво за теб е да бъдеш актьор?
Това е огромна отговорност. Един актьор трябва не само да поддържа своите инструменти - тялото, гласа, емоционалния апарат, но и трябва да се развива като личност, да се интересува от различни теми, да има мнение по тях. Да има огромна обща култура и най-важното - актьорът трябва да бъде искрен и директен. Това е огромна част от нашата работа - не да бъдем политкоректни, а през цялото време да казваме това, което мислим. Затова е много важно актьорите да имат мнение.
