Когато на 1 декември 2009г. Катрин Аштън встъпи в длъжност като върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността, тя вече имаше добро име от времето, когато беше еврокомисар по търговията. Тогава председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу я определи като една непретенциозна британка, която не вдига много шум и предпочита да извършва договорките си далеч от вниманието на медиите.
"Аз съм горда да бъда жена и да заемам едно от най-добрите работни места в Европа", каза тя на първата си пресконференция. Жена и социалист- това бяха критериите, които трябваше да бъдат изпълнени. Аштън ги покриваше. 58-годишната британка не беше засегната от бурята, която непосредствено трябваше да я сполети.
"Херман Кой?”, беше казано по отношение на председателя Ван Ромпой. "Катрин Коя?", отекна срещу Аштън. Но докато белгиецът игнорираше стоически атаките, британката попадна под ударите на европейската и особено на британската преса.
"Иска ми се хората да ме съдят според резултатите от моята работа", въздъхна тя няколко седмици след встъпването си в длъжност в едно от малкото си на брой интервюта. Резултатите, които пет години по-късно постигна Аштън, съвсем не бяха лоши.
„Малко външни министри могат да кажат за себе си, че са свършили толкова много по време на мандата си”, коментира Марк Леонард от Европейския съвет по външна политика. И ако в края на ноември иранците положат подписа си под плана за действие от Женева и с това гарантират гражданските цели на ядрената си програма, баронеса Аштън може да влезе в аналите на международната дипломация.
Вторият й голям успех беше Косово. След десетилетия на война и конфликти именно по времето на Аштън Белград и Прищина подписаха Брюкселския договор за нормализиране на отношенията помежду си. Това беше едно споразумение, което самата тя определи като „историческо”. Тези външнополитически пробиви обаче не можаха да осигурят на майката на две собствени и три доведени деца бляскаво отпътуване от Брюксел.
„Липсата на комуникативност у Аштън беше нейният най-голям недостатък", коментира евродепутатът Александър Граф Ламбсдорф. Експертът по европейските въпроси Марк Леонард също отправя критики във връзка със затвореното поведение на Аштън и го определя като пропусната възможност.
"Тя не представи никаква визия, никаква платформа за външната политика на Европа”, коментира Леонард.
Die Welt
