След навлизането на руските войски през февруари 2022 г. в Украйна президентът Володимир Зеленски се зарече, че страната му ще спечели, което означава връщането на цялата превзета територия в рамките на границите от 2014 г., включително Донбас и Крим.
Още през октомври 2022 г. Зеленски пламенно увери, че Украйна няма да отстъпи и педя земя на Русия.
Руските войски обаче пробиват укрепената отбрана на украинските въоръжени сили и напредват на запад, украинските позиции се пропукват под техния натиск, а Киев започва да осъзнава новата реалност. Още: Зеленски предава окупираната украинска земя за членство в НАТО: Не е така (ОБЗОР - ВИДЕО)
Променило ли се е нещо?
На 21 ноември т.г. Fox News попита Зеленски дали е съгласен украинска територия да остане в руски ръце при евентуално прекратяване на огъня или мирно споразумение? Отговорът му се разминаваше значително с предишните твърдения.
Сега той заяви: "Ние юридически не можем да признаем никоя окупирана територия на Украйна за руска. Това важи и за териториите, окупирани от Путин от 2014 г., преди началото на войната. Законово ние не признаваме това, не го приемаме".
Попитан конкретно дали е готов да се откаже от Крим в името на мирно споразумение за прекратяване на кръвопролитията, Зеленски отговори: "Готови сме да си върнем Крим с дипломатически средства". Това е явно отстъпление от предишните позиции. Зеленски изглежда е осъзнал като невъзможно насилственото връщане на Крим при моментното състояние на силите: "Не можем да пропилеем десетки хиляди животи, за да умрат хора в името на връщането на Крим".
В интервюто за Fox News не за първи път Зеленски прави разлика между юридическото признаване на руската анексия и приемането ѝ de facto като практическа необходимост. Още: НАТО с идея - приема Украйна, ако тя даде територии на Русия: La Repubblica
Financial Times наскоро съобщи, че Киев "обсъжда сделка зад затворени врати, в която Москва да запази ефективен контрол над приблизително 20% от Украйна, която вече е окупирала, но няма да ѝ се признае руски суверенитет".
Само седмица по-късно обаче в интервю за Sky News Зеленски отиде още по-далеч: "Ако искаме да спрем горещата фаза на войната, трябва да поставим под шапката на НАТО територията на Украйна, която е под наш контрол. И това трябва да стане възможно най-бързо. Тогава Украйна ще може да си върне останалата част от територията си по дипломатически път." Украинският президент уточни, че влизане на Украйна в НАТО значи признание за членство на цялата украинска територия, включително окупираната от Путинова Русия.
Зеленски отново направи разлика между де юре и де факто отстъпване на територия, подчертавайки, че поканата към Алианса трябва да се разпростре до цяла Украйна "в нейните международно признати граници".
Вариантът НАТО?
Малко вероятно е НАТО да отправи покана към Украйна за членство - Зеленски подчерта, че това не е било обсъждано досега, а събитието е важно по свой начин като искрица надежда за прекратяване на огъня. След като прекратяването на огъня влезе в сила, то може да бъде "надградено" до примирие, което всъщност да продължи десетилетия, както е в случая с официално незавършената война между Северна и Южна Корея или в Кипър след турската инвазия. Още: Проучване: Близо 90% от украинците са против териториални отстъпки
Въпреки че мирен договор така и не беше подписан и взаимните териториални претенции никога не бяха разрешени, това не попречи нито на Южна Корея, нито на международно признатата част от Кипър да продължат мирното си развитие.
Както в случая с Крим, Украйна може да се откаже от опитите да завладее територията с военна сила, но да продължи официално да претендира за права върху нея и така ще запази за бъдещите поколения надеждата, че един ден полуостровът може да бъде върнат по дипломатически път.
Тази идея повтаря неотдавнашните думи на руския диктатор Владимир Путин, издирван от Трибунала в Хага за систематично отвличане на украински деца, че украинските войски трябва да бъдат "напълно изтеглени" от завладените територии: показателно е, че той не каза нищо за това дали Украйна признава руския суверенитет над тях.
Това също се вписва в идеите на бъдещия вицепрезидент на САЩ Дж. Д. Ванс, който наскоро призна, че Украйна "ще трябва да отстъпи част от територията си на руснаците". Още: Зеленски отхвърли сделка с Путин за територии: Няма да има компромис
Междувременно от Берлин се чуха мисли за "финландизация" или дори неутралитет на Украйна. Този въпрос беше повдигнат не от кой да е, а от канцлера Олаф Шолц - само че неговите дни начело на Германия изглеждат преброени след разцеплението в управляващата коалиция. Освен това в дискусиите в германската столица стана дума за създаването на "контактна група" заедно с Китай, Индия и Бразилия за дипломатическо уреждане на конфликта в Украйна.
Практиката да се претендира за територия без юрисдикция на практика всъщност е доста често срещана в международната дипломация. Добре известни примери за това са споровете на Китай в Южнокитайско море, конфликтът между Азербайджан и Армения за Нагорни Карабах, израелско-палестинският конфликт за Ивицата Газа, спорът между Русия и Япония за Курилските острови или между Индия и Пакистан за Кашмир, пише Responsible Statecraft.
Следователно признанието на Киев, че не може да спечели на бойното поле и че е време да започне преговори, преди да е загубил още повече територия, може само да бъде приветствано. Докато мирното уреждане все още е далече, това може да е знак, че режимът най-накрая е готов да договори условия, които ще сложат край на ужасното кръвопролитие.
Още: Проучване: 87% от украинците са против териториални отстъпки в замяна на мир с Русия
Автори: Николай Петро е професор по политически науки в Университета на Роуд Айлънд и автор на "Трагедията на Украйна: Какво ни учи класическата гръцка трагедия относно разрешаването на конфликти"
Автор: Тед Шнайдер
