Цените растат ли, растат, а заплата си стои все същата… Мнозина познават това усещане. Хората в Германия миналата година изгубиха 6-8% от реалните си доходи заради инфлацията. И в много други страни положението е подобно.
11% по-високи заплати през 2023
Белгийците обаче нямат такива грижи. Там залагат на инструмента "индексиране на заплатите", посочват в свои публикации "Берлинер Моргенпост" и сайтът на германската обществено-правна телевизия ZDF. Когато правителството установи, че инфлацията се е повишила с над 2%, през следващата година заплатите автоматично се повишават със същия процент - първо в публичния сектор, после и останалите заплати. Същото важи и за пенсиите и социалните плащания. Частните предприемачи спазват тази индексация в рамките на сложна система от права и задължения. Така от 1 януари 2023 заплатите на много белгийци скочиха автоматично с 11%, което е рекорден ръст.
За напасването на заплатите към инфлацията се използва т.нар. имагинерна потребителска кошница, която следи цените на 600 продукта и услуги. При инфлация от над 2%, засягаща въпросните 600 продукта, се стига до ръст на заплатите, пенсиите и социалните плащания. Важно е да се отбележи, че от измерването на инфлацията са изключени определени стоки: бензин, алкохол, тютюневи изделия.
Освен в Белгия, подобна индексация е въведена още в Люксембург, Кипър и Малта, пишат "Берлинер Моргенпост" и ZDF.
Научната служба на германския Бундестаг, цитирана от ZDF, още преди няколко години обърна внимание на това, че подобна индексация помага за опазване на социалния мир в обществото. Освен това когато заплатите вървят нагоре, потреблението също се повишава. В своята най-нова икономическа прогноза Европейската комисия потвърждава, че в Белгия потреблението подхранва икономическия растеж, който се очаква да бъде около 1,2% - двойно по-висок от средния за ЕС.
В същото време обаче ръстът на заплатите може да даде допълнителен тласък на инфлацията - и така се получава нещо като порочен кръг.
Рисковете при "индексирането на заплатите"
Друг недостатък на този модел е отсъствието на социална справедливост. "Когато в еднаква степен се индексират всички заплати, по принцип онеправдани са хората с ниски доходи, които най-чувствително усещат инфлацията", обяснява Марсел Фрачер, ръководител на Германския институт за икономически изследвания пред обществено-правната медия ZDF. Фрачер отправя и още една критика: индексацията не е гъвкав инструмент, по-правилно би било ръстът на заплатите да зависи от производителността на съответното предприятие.
И още критики: непрекъснатото повишаване на заплатите намалява конкурентоспособността на съответните фирми и в крайна сметка може да доведе до съкращаване на работни места, предупреждава Райнт Гроп от Института за икономически изследвания на името на Лайбниц. Дори синдикатите в Германия гледат скептично на индексацията, подчертава ZDF. Синдикалният говорител Ян Юрчик припомня, че германското законодателство подхожда другояче, защото синдикати и работодатели имат свободата да се разберат помежду си. "А те преговарят не само за заплатите, но и за условията на труд, отпуските и закрилата на работниците."
Източник: Дойче веле
