Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа
Седмите избори за парламент:

Украйна си върна почти цялата Харковска област и обърна хода на войната

12 септември 2022, 10:00 часа • 11495 прочитания
Украйна си върна почти цялата Харковска област и обърна хода на войната

Украинските сили вече са си възвърнали контрола над почти цялата Харковска област и са нанесли огромна операционна загуба на Русия с мълниеносната контраатака край втория най-голям град в страната. Това е най-важната новина от фронта днес, според анализа на базирания в САЩ Институт за изучаване на войната.

Киев пое инициативата във войната, но тази контраофанзива няма да сложи край на военните действия, прогнозират от института.

Кампанията в Североизточна Украйна в крайна сметка ще достигне своята кулминация, което ще позволи на руснаците да възстановят стабилна отбранителна линия и евентуално дори да проведат локални контраатаки. Украйна ще трябва да започне последващи контраофанзивни операции, вероятно няколко, за да завърши освобождаването на окупираната от Русия територия. Войната вероятно ще продължи и през 2023 г., гласи още прогнозата.

Всичко за войната в Украйна на живо във Viber канала ни! Последвайте ни тук!

Киев обърна хода на тази война в своя полза и вероятно все повече ще диктува мястото и характера на основните бойни действия.

Успехът на Украйна е резултат от умелото планиране и провеждане на кампанията, което включва усилия за максимално увеличаване на въздействието на западните оръжейни системи като HIMARS. Дългото обсъждане, а след това и обявяването от страна на Киев на контраофанзивна операция, насочена към Херсонска област, отвлече значителни руски войски от районите, в които украинските сили проведоха решителни атаки през последните няколко дни. Въоръжените сили на Украйна използваха HIMARS и други западни системи, за да атакуват руските наземни комуникационни линии в Харковска и Херсонска област, създавайки условия за успеха на тази операция.

Украинските лидери обаче наблегнаха на публичното отразяване на ударите на юг, като успешно объркаха руснаците за намеренията си в Харков.

Връщането на Изюм под контрола на украинците сложи край на перспективата Русия да постигне заявените си цели в Донецка област. След отстъплението си от Киев в началото на април Москва обяви, че иска да завземе цялата територия на Луганска и Донецка област. Руската кампания за постигане на тези цели представляваше нападение по дъга от Изюм, през Северодонецк, до района на град Донецк. Тази атака имаше за цел да превземе Северодонецк, Лисичанск, Славянск, Бахмут и Краматорск и да продължи до западната граница на Донецка област. Руските сили успяха да превземат Северодонецк на 24 юни и Лисичанск на 3 юли след дълга и изключително скъпоструваща кампания, но след това завзеха още много малко територия. Руският контрол над Изюм обаче беше ключов.

ОЩЕ: ВИДЕО: Загубата на Изюм е най-тежкото поражение на Русия след оттеглянето от Киев

Сега загубата на Изюм обрича на провал първоначалния руски план за кампанията в тази фаза на войната и гарантира, че руските настъпления към Бахмут или около Донецк няма да са решителни - ако изобщо се случат. Руските сили от седмици са се вкопчили в малки селища край Бахмут, но логистичните линии от север към Донецк са прекъснати.

Според Генералния щаб на украинската армия силите на Киев са напреднали към Вовчанск и Велики Бурлук, източно от Харков и южно от границата с Русия. Украинските сили продължават да водят позиционни сражения и да нанасят удари по руски военни, логистични и транспортни средства по южната ос.

Руските сили са провели ограничени наземни атаки в районите на Авдийвка и Бахмут. Имало е обаче вълна от прецизни удари по украинската енергийна инфраструктура на 11 септември, което е довело до големи прекъсвания на електрозахранването. Нападенията вероятно имат за цел да позволят на Москва да заяви, че започва нова фаза на настъпателни операции, въпреки че губи на фронта, а вероятно и да накаже Украйна за спирането на АЕЦ "Запорожие" въпреки желанието на Русия да я запази в експлоатация.

Успехът на неотдавнашните украински контраофанзиви вероятно е допринесъл за руското съобщение, че "референдумите" за анексиране на определени завзети територии ще бъдат отложени за неопределено време.

Освен това няма основание да се смята, че обявената контраофанзива в Херсонска област е само фикция. Съобщава се, че украинските сили са атакували и са постигнали успехи на няколко важни места по западния бряг на река Днепър. Те са прекъснали двата моста над реката и продължават да пречат на руснаците да се снабдяват чрез баржи и понтонни фериботи. Украйна е ангажирала значителна бойна мощ и е съсредоточила значителна част от доставяните от Запада системи за прецизно поразяване с голям обсег към тази ос и е малко вероятно да го е направила само за да привлече руските сили в района.

Напрежението, под което украинците поставят врага в Херсон, в комбинация с бързата контраатака в Харков, поставя Москва пред ужасна дилема относно времето и пространството, пише още Институтът за изучаване на войната. Русия вероятно не разполага с достатъчно резервни сили, за да завърши формирането на нова отбранителна линия по река Оскил (както се твърди, че се опитва да направи), преди украинските сили да продължат настъплението си през тази позиция, ако пожелаят. Благоразумието би изисквало Русия да изтегли сили от други сектори на бойното пространство, за да създаде отбранителни линии по-далеч на изток от река Оскил (източно от Харков, от Купянск до Изюм), за да гарантира, че ще може да удържи границата с Луганска област или линия възможно най-близо до тази граница. Но руските войски около Бахмут и край град Донецк продължават настъпателните операции, сякаш не осъзнават опасността за Луганск, а руските сили в Херсон все още са изправени пред нападение и заплаха от още атаки по тази ос.

Руски официални лица и военни блогъри все по-често обвиняват Министерството на отбраната в Москва за загубите на фронта. Чеченският лидер Рамзан Кадиров заяви, че ако не се въведат промени по руската „специална военна операция“ днес или утре, ще се свърже директно к Кремъл, за да им „обясни ситуацията на бойното поле“. Изявлението на Кадиров е тънко прикрита критика към руското МО за липсата на осведоменост за ситуацията (или за честност) и подчертава загрижеността на военното ведомство в Москва да поддържа своя наратив. 

Руското МО не признава успешните украински контраофанзивни операции в района на Харковска област, като вместо това разпространява явно невярна версия за умишлено руско пренасочване и оттегляне, за да се прегрупират войските.

Един от популярните военни блогъри също така отбеляза, че цивилно лице като ръководителя на частната военна компания „Вагнер“ Евгений Пригожин трябва да замени руския министър на отбраната Сергей Шойгу, защото цивилните лица могат по-добре да се справят с „вредния характер на военната бюрокрация“.

ОЩЕ: Руският министър на отбраната Шойгу де факто е отстранен от поста, твърди британското военно министерство

Възможно е Владимир Путин да приеме и дори да подкрепи тези атаки, за да продължи отклоняването на вината към военното министерство. Отношението между Кремъл и МО се е влошило – говорителят на Путин Дмитрий Песков заяви, че президентът е отложил всичките си срещи с ръководителите на ведомството и с представители на руската отбранителна индустрия в Сочи. Това е странно решение, предвид отбранителната и индустриалната криза в страната, която започна войната.

Вече се говори за кадрови промени в Министерството на отбраната. Украинското Главно управление на военното разузнаване (ГУР) съобщи, че групата на западните руски сили е поставена под командването на ръководителя на Централния военен окръг генерал-полковник Александър Лапин. От ГУР добавиха, че Кремъл търси заместник на командващия западната групировка на силите генерал-лейтенант Роман Бердников, който е заменил генерал-лейтенант Андрей Сичевой едва на 26 август.

Димитър Радев
Димитър Радев Отговорен редактор
Харков война Украйна Херсон обзор Украйна контраофанзива
Още от Европа
Видео
Новините от днес
Интересно от мрежата
Новините днес