Макар да изглеждаше, че Швеция и Финландия са предприели ключови стъпки да удовлетворят исканията на Турция за влизане в НАТО, Анкара заплаши с поредно забавяне на присъединяването им. Турските власти заявиха, че може да блокират Стокхолм и Хелзинки в продължение на повече от година, ако двете скандинавски страни (основно Швеция) не променят отношението си към кюрдските сепаратисти.
Анкара ги счита за терористични организации и иска от Швеция и Финландия да ги третират точно като такива, за да вдигнат ветото за НАТО. Изявлението на председателя на парламентарната група по външни работи в турския парламент Акиф Кълъч заплашва да провали важната среща на върха на НАТО в Мадрид на 29 юни.
Турция обвинява Швеция и Финландия, че укриват предполагаеми членове на Кюрдската работническа партия (ПКК). Също така възразява срещу решенията на двете страни от 2019 г. да забранят износа на оръжие за Анкара заради военните операции на президента Реджеп Ердоган в Сирия.
Анкара предприе офанзива в областта на публичната дипломация, за да изтъкне шведската подкрепа за кюрдските групи в Северна Сирия, които свързва с ПКК - обявена за терористична организация в ЕС, САЩ и Турция.
"Това е въпрос от жизненоважен национален интерес и ние сме готови да предотвратим членството им за период от една година, ако е необходимо", заяви Акиф Кълъч, който е депутат от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). "Турция има втората по големина армия в НАТО и предоставя дронове, които помагат на Украйна да се защитава. Ние заслужаваме по-голямо уважение“.
Той заяви, че Турция уважава собствените си задължения и отговорности към Алианса. "Какво ще направят (б.а. - Швеция и Финландия)? Те са приютили терористични организации, които убиват моя народ, не зачитат моите граници, представляват екзистенциална заплаха за моята страна. Единственото, което изискваме, е да няма никакви различия. Терористичната организация си е терористична организация“, добави Кълъч, цитиран от „Гардиън“.
Председателят на комисията по външни работи в турския парламент отрече кризата да е опит за разпалване на националистически пламъци преди трудните избори за Ердоган. Той заяви, че некюрдските опозиционни партии също подкрепят позицията на президента.
Припомняме, че генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг похвали шведските усилия да се удовлетворят опасенията на Турция, но призна, че плановете за ускорено членство в Алианса може би не са налице.
Столтенберг се срещна в Стокхолм с шведския премиер Магдалена Андерсон, която го увери, че страната е предприела важни стъпки, за да отговори на критериите на Анкара. Приети са промени в законите за тероризма и те дори са в процес на „допълнително затягане“. „От 1 юли ще имаме още по-строго законодателство в областта на борбата с тероризма. Така че тук няма въпроси за това колко силно Швеция гледа на тази тема“, отбеляза министър-председателят на скандинавската страна.
Столтенберг приветства хода на Стокхолм и добави, че Швеция ще гарантира, че правната рамка за износ на оръжия „ще отразява бъдещия ѝ статут на член на НАТО с нови ангажименти към съюзниците“.
Швеция и Финландия подадоха заедно молби за присъединяване към НАТО миналия месец – заради руската военна агресия в Украйна и опасенията за сигурността си. Така двете скандинавски държави изоставиха дългогодишната си политика на военен неутралитет. Само преди дни финландският президент Саули Нинистьо заяви, че страната му няма да се присъедини към Алианса без Стокхолм.
Магдалена Андерсон ще присъства на срещата на върха в Мадрид. Там ще е и Реджеп Ердоган.
Въпреки че турските искания към Швеция и Финландия са най-различни, официални лица от Анкара заявяват, че искат депортиране на конкретни кюрдски активисти в Турция. Настояват и за уволнението на шведския министър на отбраната Петер Хултквист заради среща с ПКК през 2011 г. ПКК е обявена за терористична организация в Швеция от 1984 г.
Анкара би искала двете скандинавски държави да прекъснат връзките си с подкрепяната от САЩ Сирийска кюрдска автономна администрация, която според Турция има силна връзка с ръководството на ПКК.
Възможностите на Андерсон за маневриране са ограничени, тъй като тя няма да промени шведските закони за екстрадиция само за да отговори на заплахите на турския президент, а миналата седмица трябваше да разчита на подкрепата на шведската депутатка от кюрдски произход Амине Какабавех, за да оцелее при гласуването на вот на доверие. Депутатката твърди, че е получила определени гаранции, които не уточнява, в замяна на вота си.
Швеция е дом на 100 000 кюрдски бежанци.
Турските дипломати недоволстват от внушенията, че Анкара не е изразила възраженията си срещу шведското членство по-рано или че е лицемерна по отношение на кюрдския въпрос - заради задкрепата си за екстремистки групи в други части на Близкия изток.
