По време на операция на специалния отряд „Артан“ на Главно разузнавателно управление на Украйна в Черно море през август тази година един от бойците се оказва зад борда на лодката. Той прекарва 14 часа сам в морето, без да знае кога ще дойде помощ.
Историята разказват самият боец с позивна „Конан“ и неговият командир майор Виктор Торкотюк пред „Украинская правда“.
Аз съм обикновен човек, израснал на село. И съм военен, който обича работата си, започва разказа си „Конан“. Преди да постъпя в „Артан“, работех в полицията, бях и охранител, участвах и в съпротивителното движение, въпреки че по професия съм фитнес инструктор. Когато започна пълномащабното нахлуване, още на 26 февруари 2022 г., се записах като доброволец в редиците на Въоръжените сили.
Още: Минимум 25 хиляди украински войници са загубили крайници във войната в Украйна
Нататък представяме разказа му с малки съкращения:
В средата на август проведохме специална операция в Черно море. Беше около 20:30 часа, когато руски бомбардировач Су-24 започна да обстрелва лодката ни. Започнахме да маневрираме. И по време на една от маневрите един от бойците ни стреля със „Стингър“ и повреди самолета. Бомбардировачът ни остави на мира и се отправи към най-близкото летище.
Падна нощта, ние стигнахме до целта и се захванахме за работа. На връщане към 5 ч. призори на около 30 километра от мястото на първия бой отново се чу команда „Въздух!“. Отново вражески самолет се нахвърли върху нас и започна да ни обстрелва от автоматично оръдие с 30-калиброви сачми. Отвърнахме на огъня. Имахме късмет, че имахме много добър шкипер (капитан на малък кораб – бел.ред.), който запази присъствие на духа и започна да ни извежда от зоната на стрелбата. И тогава при една от маневрите, когато нашата лодка се отдалечаваше от вражеския огън, аз се озовах зад борда.
Аз тежа 120 килограма, с оборудване съм още с около 30 кг отгоре. Но двайсетина минути преди да падна някакси станах неспокоен. И свалих всичко: каска, бронежилетка, оръжието. Бях с термокостюм и спасителна жилетка. Нещо сякаш ми подсказваше, че трябва да го направя. И 20 минути по-късно се озовах във водата.
Първата ми реакция, разбира се, беше паника. На 130 км от брега, а под мен беше много дълбоко. Побратимите ми искаха да ме извадят, но самолетът продължаваше да ни обстрелва. И тогава започнах да им махам и да им крещя да се махат, защото прекрасно разбирах, че екипажът на лодката, който е 13 души, е по-ценен от мен самия. А с жилетката аз можех да се задържа известно време във водата.
По-късно разбрах, че лодката ни е била пробита и затова е било решено да се оттегли - това застрашаваше живота на момчетата.
Единственият ми ориентир беше една от кулите за производство на газ, която постоянно гори (вероятно става въпрос за т.нар. Кули на Бойко в Черно море – бел.ред.). Виждаше се много добре както през деня, така и през нощта. ОЩЕ: Уникална спецоперация: Киев си върна газовите платформи в Черно море, окупирани от Русия още през 2015 г. (ВИДЕО)
Знаех, че трябва да си събера мислите и, че поне час никой няма да дойде за мен. За самолета бях много малка мишена, но той не позволяваше на лодката да ме доближи.
Заплувах към кулата. Нямаше вълни, но течението беше много силно. После се оказа, че през цялото време съм плувал срещу течението. Под мен имаше стотици метри вода, но се опитвах да не мисля за това. Когато тежиш 120 килограма, не е толкова лесно да плуваш или бягаш, мускулите постоянно искат кислород.
Още едно замахване, си казваш. И мислиш за живота, за семейството. Мислех си, че след месец синът ми ще стане на годинка и не знам дали ще го видя отново.
Още: Спасен от червеите: Смятан за мъртъв, украински боец пълзи 2 денонощия до своите
Нямах часовник, ориентирах се само по слънцето. В един момент започнаха халюцинации заради топлината, дехидратацията, умората. Мислех, че има лодка пред мен. Някъде към 16-17 часа следобед доплувах до кулата.
Но не можех да доплувам много близо до нея, защото жегата там беше много силна. Гори газ с много силен пламък и дори на 100 метра от нея, имаш чувството, че над теб лети вражески самолет - толкова е шумно. Беше ме страх да не се стопи жилетката от температурата.
Течението стана още по-силно и започна да ме отнася назад. Случи се на няколко пъти. Отнасяше ме на около 400 метра назад и трябваше отново до се приближа до кулата. 400 метра не са много, но когато вече плуваш над 10 часа усещаш, че силите те напускат...
Когато ме отнесе за четвърти път, бях съвсем изтощен. Бях и много дехидратиран, защото пих от солената вода и заради постоянната топлина. Много исках да спя. И тогава се обърнах по гръб и заспах.
Когато се събудих, течението отново ме бе отнесло и пак трябваше да плувам към кулата. По някое време усетих нещо на крака си, с нокти. Обръщам се - и една чайка седи върху мен, а над мен кръжат още няколко. Между другото, от "Байрактар"-а, който бяха изпратили да ме търси, са засекли топлинната следа именно от птиците. Така е било съобщено, че има обект, който се носи в посока Одеса и е "язден" от седем чайки.
Това разказва "Конан". А малко по-късно другарите му са успели с лодка да го приберат след като е бил засечен от дрон "Байрактар".
