2017 година беляза дълбоко европейските сепаратистки движения заради развитието на един от най-сложните казуси на Стария континент - този с Каталуния. След дълги пререкания с централната власт, автономният регион проведе много спорен референдум за отцепване от Испания и в крайна сметка обяви независимост, изправяйки се пред вълна от насилие и категорично противопоставяне на международната общност.
Испано-каталунските отношенията между започнаха да се обострят през 2010 година, след като Конституционният съд на Испания отне част от автономните привилегии на областта. 1,5 млн. души се включиха в шествие за независимост по време на официалния празник на Каталуния през 2012 година. На регионалните избори през 2015 година пък партиите, обявили се в подкрепа на независимостта, спечелиха 48% от гласовете.
През 2014 година тогавашният каталунски лидер Артур Мас организира "символичен референдум" за независимост на 9 ноември, въпреки че Мадрид го обяви за незаконен. Тогава гласуваха 2,3 млн. души, като "за" се обявиха 80%, или само 40% от имащите право на глас.
През март 2017 година Мас беше признат за виновен, че не се е подчинил на решението на КС плебисцитът да не бъде провеждан. Присъдата му е забрана да заема публични длъжности през следващите 10 години. Неговият наследник - Карлес Пучдемон, пое щафетата на борбата. При встъпването си в длъжност през януари 2016 година той не пожела да се закълне във вярност на испанския крал, както и не се закле над испанската конституция. От първия си ден като премиер той обеща да работи за независимост на Каталуния, а сподвижниците му заявиха, че искат да обявят отделяне от Испания до 18 месеца.
В началото на 2017 година регионалното правителство отново поиска от Мадрид референдум за независимост, вдъхновявайки се от примера на Шотландия. През пролетта вече властите в Каталуния заплашваха, че ще обявят едностранна независимост незабавно, ако правителството на Мариано Рахой не позволи провеждането на референдум за независимост. Сепаратистите обявиха и, че вече подготвят закон, чиято цел е раздяла с кралството.
През юни Пучдемон съобщи, че референдумът е насрочен за 1 октомври. Въпросният закон за независимостта стана ясно, че постановява ако регионът стане република, то тя да остане в състава на ЕС.
Естествено, Конституционният съд на Испания отмени резолюцията, а испанският парламент отхвърли молбата на местното самоуправление на Каталуния да позволи провеждането на референдум. Централното правителство пък заплаши да спре парите за Каталуния, ако администрацията на региона не се откаже да използва държавни средства за подготовка на допитването. "Нито едно евро от парите в Каталуния няма да отиде за незаконния референдум, желан единствено от шепа хора", каза говорителят на испанското правителство Иниго Мендес де Виго. Столицата ще засили надзора си върху разходите на местните власти, като ги задължи да предоставят седмични счетоводни отчети, за да покажат, че за гласуването на независимост не се използват допълнителни пари, посочи той. В отговор местната власт съобщи, че съобщи, че е създала собствена данъчна агенция, която е готова за действие при положителен резултат след гласуването.
В началото на септември правителството на Каталуния официално внесе декрет за провеждането на референдум за независимост от Испания, който да се проведе на 1 октомври. Още същия ден испанската прокуратура заяви, че срещу регионалните лидери на Каталуния ще бъдат повдигнати обвинения, като всички изборни материали ще бъдат иззети. Беше съобщено, че заедно с това се подготвя повдигането на обвинения срещу лидерите в парламента на Каталуния.
На следващия ден местната власт одобри закон за референдум за самоопределение. Той предвиждаше победа на привържениците на идеята за развод с Испания да означава незабавно обявяване на независимост, а в случай на провал да се проведат нови регионални избори.
Испания отговори, че може да бъде принудена да активира чл. 155 от конституцията, който дава право на правителството на кралството "със съгласието на абсолютното мнозинство на Сената да предприеме необходимите мерки за принудително изпълнение на посочените задължения от автономната общност", както и да отмени автономния статут на региона. Централната власт даде нареждане на каталунската полиция да изземва урни, агитационни материали и всеки друг предмет, който може да бъде използван в плебисцита. Над 700 кметове в Каталуния обявиха, че ще подкрепят референдума, а Мадрид незабавно разпореди криминално разследване на градските управници, които окажат съдействие за организирането на допитването.
Европа нямаше избор и трябваше да вземе отношение по казуса. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви в интервю пред интернет блогъри, че ще уважи решението на Каталуния, ако реши да се отдели от Испания, правейки уговорката, че Европейската комисия не се бърка във вътрешните работи на държавите. Предизвикалият еуфория в Каталуния коментар на Юнкер стана нужно бързо да бъде изяснен от ЕК. Комисията подчерта, че Юнкер е имал предвид, че би подкрепил всеки референдум, стига той да е законно проведен.
На 18 септември испанската гражданска гвардия иззе 100 000 плакати и брошури с пропаганда за референдума, а главният прокурор на Испания Хосе Мануел Маза заяви, че правителството може да осъди на затвор служители на държавната администрация в Каталуния, които не се подчиняват на разпоредбите му.
След като Гражданската полиция на Испания замрази средствата на региона и арестува 13 висши длъжностни лица, Пучдемон обвини централното правителство в Мадрид в налагане на извънредно положение. "Правителството де факто отмени автономията на Каталуния и наложи извънредно положение", заяви каталунският президент Карлес Пучдемон след арестите, обвинявайки правителството на Мариано Рахой, че е "тоталитарно" и нарушава "основните права".
В края на септември испанското вътрешно министерство заяви, че изпраща още полицаи в Каталуния за поддържане на реда и за гарантиране, че забраненият референдум за независимост на областта няма да се състои. На следващия ден официален Мадрид потвърди, че е изпратил допълнителни полицейски части от цялата страна, "за да помогнат на каталунската полиция да поддържа законовия ред". Стана ясно, че на практика испанското правителство планира да постави цялата полиция на Каталуния под свой контрол. На 24 септември началникът на каталунската полиция заяви, че няма да се подчини и да приеме заповеди от правителството в Мадрид.
Главният прокурор на Испания обяви, че Пучдемон може да бъде задържан заради престъпления, включващи неподчинение на властите, разхищаване на имущество и злоупотреби.
На 27 септември испанските сили за сигурност започнаха работа по затварянето на сгради, в които би трябвало на 1 октомври да се помещават избирателни секции за референдума за независимост на Каталуния. Главният прокурор на автономния регион нареди полицията да спре достъпа до сградите, които ще помещават секциите. Също така на силите за сигурност беше разпоредено в деня на изборите да не допускат хора до урните. На 29 септември централната власт конфискува 2,5 млн. бюлетини и 100 урни за референдума. Официален Мадрид обяви, че планираният за 1 октомври референдум за независимост на Каталуния няма да се състои, а диалог с Пучдемон няма да бъде воден.
На 29 септември вечерта каталунци започнаха да окупират избирателни секции, за да гарантират провеждането на референдума. Две училища в центъра на Барселона бяха окупирани. Край една от потенциалните избирателни секции пък беше открита стрелба, в следствие на което бяха ранени най-малко четирима души.
В навечерието на гласуването Карлес Пучдемон заяви, че е "много разочарован" от Европейския съюз, който тайно подкрепя испанското правителство на Мариано Рахой. "ЕС е толкова смел, че излиза само с морализаторски речи от друго място на планетата. В този смисъл, съм много разочарован. Мисля, че Брюксел пренебрегна своята отговорност", заяви той.
На 1 октомври каталунците излязоха да гласуват, бързайки да издигнат своеобразни барикади пред много от секциите, за да не може испанската полиция да ги окупира. Още рано сутринта обаче военна полиция излезе от доковете на пристанището в Барселона, за да започне операция по прекратяване на опитите за гласуване.
Информацията за самото допитване беше хаотична - не беше ясно колко хора трябва да гласуват, за да е валиден референдумът, нито кой има право на глас. Стигна се дотам, че в официалния Twitter профил на Съвета на Каталуния пуснаха съобщение, че всеки може да гласува в която и да е секция, като това беше потвърдено и в официалния Twitter профил на каталунското правителство. В последствие каталунските власти обявиха, че бюлетините за референдума за независимост, които много хора са принтирали вкъщи, са валидни и няма нужда те да се поставят в пликове при гласуването.
Минути преди началото на изборния ден започнаха и първите сблъсъци между граждани и полиция. Тълпи влизаха в противоборство с органите на реда, тръгнали да щурмуват секции, като полицаите буквално изблъскваха и изнасяха пречещи им хора. Около час беше нужен, за да се появяват първите кадри на брутално насилие. Испанската гражданска гвардия вече директно биеше решилите да гласуват каталунци, риташе ги, блъскаше ги и ги арестуваше. Минути преди пристигането на лидера Пучдемон в неговата секция в Жирона, полицията я щурмува и окупира.
По обяд испанските сили на реда вече използваха гумени куршуми, за да разгонят тълпите събрали се граждани, а ранените бяха стотици. Испанската прокуратура обяви, че ще предприеме действия срещу каталунската полиция, чиито служители не се подчиниха на заповедта да спрат отварянето на избирателните секции. Каталунските органи на реда заеха категорична позиция в защита на гражданите. Бруталното насилие в противопоставянето ескалира с директен сблъсък между испанската гвардия и униформени каталунски пожарникари.
Същевременно каталунските власти установиха контакт с Европейския съюз и поискаха от него официално да осъди Испания за накърняване на основните права и свободи на каталунците по време на референдума. Това съобщи на пресконференция Раул Ромева – ръководител на департамента по външните работи на Каталуния. По думите му правителството на Испания е нарушило член 7 от Лисабонския договор, който формулира неприкосновеността на демократичните права и свободи в страните от общността. Европа обаче запази мълчание, а правителствата на Стария континент избягваха да коментират пряко референдума, посочвайки, че е вътрешен за Испания въпрос. Някои политици обаче призоваха централното правителство на Испания и каталунските власти да започнат диалог, а полицейското насилие в областта да бъде прекратено.
В крайна сметка на 1 октомври испанската полиция затвори над 300 секции за гласуване. Вечерта испанският премиер Мариано Рахой заяви, че централното правителство е направило "каквото трябва", за да спре референдума за независимост. Той подчерта, че разбира "фрустрацията" на каталунците и "съжалява за това". Според него, "демокрацията е надделяла, защото конституцията надделя". "Направихме каквото трябваше да направим. Ние сме правителството на Испания, а аз съм главата на това правителство, и поемам пълна отговорност. Изпълнихме задължението си да защитим върховенството на закона. Действахме в рамките на закона, и само на закона", подчерта испанският премиер.
Късно вечерта на 1 октомври в Каталуния се проведоха многолюдни демонстрации, като беше обявено, че ранените през деня са над 700. Каталунските власти подадоха жалба в съда в Барселона заради действията на националната полиция и гражданската гвардия по време на референдума, а правителство определи Испания като "срам за Европа".
Първите резултати от референдума сочеха, че над 90% от каталунците са се обявили "за" независимост. Според данните, до урните бяха отишли 2,2 млн. души от общи 5,3 имащи право на глас. Предвид резултатите, Каталуния си извоюва правото да бъде независима държава, обяви премиерът Карлес Пучдемон.
На следващия ден стана ясно, че Пучдемон възнамерява да обяви независимостта на страната през следващите няколко дни. Той също така призова Европейския съюз да не нарушава човешките права така, както го е направила испанската полиция.
В Брюксел обаче останаха непоколебими. Говорителят на ЕК Маргаритис Схинас заяви на специална пресконференция, че референдумът за независимост на Каталуния е незаконен. "В съответствие с конституцията на Испания вчерашното гласуване в Каталуния беше незаконно", каза Схинас. За ЕК, както предеседателят Юнкер повтори нееднократно, това е вътрешен въпрос на Испания, който трябва да бъде решен в съответствие с конституционния ред, се казваше още в официалната позиция. От Брюксел бяха категорични, че евентуална независима Каталуния ще се окаже извън ЕС.
Каталуния и Мадрид започнаха игра на нерви, в която всеки дебнеше другия.
Управляващите в автономния регион призоваха за гласуване на независимостта на 9 октомври. Конституционният съд на Испания реагира като отмени заседанието. Пучдемон отправи молба да бъде изслушан от каталунския парламент във вторник, 10 октомври, за да представи доклад относно политическата ситуация в автономната испанска провинция. Испанският премиер Мариано Рахой отказа да води диалог с местните власти и увери, че е готов да стигне до крайност, ако Каталуния не се откаже от независимостта.
Междувременно испанското правителство одобри указ, с който да улесни компаниите, които искат да напуснат спешно Каталуния и да се регистрират другаде в Испания. Преди това стана ясно, че две големи каталунски банки обмислят да преместят централите си от региона заради опасенията си, че може да се окажат извън еврозоната и подкрепата на ЕЦБ.
На 10 октомври първоначално Пучдемон отложи речта си, за да се срещне с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Централната власт в Мадрид обяви от своя страна, че има готовност да арестува Пучдемон, ако той обяви независимост на областта. В крайна сметка Пучдемон не посмя да обяви едностранна независимост. "Каталунците искат независима република. Предлагаме на каталунският парламент да започнем диалог в тази насока. Трябва да вървим стъпка по стъпка в тази посока. Затова предлагам да отложим обявяването на декларацията за независимост с няколко седмици - за да има вътрешен и международен диалог", заяви той. В отговор Рахой каза, че иска каталунският премиер ясно да каже дали е обявил независимост и му даде срок от 5 дни да го стори. Ако отговорът е "да", Пучдемон ще има още 3 дни, за да размисли. Рахой уточни, че желае да е ясно какво се случва, за да няма никакво неразбирателство относно ситуацията.
На 16 октомври стана ясно, че Пучдемон е изпратил писмо на Рахой, в което предлага своеобразно отлагане на независимостта и през следващите два месеца двамата с Рахой да се срещнат и да обсъдят ситуацията в региона. Официален Мадред беше непреклонен и обяви, че Пучдемон има срок до 19 октомври, за да изясни въпроса с независимостта.
В същото време Испански специализиран съд разпореди да бъдат арестувани лидерите на две от най-големите каталунски организации, борещи се за независимост - Жорди Куиксарт и Жорди Санчес, обвинени в предизвикване на размирици и възпрепятстване на властите да изпълняват своите задължения. Този ход предизвика недоволство в Каталуния и хиляди излязоха на протестни демонстрации в региона.
На 17 октомври Конституционният съд на Испания призна закона за референдума в автономната област Каталуния за противоречащ на основния закон на страната. Пучдемон заплаши, че ако Мадрид откаже диалог, той ще обяви независимост, а испанското правителство обяви, че официално ще се събере на заседание на 21 октомври и ще реши дали да отнеме автономията на Каталуния.
В хаоса а неизвестността бизнесът започна масово да напуска Каталуния. В рамките на един-единствен ден - денят, в който Пучдемон заяви, че ще иска независимост, общо 212 фирми обявиха, че напускат областта.
Европа пък отново повтори, че каталунската криза като вътрешен въпрос за Испания, но няма да подкрепи независимостта на региона.
Стана ясно, че главният прокурор на Испания Хосе Мануел Маза подготвя обвинение срещу Пучдемон за бунт, в случай, че регионът обяви едностранно независимост, като наказанието за такова престъпление е до 30 години затвор.
На 21 октоври испанският премиер Мариано Рахой изпълни заканата си и обяви, че активира член 155 и Испания започва процедура по установяване на директен контрол над Каталуния. Рахой подчерта, че каталунската автономия не е отменена, а единствено действия ще бъдат предприети срещу хората, застрашили конституционния ред в страната. Испанският премиер обяви, че ще поиска прекратяване на правомощията на каталунското правителство, което ще бъде заменено от длъжностни лица, определени от Мадрид. Той посочи също, че отстранен от поста ще бъде и регионалният лидер Карлес Пучдемон, а единствениат изход от ситуацията е нови избори. В отговор говорителят на каталунския парламент (бел. ред. - де факто председателят на парламента) Карме Форкадел заяви, че местните власти са решени да "защитят суверенитета на каталунския парламент", а Пучдемон окачестви действия на Мадрид като атака срещу демокрацията. Испания пък беше категорична, че ако Барселона се противопостави на налагането на директно управление, Мадрид е готов да използва сила, за да възстанови реда в Каталуния.
В извънредно обръщение на 26 октомври Пучдемон остави на каталунския парламент да реши въпроса с независимостта. "Няма достатъчно гаранции от страна на Мадрид, за да свикам предсрочни избори сега. Прилагането на чл. 155 е незаконно. Каталунският парламент трябва да реши какво да се случи оттук-нататък", заяви той.
В крайна сметка на 27 октомври каталунският парламент взе решение да обяви независимост и да провъзгласи Каталуния за република - със 70 гласа "за", 10 "против" и 2 "въздържал се". Преди гласуването пленарната зала напуснаха почти всички депутати от партии, които са против обявяване на независимост.
Още същия ден испанският Сенат гласува активирането на чл. 155.
В Каталуния се проведоха мащабни митинги както в подкрепа, така и против отцепването от Испания.
Напълно очаквано, регионалното правителство се сдоби с обвинение за организиране на държавен бунт, подтикване към размирици, както и за злоупотреба с публични средства. Освен това, членовете на Изпълнителното бюро на каталунския парламент също бяха с повдигнати обвинения заради това, че позволиха вот в пленарна зала на декларацията за независимост на Каталуния.
На 30 октомври стана ясно, че Пучдемон е напуснал Испания и се е отправил към Белгия. От там той заяви, че няма да се върне в Испания, тъй като има голяма вероятност да бъде арестуван и се провъзгласи за "премиер в изгнание".
Испания поиска европейска заповед за арест на бившия каталунски лидер след като той отказа да се яви пред Испанския върховен съд, а самият Пучдемон по-късно се предаде на белгийската полиция. Той също така заяви, че е готов да участва на изборите от чужбина.
На 8 ноември Испанският конституционен съд официално анулира едностранната декларация за независимост на Каталуния.
В средата на ноември Пучдемон заяви че са възможни "и други решения на испанската политическа криза освен независимостта на автономния регион".
В хода на кризата стана ясно, че Мадрид подозира, че базирани в Русия групировки са използвали социалните медии, за да повлияят на общественото мнение в полза на референдума за независимост на Каталуния с цел да дестабилизират Испания. Русия отрече тези обвинения, а в последствие премиерът Рахой също обяви, че не подозира Москва в подобна намеса.
На 5 декември Испанският върховен съд взе решение да оттегли международната заповед за арест на Пучдемон и министрите му, а на 14 декември Белгия прекрати делото за екстрадиция на бившия премиер. Самият Пучдемон заяви, че е готов да се завърне в Испания, ако бъде преизбран на изборите, но социологическите проучвания даваха преднина на партиите, обявяващи се против отцепване от Испания.
На 21 декември изборите се проведоха при висока активност и след края на изборния ден се оказа, че първа политическа сила е партия, която се обявява против независимостта, но въпреки това фракциите, борещи се за отцепване от Испания, събират достатъчно гласове за пълно мнозинство в парламента.
Казусът с Каталуния със сигурност не е намерил своето крайно решение, но 2017 година беше показателна за това какво могат да очакват подобни сепаратистки движения. Европа недвусмислено показа, че няма да толерира такова опасно поведение заради страха от нестабилност, а едни от най-развитите демократични държави, давани за пример, демонстрираха безапелационна способност да защитават интересите си дори с цената на насилие и погазване на човешките права. Каталуния остава един от най-централните проблеми за автономните движения в Европа и решаването му ще има ключово значение за бъдещето на континента.
