Проблемите и кризите, с които ЕС трябваше да се справя и през тази година, не се зародиха през последните 12 месеца. Те са следствие от развитието на международните отношения и вечния глобален сблъсък на най-големите в света по дневния ред на планетата и това кой да го определя. Като един от големите глобални играчи, ЕС продължава да изпитва на гърба си постоянен натиск и опити да бъде отслабен – защото Съюзът все още е прекалено крехък и уязвим при интервенция на база ценности и опасността да се разпадне си стои непрекъснато на дневен ред.
Безспорно най-големите проблеми и кризи, които оказваха влияние върху ЕС и през тази година, бяха кризата с бежанците, Brexit, както и отношенията с Русия и Турция. Всички тези предизвикателства ще продължат да влияят на ЕС и занапред, но в следващите редове ще обърнем внимание как Съюзът се справи през изминалите 12 месеца с тях, какво постигна и какво не успя да постигне.
Brexit
Процесът по излизане на Великобритания от ЕС де факто започна през тази година. Както се и очакваше, той се оказа изключително сложен, защото трябваше да бъдат постигнати много споразумения, а и тепърва те да бъдат изглаждани – и поне засега много въпросителни остават.
Brexit е основният удар, който разклати единството в ЕС. Той обаче разклати и единството във Великобритания, където все още проевропейските настроения са достатъчно силни, за да пречат на политическото единство по пътя на отделянето от Европа. В центъра на вихъра от събития от британска страна засега е премиерът на Обединеното кралство Тереза Мей, която е пример как спорът относно това дали да има твърд или мек Brexit т.е. дали Великобритания да се отдели от ЕС без споразумение за правата на гражданите на ЕС на британска територия и на британците на територията на ЕС, за британските финансови задължения към бюджета на ЕС и за границата между Ирландия и Северна Ирландия (де факто Великобритания) тепърва ще взема жертви на Острова.
В началото на годината Мей опита с подход за твърд Brexit - махаме се от единния пазар и няма сме ангажирани с принципи като свобода на движението на капитали, стоки, услуги и работна ръка, ако не ни изнася. Бързо обаче стана ясно, че Мей няма достатъчно силна вътрешна подкрепа, за да удържи тази позиция.
Започна се с Шотландия, където отново се появиха настроения за независимост, тъй като шотландците масово гласуваха против Brexit. Заплахата от страна на Шотландия беше, че в никакъв случай няма да бъде приет твърд Brexit, но Тереза Мей отвърна, че шотландците, северноирландците и уелсците нямат думата. Това моментално предизвика отговор – шотландският парламент гласува против старт на Brexit и макар това да беше само символичен акт, той демонстрира пред какви вътрешни проблеми беше изправена Мей. Не закъсня и официалното искане на Шотландия за провеждане на втори референдум за независимост, но все пак шотландците решиха да изчакат ще тръгне ли Обединеното кралство по пътя на твърдия Brexit - при такова положение, шотландската закана е да има подготовка за референдум.
Подобни на шотландските бяха настроенията и в Северна Ирландия, като се наложи Тереза Мей да обърне внимание и натам, след като "Шин Фейн" заговори за референдум за обединение на Ирландия и Северна Ирландия - безспорно крайно неприятна перспектива от гледна точка на Лондон. Но политическите неприятности логично се множаха и заради икономическите – Brexit беше пример за удара, чиито последствия британската автомобилна индустрия тепърва щеше да търпи - 5 млрд. евро допълнителни разходи само заради очакваните мита заради излизането от ЕС. Още по-сериозна е опасността за британската ядрена индустрия – Brexit предполага излизане на Обединеното кралство от ЕВРАТОМ, което означава най-малкото търговски пречки пред търговията с ядрено гориво. Буквално две седмици преди Коледа британското правителство обяви намерение точно за излизане от ЕВРАТОМ, което предизвика експертни позиции, че ако не бъде подписано последващо споразумение преди фактическия край на Brexit през март 2019 година, значителна част от британските АЕЦ могат да спрат работа, тъй като уранът за производство на ядреното гориво, което захранва централите, няма да бъде допуснат в Обединеното кралство. След Европейския съвет от 14-ти и 15-ти декември все пак имаше леко успокоение – съобщението гласеше, че Великобритания принципно е съгласна да приложи режимите на ЕВРАТОМ в своето законодателство, но остава неясно чия собственост ще са ядрените материали, които се използват за ядрен синтез – договорът за ЕВРАТОМ постановява, че те са собственост на ЕВРАТОМ! Brexit доведе и дотам, че още преди да бъде завършен, британската икономика излезе от топ 5 на най-големите в света, а Английската централна банка вдигна основната си лихва за пръв път от 10 години насам.
Извън политическите спорове, пред Мей беше поставена още една преграда – стартът на преговорите за Brexit с ЕС можеше да започне само когато британският парламент даде съгласие и това беше постановено чрез съдебно решение. Това веднага се отрази и при гласуването в Камарата на лордовете, с което беше поискано правителството да даде за одобрение всяко постигнато споразумение с ЕС, преди то да влезе в сила. Все пак в долната камара на британския парламент гласуваното от лордовете беше изменено, което беше победа за Тереза Мей – парламентът нямаше да се меси на Мей да решава какви да са условията по Brexit след преговорите с ЕС, а при започването на преговорите британският премиер нямаше да бъде задължена да представи в срок от три месеца след активирането на чл. 50 от Лисабонския договор законови гаранции за правата на гражданите на ЕС, пребиваващи и живеещи във Великобритания. С други думи на Мей беше дадена възможност да играе с пълно тесте карти на масата за преговори и твърд Brexit в този момент т.е. средата на месец март не беше изключен.
На 29 март процедурата за изпълнение на Brexit беше официално стартирана. И тогава дойде шокът – няма и месец по-късно Мей насрочи предсрочни парламентарни избори, защото трябвало да има пълно политическо единство във Великобритания при преговорите с ЕС за условията по Brexit. Този ход се оказа колосална грешка, защото на изборите Мей не можа да спечели абсолютно мнозинство и даже загуби още позиции в парламента – развой, който не беше труден за прогнозиране, след като "двигателят" на Brexit Найджъл Фарадж още преди вота дезертира и реши, че вече няма да се занимава с политика. Но въпреки тези тъмни облаци над главата на Мей, до началото на есента тя изглежда продължаваше да има достатъчно контрол във вътрешен план, след като британският парламент направи още една крачка в посоката, в която вървеше правителството – да се премахне общото европейско законодателство от законодателството на Обединеното кралство, макар много скоро да се оказа, че това всъщност е невероятна по мащаби задача, която от практическа гледна точка може и да не може да бъде изпълнена изцяло.
Надиграване в преговорите
Тереза Мей обаче загуби много на масата на преговорите с Брюксел, където се оказа, че дипломатите на ЕС са по-добри – поне засега. Особено твърда беше позицията на Европейския парламент, като акцент бяха правата на гражданите на ЕС, живеещи и работещи във Великобритания. Разбира се, другият голям въпрос беше колко да плати Великобритания за излизането си от ЕС. В началото по този въпрос нямаше никакво разбирателство – нито за размера на сумата, като от британска страна се говореше за около 20 млрд. евро, а от европейска имаше искания дори за 100 млрд. евро, макар да изглеждаше, че ще има сближаване по средата, нито докога да се плаща. Отделно Лондон натискаше да започнат преговори за бъдещо търговско споразумение с ЕС паралелно с разговорите за правата на гражданите, т. нар. сметка по развода и границата между Ирландия и Северна Ирландия, докато Брюксел категорично не искаше и да чуе за това и не отстъпваше – преговори за търговско споразумение ще има чак като има задоволителна договорка за гражданските права, финансовите задължения на Великобритания и границата между Ирландия и Северна Ирландия. Сериозността на ЕС беше подкрепена с официални насоки как да бъдат водени преговорите и от какво да не се отстъпва в никакъв случай, като Европейският парламент начерта рамката, а Европейският съвет я одобри - логично, защото без одобрението на Европейския парламент никакво споразумение за Brexit не можеше да мине. Затова и в края на март Брюксел категорично отказа да бъдат водени паралелни преговори т.е. да бъдат започнати и разговори за бъдещо търговско споразумение.
Последва вербално мерене на сили – Тереза Мей се закани на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер да му докаже колко е проклета в процеса на разговорите, но Юнкер не се впечатли и отвърна, че почва да говори на френски, защото английският вече не е важен за ЕС.
След тези закани бързо си пролича, че Мей е тази в по-трудната позиция – появиха се информации, че дори в нейната партия има сериозни различия дали да има твърд или мек Brexit и то още преди Лондон и Брюксел официално да седнат на масата за преговори. Мей първа започна да отстъпва, като направи отстъпка за правата на гражданите на ЕС – да бъдат същите като на британските, но с условие – отстъпката да важи за прекаралите поне 5 години на британска територия, а за другите ще има гратисен период. Юнкер, естествено, не сметна това за достатъчно и нещата зациклиха. Великобритания опита да окаже натиск със закана, че относно свободното движение на хора специално в трудовия сектор ще действат британски правила и дори се появиха планове под формата на документи за редица ограничения спрямо имигранти от ЕС, макар в правителството на Тереза Мей да нямаше единодушие по този въпрос. На принципа на тоягата и моркова, Лондон изрази готовност да плати 40 млрд. евро на ЕС за Brexit, но ако започнат преговори за търговско споразумение. В опит да покаже мускули, Тереза Мей действаше и през масови средства за информация т.е. не директно – ще платим 20 млрд. евро, но не, това е слух, ще платим 40 млрд. евро, обаче 20 млрд. евро от тях в по-дълъг период от време. А по въпроса с границата между Ирландия и Северна Ирландия заваляха обещания, че Лондон ще е "гъвкав", но ЕС поиска Обединеното кралство да носи отговорността за всичко по граничния режим във всички възможни области. Всичко това на фона на изказвания на Мей като това, че Европейският съд няма да има думата във Великобритания след март 2019 година – една от точките на несъгласие с ЕС, защото специално за правата на гражданите Брюксел настоява Европейският съд да запази определена юрисдикция. Специално по този въпрос британският премиер лавираше много и нюансът в думите ѝ се менеше бързо – от твърд към по-мек тон.
Извън политическите лупинги, имаше буквално и мръсни номерца във фактическия процес на преговори от страна на британците – например да не спазват физическия график на разговори, макар публично да говореха как времето изтича и трябва да се работи по-усърдно. Заради фактора "време" и заради все по-засилващите се настроения в самата Великобритания, че Brexit е грешка, Тереза Мей поиска да има транзитен период след фактическия Brexit – поне 2 години.
В края на септември ЕС започна да стъпва по-твърдо – няма достатъчен напредък в разговорите за правата на гражданите, за финансовите ангажименти и за ирландската граница, заяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск. Европейският парламент застана на същата позиция, даже още по-категорично. Тереза Мей опита да отвърне на удара, като заплаши, че Великобритания може да излезе от ЕС и без никакво споразумение и, за да отслаби позиция на Брюксел, публично заяви, че Лондон може да оформи двустранни споразумения с отделните страни-членки на ЕС за правата на гражданите им на британска територия след Brexit - подход, използван от САЩ специално по отношение на визовия режим за страни-членки на ЕС. За да няма пълна блокада на разговорите, все пак Европейският съвет възприе позиция да започне вътрешна подготовка за преговори с Великобритания за търговско споразумение т.е. Съветът даваше знак, че вярва, че първата фаза на преговорите ще приключи успешно. Българският премиер Бойко Борисов обаче колоритно обяви, че "на брюкселски се казва напредък, а на български – никак не върви" - важни думи предвид факта, че България ще е председател на ЕС в решителен момент от развитието на процеса на Brexit.
И все пак Тереза Мей продължаваше да е в по-слаба позиция – британският парламент все още не беше решил дали все пак да не постави ограничения на правителството, но и от страна на ЕС течеше подготовка какво да се прави, ако има провал на преговорите, защото вече в средата на ноември беше посочено точно кога ще приключи Brexit, а видим напредък в разговорите нямаше. Но ЕС засилваше натиска на масата за преговори и в последния ден на ноември Европейският парламент категорично заяви: "Няма достатъчно голям напредък", с препоръка Европейският съвет също да заеме тази позиция.
Оттук-насетне ситуацията се разви светкавично – само за седмица, след усилени разговори както между Великобритания и ЕС, така и вътре в самото Обединено кралство, Тереза Мей отстъпи решаващо - относно правата на гражданите Лондон призна върховенството на Европейския съд, отстъпи за ирландската граница и изключи възможността за твърда граница, макар да не е ясно как ще се регулират определени области като тази на енергетиката, а за финансовите ангажименти Великобритания ще покрие задълженията си по всички европейски политики към Бюджета на ЕС до 2020 година и ще плати в евро. Освен това – в транзитния период след 2019 година, Обединеното кралство ще спазва правилата на ЕС, но вече няма да има глас при оформянето им и чак след края на транзитния период това ограничение ще отпадне. Това вече задоволи и Европейския парламент, и Европейския съвет, който даде зелена светлина за започване на преговори за търговско споразумение – от март до октомври, 2018 година, когато вече се очаква да има повече различия и вътре в ЕС, заради различните по обем стокообороти на отделните страни-членки с Великобритания. Всичко това изобщо не се хареса на британския парламент, който моментално гласува, че всяко окончателно споразумение за Brexit първо трябва да бъде одобрено задължително от самия парламент, но пък Брюксел предупреди, че повече няма да се водят преговори за нещо, което вече е договорено с британския кабинет, дори британският парламент да гласува против.
Така вече е кристално ясно – Brexit тепърва ще носи неприятности както на ЕС, така и на Великобритания.
Отношенията на ЕС с Русия и българската позиция
През тази година, за пръв път Русия беше намесена официално специално по отношение на Великобритания и Brexit. Лично британският премиер Тереза Мей публично заяви, че Лондон е пределно наясно какви методи използва Москва във външната си политика – хакерски атаки с цел намеса в демократичните избори на суверенни държави, кибершпионаж, подкрепа за сеператистите в Донбас. Специално по отношение на Brexit, се появиха доказателства каква е била руската активност в социалните мрежи конкретно за излизането на Великобритания от ЕС. Това беше своеобразно официално развитие в политически аспект на разследване на британското издание The Guardian как точно чрез социалните мрежи Русия влияе решаващо на политиката на Запада. Москва, обаче, отрече намеса специално за Brexit и поиска доказателства с официален характер от британските власти, които да бъдат анализирани от руски експерти.
Тази картина на отношенията специално на Великобритания с Русия донякъде отразява продължаващата стагнация на отношенията между ЕС и Русия, макар там да имаше известна промяна през изминалата вече 2017 година. Но двойнствеността в тези отношения си остава – с категорични сдържащи позиции на Брюксел в определени сфери и аспекти, които изобщо не кореспондират с положението в други сфери и аспекти. Или както заяви на среща в България експертът от Европейския съвет за външна политика (EСВП) Кадри Лийк: "ЕС вижда Русия като проблем, но не знае как да се справи с него".
От една страна, и през тази година Европейският съюз поднови всички видове санкции срещу Русия – и икономическите, при това два пъти, и тези, наложени специално заради Крим, както и индивидуалните т.е. тези срещу определени физически лица и компании, като тях дори ги разшири и беше включен даже губернаторът на Севастопол. От друга страна, обаче, ЕС де факто зае позиция, изгодна за Русия, по отношение на ограничения, които САЩ наложи.
В среда на месец юни външните министри на Германия и Австрия остро разкритикуваха готвени от САЩ нови санкции срещу Русия, които бяха приети впоследствие и които пречат на проекти като "Северен поток 2". Германия дори обяви, че тези санкции са в разрез с международното право. Тази позиция бързо стана и общоевропейска позиция, а лично председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предупреди, че "Америка на първо място не означава ЕС на последно място" и обеща ЕС да защити интересите си, ако САЩ не се съобразят с тях. В практически план това доведе до известно смекчаване на санкциите по отношение на енергийния сектор - специално за руското участие в международни енергийни проекти, което беше признато от Русия като заслуга на ЕС.
Интересно беше и поведението на България – най-малко защото страната ни е следващият председател на ЕС. То спокойно може да бъде определено минимум като шизофренично, с твърд уклон при удобен момент да бъде защитен руски интерес. Например – насред Полша, която сигурно е страната с най-твърда политика против Русия, президентът Румен Радев се обяви за премахване на санкциите срещу Русия, при това с уточнение, че "с удоволствие" ще подкрепи всеки акт за отмяната на санкциите. Премиерът Бойко Борисов беше по-витиеват – хем ще се бием на страната на НАТО при военен конфликт с Русия, хем по време на председателството ни сме щели да се борим санкциите на ЕС срещу Русия да паднат. Думите на Борисов за "аргументирано убеждаване, че не трябва да има санкции срещу Русия", бяха изречени при визитата на вече бившия полски премиер Беата Шидло в София – отново категоричен знак, че България в подходящ момент ще защити решаващ руски интерес, след като говори относно въпроса за санкциите точно пред европейската държава, поддържаща най-яростно ограничаването на Русия. Освен това, на посещение в България дойде и руският главен прокурор Юрий Чайка, като той се срещна с Борисов и премиерът ни не обели и дума за какво са говорили, но пък Софийската градска прокуратура започна проверка на сигнал, че в миналото специален пратеник на руския президент Владимир Путин е предлагал подкуп на български официални лица, за да стане "Южен поток" факт. По темата за корупцията като принципно положение си заслужава да бъде отбелязано и изказването на Путин при интервю за NBC – защо си мислите, че можете да ме питате въобще за корупция и репресии срещу журналисти?
