Повече от 120 000 души са били ранени от използвани от полицията сълзотворен газ или гумени куршуми по време на протести по целия свят от 2015 г. насам, съобщи Франс прес, като цитира данни от публикуван днес доклад.
Медицинската асоциация "Лекари за човешки права", Международната мрежа на организациите за граждански права и британската фондация "Омега" са разгледали медицински доклади от движението на "жълтите жилетки" във Франция, антирасистките шествия "Животът на чернокожите има значение" и продемократичните демонстрации в Хонконг и Бирма и др. Основавайки се на тази информация техният доклад "Смъртоносно прикрито" описва въздействието върху здравето на несмъртоносните оръжия, използвани от полицията по света в лицето на "законното упражняване на демократично право".
Според доклада сълзотворният газ и други химически вещества са наранили 119 113 души през последните седем години, като 4% от тях са се нуждаели от хоспитализация или операция. Най-малко 14 души са починали в резултат на вдишване на тези газове.
Така наречените "защитни" оръжия, включително гумени куршуми, са наранили 2190 души, при 65% от които са пострадали очите. Най-малко 945 имат последици за цял живот, а 12 са починали в резултат на това въздействие, според авторите, които описват и последиците от звуковите гранати, водните оръдия и палките. Авторите описват и последиците от използването на шумови гранати и водни оръдия. Според тях силите на реда, включително и в демократичните държави, са склонни да злоупотребяват със силата си пред лицето на протестните движения, които се множат от началото на века.
Вместо да разпръсне тълпите, "това често води до подновяване на напрежението и ескалация на конфликтите", съжаляват те и препоръчват по-добро регулиране на тези оръжия, по-добро обучение на служителите за използването им и да не се използват безразборно.
"От десет години работя върху оръжията за контрол на тълпите и тяхното въздействие и продължавам да съм ужасена от липсата на данни и прозрачност от страна на производителите", коментира Рохини Хаар, лекарка от бърза помощ и водещ автор на доклада. Въпреки широкото им използване по света, "в огромното мнозинство от страните няма регламент от значение или задължение за записване на данни за полицейските сили", подчерта тя.
