Brexit забави призивите за напускания на ЕС от различни държави, но блокът все още се сблъсква със структурни проблеми.
През септември 2016 г. лидерите на Европейския съюз се събраха за първи път от 43 години без британския премиер на среща на върха. Целта беше ясна: да се изготви пътна карта, която да избегне повторението на Brexit, и да помогне на плана на блока за живот след прекратяване на британското членство.
Декларацията от Братислава и Пътната карта ангажират останалите 27 държави-членки на ЕС да реформират несъвършения си съюз. Две години и половина по-късно ЕС успя да спре други страни да се присъединят към британците, за да се отправят към изхода. Политическият хаос, предизвикан от Brexit, съдейства за намаляване призивите за други напускания.
Докато Brexit все още предстои да се случи, лидерите се събраха на неофициална среща на върха в Сибиу, Румъния, за да бъде определен пътят за бъдещето на блока. "Политико" направи оценка дали ЕС е изпълнил целите си за подобряване на блока.
Общуване с гражданите
Лидерите обещаха: "Ние трябва да подобрим комуникацията… Трябва да вкараме повече яснота в нашите решения. Използвайте ясен и честен език. Съсредоточете се върху очакванията на гражданите, със силна смелост, за да оспорите опростените решения на крайни или популистки политически сили."
Оценка: ЕС се включи в мащабна програма за консултации с граждани, окуражавана от френския президент Еманюел Макрон, и кампания за над 30 млн. евро за насърчаване на гражданите да гласуват. Лидерите на ЕС обаче се провалиха на фона на все по-голямата обезсърчителна подкрепа за "крайни или популистки политически сили".
След срещата на върха в Братислава, Италия избра правителство, състоящо се от две популистки партии, докато в Унгария Виктор Орбан се превръща във все по-авторитарен, което доведе до това, че членството на неговата партията Фидес беше замразено от Европейската народна партия - доминиращото дясноцентристко политическо семейство. В собствено проучване на Евробарометър на ЕС от април 33% от анкетираните заявиха, че първото чувство, когато мислят за ЕС, е "съмнение", докато 28% казват, че мислят за "надежда" и само 27% са казали "доверие".
Резултат: 5/10
Доверие в ЕС
Лидерите обещаха: "Атрактивен ЕС, на който могат да се доверят и когото да подкрепят"
Оценка: Подкрепата за ЕС се увеличава в целия континент. Сега повече граждани виждат членството на страната си в ЕС като нещо добро, отколкото във всеки един момент през последните 25 години. През април Евробарометър - който изследва близо 28 000 души от всички страни-членки - съобщи, че 68% заявяват, че тяхната страна е "в крайна сметка има полза" от членството в ЕС. 10 процента от анкетираните заявиха, че членството в ЕС е "лошо нещо".
През последните 6 месеца несъгласието с членството е намаляло в 20 страни. По-голямата част от европейците (51%) също така заявяват, че чувстват "своя глас в ЕС", тенденция, която се появи през 2018 г. Преди Великобритания да гласува за напускане на ЕС през 2016 г., едва 37% от европейците казват, че гласът им е взет предвид. Но това не означава, че нивата на доверие са високи: Като цяло само 42% от европейците казват, че имат доверие в ЕС, според данни от проучването на Евробарометър от ноември.
Резултат: 7/10
Външна политика
Лидерите обещаха: "Осигуряване на политически контрол върху развитието, за да изградите нашето общо бъдеще".
Оценка: Вътрешно външната политика на ЕС е широко осмисляна като неудобна и неефективна – резултат от това, че блокът често търси и не успява да постигне единодушие между 28-те страни членки, за да предприеме решителни действия по всеки въпрос. Войнствеността и общото пренебрежение на президента на САЩ Доналд Тръмп към трансатлантическите отношения извадиха ЕС от стабилност, макар и да се изправя пред нови предизвикателства от Изтока, особено от Русия и Китай.
ЕС работи неуморно, за да запази ядреното споразумение с Иран след едностранното оттегляне на Тръмп, но споразумението остава в опасност. Относно руската агресия в Украйна санкциите на ЕС се оказаха неефективни и мирният процес в Минск остава в застой. ЕС постигна известен напредък в работата с Китай, особено по отношение на търговията в контекста на митата на Тръмп.
Но по големите световни проблеми като Сирия и Венецуела, ЕС просто не е влиятелен глас - въпреки стремежа да бъде световната съвест за основните права. Процъфтяващите отношения на ЕС с Япония, включително новото споразумение за свободна търговия, осъществено тази година, е приятен момент.
Резултат: 5/10
Миграция
Лидерите обещаха: "Никога да не позволяват връщане към неконтролираните потоци (от 2015 г.) и допълнително да намалят броя на незаконните мигранти. Осигуряване на пълен контрол на външните граници и връщане към Шенген. Разширяване на консенсуса на ЕС относно дългосрочната миграционна политика и прилагане на принципите на отговорност и солидарност."
Оценка: ЕС е намалил броя на незаконната миграция чрез серия от двустранни споразумения, предназначени да намалят контрабандата на хора и да върнат хората, които не отговарят на условията за убежище по техните домове или в трети страни. Има частичен контрол на границите на ЕС, но също така и само частична солидарност с Италия, Гърция и Испания, водещите страни, които продължават да поемат по-голямата част от бремето за справяне с новопристигналите. Повече от всеки друг въпрос миграционните проблеми доведоха до увеличената подкрепа на националистическите и евроскептичните партии от целия континент.
Страните от ЕС не успяха да постигнат споразумение за реформа на Дъблинския регламент, който диктува, че страната, в която мигрантите пристигат в ЕС, трябва да поеме отговорност за тях, и няма признак, че това ще бъде решено през 2019 г. Холандците и други се оплакват, че вторичните движения на мигранти в рамките на ЕС все още са много високи. Що се отнася до Шенген, миграционната криза подтикна редица страни като Германия и Австрия да въведат отново гранични проверки, които привидно са временни, но продължават да се удължават. Евродепутати призоваха за по-строги ограничения за вътрешния контрол в Шенген.
Пристигащите по маршрута през Централното Средиземноморие са намалели с 90%, което е успех, но либийската брегова охрана връща имигрантите в Северна Африка, където има доказателства, че те често са измъчвани.
План за приемни центрове в северноафрикански страни, така наречените платформи за стигане до брега, с посредничеството на срещата на върха на Европейския съвет през март миналата година, така и не се получи.
Резултат: 3/10
Отбрана и сигурност
Лидерите обещаха: "(Да) направят всичко необходимо, за да подкрепят държавите-членки в осигуряването на вътрешна сигурност и борба с тероризма". По-конкретно те обещаха да засилят обмена на информация, да работят по-усилено срещу хибридни заплахи (често цифрови), да работят за постигане на оперативна съвместимост на националните отбранителни сили и да "започнат незабавно да изпълняват съвместната декларация с НАТО".
Оценка: Почти всички правителства в ЕС впоследствие се съгласиха да стартират нов военен пакт (известен като PESCO) и гласуваха за увеличаване на разходите на ЕС за научни изследвания в областта на отбраната. ЕС откри Европейски център за върхови научни постижения за противодействие на хибридни заплахи във Финландия и инвестира в граничния контрол.
Въпреки това общата картина на финансирането е объркана. Отбраната е една от малкото области, в които ЕС е постигнал реален напредък след решението на Обединеното кралство да напусне (отчасти заради възраженията на Лондон за по-малка военна координация), но изглежда, че никой не очаква ЕС да се защити без помощта на американците, ако възникнат проблеми. Поне не в краткосрочен план.
Резултат: 8/10
Икономика и работни места
Лидерите обещаха: "Да се борим с младежката безработица и„ да създадем обещаващо икономическо бъдеще за всички, да запазим нашия начин на живот и да предоставим по-добри възможности за младежта".
Оценка: Безработицата варира от 1,9% в Чешката република до 18,5% в Гърция. Средната младежка безработица в ЕС е спаднала от 18,7% на 14,9% след декларацията от Братислава. Това е далеч от 58-процентното равнище на безработица сред младите хора в Гърция през 2013 г., но все още твърде високо за един съюз, предлагащ "гаранция за младежта", който трябва да осигури на всички на възраст между 15 и 24 години работа или образование.
Комисията "Юнкер" положи конкретни усилия да накара националните правителства да инвестират повече в образованието и обучението, както и в нов "социален стълб" на европейските права, но резултатите в най-добрия случай са случайни. Европа няма стандарт за минимална заплата, нито гарантирани помощи за безработица.
Икономическият растеж остава разочароващ. Докато темповете на растеж на БВП през 2018 г. достигат 4% в осем държави, само две (Малта и Полша) ще си осигурят това през 2019 г., според собствената прогноза на Комисията. Растежът ще бъде 1,3% или по-малко в Германия, Великобритания, Франция и Италия, които заедно съставляват 2/3 от икономиката на ЕС. За сравнение, икономиката на САЩ е нараснала с 3,2% през първото тримесечие на 2019 г. и Световната банка прогнозира глобален темп на растеж от 2,9%.
Президентът Юнкер предостави мащабния Европейски фонд за стратегически инвестиции (известен още като инвестиционния план Юнкер) за рекордно кратко време. Досега ЕФСИ отбелязва 389,8 млрд. евро за инвестиции и твърди, че 929 000 малки и средни предприятия ще се възползват от неговите инвестиции.
Резултат: 6/10
В заключение "Политико" пише, че когато лидерите се събраха в румънския глад Сибиу, за да обмислят нов стратегически дневен ред, ЕС може да посочи напредък към амбициите, изложени в Братиславската декларация.
Но въпреки тези постижения остават значителни предизвикателства. Евроскептичните или еврокритичните политически сили са силни в няколко страни-членки и ще получат над 250 места (около 1/3) на изборите за Европейски парламент през май 2019 г., според прогнозата на "Политико".
Проблемите включват забавяне на икономическия растеж, дупки в националните данъчни системи и липса на сигурни работни места в много страни от ЕС за младите хора в съответствие с повишаващите се нива на образование; както и постоянната липса на доверие в политическите институции, бавния темп на сътрудничество в областта на отбраната и сигурността, продължаващото главоболие Brexit и продължаващите заплахи за основаващия се на правила многостранен ред на ЕС от страна на Тръмп, Китай и Русия.
