Шведският генетик Сванте Паябо получи Нобелова награда за физиология/медицина. Тя беше присъдена за изследванията му върху геномите на изчезнали хоминиди и човешката еволюция, съобщи Нобеловият комитет.
Паябо е 67-годишен шведски биолог и един от основателите на палеогенетиката и като такъв е работил най-вече върху генома на неандерталците.
BREAKING NEWS:
— The Nobel Prize (@NobelPrize) October 3, 2022
The 2022 #NobelPrize in Physiology or Medicine has been awarded to Svante Pääbo “for his discoveries concerning the genomes of extinct hominins and human evolution.” pic.twitter.com/fGFYYnCO6J
Сванте Паябо секвенира генома на неандерталския човек - изчезнал роднина на съвременния човек. Ученият също така открива, че е имало трансфер на гени от вече изчезналите хоминиди към Homo Sapiens след миграцията им от Африка преди около 70 000 години. Това изследване е важно, тъй като тези гени продължават да влияят на съвременните хора - например на начина, по който имунната ни система реагира на инфекции.
Още в началото на кариерата си Паябо се интересува дали съвременните методи за генетични изследвания могат да бъдат приложени за изследване на неандерталската ДНК, пише BBC. Той се сблъсква със сериозен проблем - с течение на времето ДНК се модифицира химически и се разпада на кратки фрагменти. Това обаче не спира Паябо, който продължава да работи върху методите за изследване на гените на древните хора. Заедно с колегите си разработва специална техника за извличане на възможно най-много ДНК от останките.
През 2008 г. в Денисовата пещера в Южен Сибир е намерен фрагмент от кост на възраст 40 000 години. Екипът на Паябо открива, че костта съдържа невероятно добре запазена ДНК, и започва работа. През 2010 г. те дешифрират ДНК последователността на така наречения Денисовски човек.
Откритията на Паябо са подобрили разбирането ни за еволюционната история. Вече знаем, че по времето, когато Homo Sapiens е мигрирал от Африка, поне две изчезнали популации хоминиди са обитавали Евразия. Неандерталците са живеели в Западна Евразия, а денисовците - в източната част на континента.
От 1901 г. насам са връчени общо 112 Нобелови награди за физиология или медицина, като броят на Нобеловите лауреати е 224. 39 награди в областта на медицината са връчени само на един учен, а 34 са поделени между двама лауреати, пише БГНЕС. 39 награди са разпределени между трима лауреати.
Миналогодишните носители на наградата за медицина бяха Дейвид Джулиъс и Ардем Патапутян, които откриха как външната температура или например докосването предизвикват нервни импулси и се превръщат в човешки усещания.
