Да отмъсти за смъртта на скъпите си хора и да помага на украинските защитници - това е единственото, заради което ще живее оттук нататък Юлия Тарасевич, която загуби дъщеря си, внука си и майка си при руската ракетна атака срещу град Запорожие на 7 октомври. Тогава руснаците хвърлиха бомба върху жилищна сграда - 10 души загинаха, 42-ма бяха ранени. Сред жертвите са 27-годишната София, едногодишният й син Адам и баба й Татяна.
Точно преди атаката бабата Татяна е извела на разходка Адам и изпраща последното видео на момченцето в семейния чат, разказва Юлия Тарасевич пред ТСН.
Снимка: принтскрийн/YouTube/ТСН
Още: Бащата се спасил докато приготвял закуската: Още за руската атака, убила 3 деца
При атаката е оцелял дядото Сергей, който по това време е бил на работа. Разбирайки за нападението, той написал съобщение: "Добре ли сте?", на което никой повече не отговорил. Веднага се върнал и в шока си дълго обикалял, защото не могъл да познае блока - от него не било останало много.
Юлия Тарасевич разказва, че дъщеря й София била преводач от английски. В началото на пълномащабната инвазия тя и 15-годишният й брат заминали за Великобритания, момчето тръгнало на училище, а София започнала работа във военна база, където превеждала на преминаващите там обучение украински военни. "Тя роди Адам и той беше най-обичаното дете, той беше невероятно момче, толкова умен", плаче Юлия Тарасевич.
Снимка: принтскрийн/YouTube/ТСН
София се върнала в Украйна, защото й липсвало семейството й и искала да работи като психолог, да помага на хората.
Още: Руска ракета уби в Кривой рог майка и трите й малки деца, оцелял е само бащата (СНИМКИ)
Спасителите открили първо тялото на София, но тя първоначално била идентифицирана като друг човек, толкова била обезобразена. След това намерили бабата и Адам под ореха, където малко преди това се разхождали.
Снимка: принтскрийн/YouTube/ТСН
Единственото, което е останало от апартамента на семейството, когато разчиствали останките, е една издраскана снимка. Роднините не могат да спрат да гледат на нея Адам и помнят всичко - първите му движения, първите стъпки, първия удар по топката. "Последната вечер забелязах, че той сякаш още малко и ще започне да говори. Руската бомба не му позволи да се научи да говори", казва дядото Сергей Лущай.