Компании използват изкуствен интелект (ИИ) за наблюдение на служители, работещи от дома, и това се е увеличило по време на пандемията, според един от най-големите синдикати в Европа.
Изабел Шьоман от Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) заяви пред Евронюз, че са установени някои обезпокоителни практики по отношение на компаниите, наблюдавали своите служители.
„Това, което виждаме, е, че някои алгоритми в онлайн начините на работа, са въведени и са използвани по-видно за проследяване на начина на работа на работниците“, обясни Шьоман. "Колко дълго работят; колко пъти е била използвана клавиатурата, например, и това не е приемливо. Не можете да бъдете Голям брат във всички измерения и това е, което ние наречаме неправомерно наблюдение."
Използването на ИИ от бизнеса се разширява бързо, според института Brookings, като наемащите системи, които използват алгоритми, стават все по-чести.
Неотдавнашно проучване на компанията за управление на активи Mercer също установи, че 55% от мениджърите по човешки ресурси в САЩ вече използват прогнозни алгоритми при новите служители.
В тези случаи може да означава, че системите с ИИ помагат за намаляване на предубежденията, които иначе биха могли да имат работодателите, но те също могат да създадат нови форми на дискриминация.
„Всъщност тук виждаме, че няма гаранция, че начинът на производство на алгоритми би предотвратил подобна дискриминация на работното място, нито например когато тези алгоритми се използват за оценка на представянето на работниците“, каза Шьоман.
Увеличението на широко разпространеното използване на ИИ при работниците обаче предизвиква безпокойство сред някои законодатели на ЕС, които смятат, че някои от неговите приложения вече са отишли твърде далеч.
"Трябва да подобрим обществената безопасност. Това не може да се случва и никога няма да позволим това да стане за сметка на правата на човека", каза българският евродепутат Петър Витанов пред Евронюз. „И затова трябва да намерим тънък баланс между запазването на защитата на данните, запазването на правото на личен живот, правото на свобода на изразяване от една страна и по-добра сигурност. Червената линия е някъде по средата и трябва да я намерим и да я поставим на правилното място“.
