Европейският парламент прие с 479 гласа „за“, 97 „против“ и 43 „въздържал се“ преразгледания регламент относно земеползването, промените в земеползването и горското стопанство. Той цели да увеличи естествените поглътители на въглерод и да превърне Европа в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г., както и да подобри биологичното разнообразие в съответствие с Европейския зелен пакт.
Целта на ЕС за 2030 г. за нетни поглъщания на парникови газове в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство ще бъде определена на 310 млн. тона еквивалент на CO2, което е с около 15% повече, отколкото досега. Тя трябва да гарантира допълнително намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС през 2030 г. от 55% на около 57% в сравнение с нивата от 1990 г.
Всички държави членки на ЕС ще имат национално обвързващи цели за 2030 г. за поглъщанията и емисиите от съгласно регламента, въз основа на последните равнища на поглъщания и потенциала за по-нататъшни поглъщания.
България трябва да e намалила стойността на нетните емисии на парникови газове с 9718 хиляди тона еквивалент на CO2 през 2030 г., гласи официалният документ.
Всичко това значи, че страната ни или трябва да намали сечта, или да засява много повече дървета, тъй като не трябва да се емитира повече въглерод, отколкото се поглъща.
Настоящите правила ще се прилагат до 2025 г. и държавите от ЕС ще трябва да гарантират, че емисиите в сектора не надвишават количеството на поглъщанията. От 2026 г. страните от ЕС ще разполагат с четиригодишен бюджет за периода 2026—2029 г. вместо обвързващи годишни цели.
Предвижда се гъвкавост между ЗПЗГС и Регламента за разпределяне на усилията (новите цели за намаляването на парниковите емисии), така че държавите членки да могат да закупуват или продават кредити за поглъщане, за да постигнат националните си цели. Механизмът също така ще гарантира, че държавите членки ще получат обезщетение в случай на природни бедствия - например горски пожари.
Мониторингът, докладването и проверката на емисиите и поглъщанията ще бъдат подобрени, включително чрез използване на повече географски данни и дистанционно наблюдение, така че напредъкът на държавите от ЕС към постигането на техните цели да може да бъде наблюдаван по-прецизно.
Държавите от ЕС ще бъдат задължени да предприемат коригиращи действия, ако не реализират достатъчно напредък в постигането на целите. Ще има и санкция за неспазване - 108% от разликата между определената цел за емисиите на парниковите газове и целта в техния бюджет за парникови газове за периода 2026—2029 г. ще бъдат добавени към целта им за 2030 г.
За да се гарантира постигане на целта на ЕС, Европейската комисия ще представи доклад за напредъка не по-късно от шест месеца след първия глобален преглед, договорен съгласно Парижкото споразумение. Ако е целесъобразно, ЕК ще предприеме последващи действия във връзка със законодателните предложения.
След гласуването докладчикът Виле Ниенистьо (Зелените/ЕСА, Финландия) каза, че през последното десетилетие поглъщанията намаляват и обясни, че с този закон секторът на земеползването ще изпълни своята роля в справянето с климатичната криза. "Тъй като сега имаме по-амбициозна цел и предпазни мерки - като например по-добри данни и по-строги изисквания за докладване, по-голяма прозрачност, както и преглед до 2025 г. За първи път това законодателство разглежда съвместно биологичното разнообразие и климатичната криза, като държавите членки също трябва да вземат предвид принципа за ненанасяне на значителни вреди“, заяви той.
Съветът на ЕС все още трябва да одобри официално текста.
Регламентът за разпределяне на усилията е част от пакета „Подготвени за цел 55 през 2030 г.“, който представлява планът на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г., в съответствие с Европейския закон за климата.
