Сръбското правителство е взело решение да прекрати или отложи за неопределено време някои договори за отбрана с Русия, с което отбелязва значителна промяна в дългогодишните отношения между двете страни. Според началника на сръбския генерален щаб генерал Милан Мойсилович новите покупки на руски оръжия на практика са станали невъзможни - развитие, което повдига въпроси дали този ход на Сърбия е мотивиран от собствените ѝ стратегически интереси или от западния натиск.
Още: С напредването на руските части: Украйна спря производството на въглища в Покровск
През годините сътрудничеството в областта на отбраната беше крайъгълен камък в руско-сръбските отношения. Сега обаче анализаторите предполагат, че решенията на Белград са продиктувани от политически съображения. Дмитрий Родионов, руски политически анализатор и ръководител на Центъра за геополитически изследвания към Института за иновационно развитие, заяви пред News.az, че епизодите на търкания между Москва и Белград „не се случват за първи път“. Той смята, че последните действия на сръбското правителство отразяват по-широка външнополитическа преориентация, предава БГНЕС.
"Отношенията са преминали през много кризи"
„Отношенията между Русия и Сърбия са преминали през много кризи“, каза Родионов. „Отбраната, металургията и енергетиката са ключови области на сътрудничество. Сърбия може да продължи да използва и модернизира съществуващите руски оръжия, но се преориентира към нови доставчици.“
Секторът на отбраната не е единствената област, която показва признаци на напрежение. Съобщава се, че сътрудничеството в областта на енергетиката също е в процес на промяна. Понастоящем Сърбия получава голяма част от своя газ по газопровода „Турски поток“, но Родионов отбелязва, че като цяло вносът на руски газ намалява.
Още: Вучич: Азербайджан няма да спира газа за Сърбия
Сръбският президент Александър Вучич и преди е подчертавал значението на руската енергия, но тенденцията за намаляване на вноса на газ сочи по-нюансирана реалност. В продължение на години западните държави - особено Съединените щати и Европейският съюз - настояват Сърбия да се дистанцира от Москва. Този натиск се корени в по-широки геополитически напрежения, включително противопоставянето на Запада на руското влияние в Европа.
„Неотдавна Вучич обяви, че може да се наложи да национализира руския дял в Нефтената индустрия в Нови Сад (НИС) под натиска на американците“, казва Родионов. „Газпром нефт“, дъщерно дружество на „Газпром“, държи мажоритарния дял в НИС. Това не е само доходоносен бизнес; голяма част от петролната инфраструктура на Сърбия, разрушена при бомбардировките на НАТО през 1999 г., беше възстановена с руско финансиране.“
Още: "Най-тежките санкции": Вучич ще търси съдействие от новата власт в САЩ
Докато Белград изтъква вътрешни съображения, външни наблюдатели отбелязват, че икономическата зависимост на Сърбия от Русия постепенно отслабва. Тя също така поддържа все по-значими търговски отношения с ЕС. Днес около 70 % от търговията на Сърбия е свързана с европейските пазари. Отказът от руските договори в областта на отбраната изглежда е част от по-широка стратегия за постигане на баланс между Изтока и Запада, особено след като Сърбия продължава отдавнашния си стремеж да се присъедини към Европейския съюз.
Още: Вучич притеснен: САЩ искат "Газпром" да напусне сръбската газова компания, за да свалят санкциите
Досега администрацията на президента Вучич се движеше по тънка линия, като се стремеше да поддържа традиционните връзки с Русия, докато постепенно задълбочаваше ангажимента си към западните институции. Според Родионов ЕС и Съединените щати са упражнявали както икономически, така и политически натиск върху Сърбия, стигайки дотам, че са повдигали въпроса за санкции или по-широка изолация, ако Белград не се присъедини по-тясно към западната политика.„Сърбия е малка страна и икономическата ѝ зависимост от Русия чувствително намаля“, каза Родионов.
Въпросът с Косово
„Въпреки това тя все още е изправена пред деликатни „червени линии“, ако се надява да се интегрира по-пълноценно в Европа: признаване на Косово и дистанциране от Русия. “Признаването на независимостта на Косово продължава да бъде много чувствително в Сърбия. Всяко официално признаване вероятно ще предизвика вътрешнополитическа криза и рискува да свали правителството. Въпреки че Вучич е започнал диалог с властите в Косово - нещо, което преди десетилетия се смяташе за немислимо - директното признаване все още е твърде далечна стъпка за много сръбски избиратели. Въпреки това готовността на Сърбия дори да обсъжда териториални компромиси с Косово бележи отклонение от твърдите позиции от миналото. Много сърби смятат подобни стъпки за неприемливи, но Родионов твърди, че от гледна точка на Белград „да бъдеш част от „цивилизована Европа“ сега е все по-привлекателно.
Още: САЩ не приемат никакво участие на Москва в петролната индустрия на Сърбия
Стъпката за прекратяване или отлагане на руските договори за отбрана може да е емблематична за по-широкото пренастройване на външната политика на Сърбия. Въпреки силните културни и исторически връзки с Русия, желанието на Белград да преследва западно ориентирани стратегии може да има дългосрочни последици за влиянието на Русия в региона.„Трябва да признаем, че Сърбия постепенно се отдалечава от Русия“, каза Родионов. „Това не я прави „предател“ - ситуацията за тях е изключително сложна, а натискът от страна на Запада е силен“. Все пак Родионов изразява надежда, че всеки потенциален разрив в рамките на Западния блок може да проправи пътя за подновяване на руско-сръбското партньорство в бъдеще. Засега обаче натискът от западните столици изглежда е определящият фактор за промяна на отбранителната и външната политика на Белград.
Още: Сърбия пусна в експлоатация китайска система за ПВО (ВИДЕО)
