Правозащитната мрежа Съюз за граждански свободи за Европа (Либъртис), от която Българският хелзинкски комитет е част, изследва как правителствата в 10 държави – членки на Европейския съюз, управляват приложенията, които бяха създадени за по-лесно проследяване на контактите при разпространението на COVID-19. Докладът сочи, че технологията не е допринесла значително – ако изобщо е – за ограничаване разпространението на заболяването.
Когато COVID-19 обърка живота ни в началото на 2020 г., правителствата трябваше да намерят ефективни начини за борба с пандемията. Една важна мярка беше проследяването на веригите от инфекции. Приложенията за проследяване на контакти изглеждаха удобна и лесна мярка за постигане на този резултат.
Към настоящия момент – близо две години по-късно – продължаването на работата на приложенията, много от държавите членки, не е безпроблемно.
Доклад на Съюза за граждански свободи за Европа (Либъртис) и девет партньорски организации изследва до каква степен правителствата са проследили въздействието на тези приложения върху борбата с пандемията, както и това върху икономиката и уязвимите групи.
Съавтори на документа са Български хелзинкски комитет (България), Естонски център за човешки права (Естония), Унгарски съюз за граждански свободи (Унгария), Ирландски съвет за граждански свободи (Ирландия), CILD – Италианска коалиция за граждански свободи и права (Италия), Фондация ePaństwo (Полша), D3 – Defesa dos Direitos Digitais (Португалия), Институт за мир (Словения), Rights International Spain (Испания).
Част от изводите
Почти никоя от проверените държави членки не е провеждала изследвания за ефикасността и социалното въздействие на техните приложения, което намалява възможностите за обществен контрол. Има основание да се смята, че въздействието на приложенията за проследяване върху борбата с пандемията в повечето страни е било незначително или никакво. Това е важно, за да се отговори на въпроса оправдан ли е рискът от събиране и обработка на чувствителни лични данни, за целите на опазване на общественото здраве.
Видима е тенденцията колко по-прозрачно е комуникирана работата на приложението и неговото въздействие, толкова по-ефективен инструмент да е то в борбата с COVID-19, като един от най-добрите примери в тази посока е Германия.
В България приложението ViruSafe е пуснато в употреба през април 2020 г. До юли 2021 г. е било изтеглено от около 50 000 потребители, които са докладвали своя здравен статус общо около 400 000 пъти. В около 10 000 случая потребители са докладвали повече от два симптома.
България е сред страните, които се провалят в доброто управление
Докладът отбелязва, че някои правителства се справят по-зле от други. Сред негативните примери попадат Унгария, България и Испания.
Министерството на здравеопазването първоначално отказва да предостави на БХК данните, които комитетът иска относно функционирането на приложението Virusafe. След съдебно дело организацията научава, че въпреки високия риск при обработка на данните, които приложението събира, то не е предварително консултирано с Комисията за защита на личните данни, какъвто е задължителния ред в такива случаи.
Нещо повече, здравното ведомство продължава да твърди, че „не са необходими допълнителни мерки за минимизиране на заплахите за безопасността на личните данни“. Анализът на Програмата за правна защита показва още, че не е ясен принципът, на който трети лица получават достъп до данните в приложението. Въпреки неефективността на ViruSafe в борбата с разпространението на COVID-19 на територията на страна, българските здравни власти декларират, че не планират да спрат използването му или да спрат да съхраняват събраните данни до „края на пандемията“.
Текстът на доклада е публикуван тук и тук.
