Последните избори, като тези в Германия и Норвегия миналия месец, показват, че вълната на популизма е близо до своя връх в Европа. Центристките партии, обикновено представляващи някаква версия на либерализма, успяват да се промъкнат и да запазят обществената подкрепа. Но проблемите, предизвикали популистки бунтове в Европа, все още са с нас, като много от техните аспекти сега се трансформират, а не отпадат.
Популизмът обикновено се разбира като негативно, преходно и разрушително явление. Това отчасти се дължи на факта, че в периода след Втората световна война популистите по-скоро са аматьори.
Напоследък обаче редица авторитарни партии започнаха да привличат донори, мениджъри на кампании, адвокати и правителствени лица към техните каузи.
Тези поддръжници променят играта и осигуряват по-професионален вид на своите операции, като представят инвестиции в институции за социализация, достъп до международни контакти и основа за създаване на геополитически съюзи.
Либералите, склонни към самобичуване, признаха много от политическите грешки, които са допуснали в миналото. Пренебрегването на националните настроения и проявата на нечувствителност към тежкото положение на губещите в глобализацията са на първо място в списъка.
Но те продължават да лавират между две еднакво опасни стратегии. Първата е да се фокусират върху въпроси, които засягат малки групи в обществото. Втората, обикновено приета, след като първата се окаже пагубна, се основава на предположението, че обикновените граждани се грижат само за материалните условия.
Насърчаване на патриотизма
Популистите, използващи коза за носталгията, използват също въображението на гражданите, като разпалват дебати за бъдещето: бъдеще, изпълнено с апокалиптични заплахи.
Играта на страх има лоша репутация. Но това е напълно легитимна стратегия. Ако политиката има някаква функция, тя е именно, за да ни помогне да избегнем бъдещи бедствия.
Основното бедствие, обявено от популистите, е мултикултурният конфликт и загубата на национална идентичност. Много граждани смятат тези неща за реални опасности и въпреки че са критични към авторитарното движение, те често виждат авторитарните лидери в страната си като противотежести срещу бързите социални промени.
Националните идентичности са тук, за да останат, а либералите трябва да напомнят на хората за фундаменталната съвместимост между либерализма и патриотизма.
Култивиране на самоуважение
За да достигнат до средния гражданин, либералите трябва да обяснят как личната безопасност и културната приемственост ще бъдат защитени в бъдеще. Те също трябва да идентифицират авторитаризма като източник на конфликти, а не като решение.
Може да ни очаква драматичен сценарий - културни и междукултурни сблъсъци - но възползващите се от такъв резултат са тези, които се оказват най-загрижени за него: популисти като Матео Салвини, Марин Льо Пен, Виктор Орбан, Нарендра Моди и Доналд Тръмп.
Друго, което либералите могат да научат от популистите, е реториката на самоуважение. Докато препратките към националния суверенитет може да са самоцелни и често предпазват корумпираните лидери от критики за тяхното самовъзвеличаване, нарушаване на правата на човека и ограниченията на свободата на печата, избирателите чуват гласа на някой, който не изпълнява заповеди и който не се предава пред обезличаващите процеси.
Виктор Орбан например култивира мита за Централна Европа като регион, който може да подмлади европейската политика и да продължи напред, без да чака Брюксел. Съдържанието на такава реторика е променливо, но форматът има огромен потенциал.
Здраво придържане към основните ценности
В крайна сметка най-добрият начин за действие на либералите е да останат верни на основните си ценности, като свободата. Защитата на свободата представлява отхвърляне на твърдата дясна, но и на твърдата лява политика.
Истината е, че либералите трябва да приемат въпроса за равенството по-сериозно, отколкото в миналото. Но те също така трябва открито да кажат, че налагането на радикални виждания за социална справедливост на гражданите, като същевременно ограничава свободата им да говорят, е неприемлива идея, дори и да идва от добронамерени и прогресивни млади хора.
Те трябва да продължат да ни напомнят, че уважението към другия е добродетел, но такава, в която все още има право на свобода на изразяване дали някой трябва да бъде уважаван или не.
----------------------------------------------------------------
Золт Ениеди, професор по отдел "Политически науки" в Централно -Европейския университет (CEU) и водещ изследовател на демокрацията в CEU, за Евронюз.
