Петите парламентарни избори в България за последните две години в неделя едва ли ще доведат до излизане от дългогодишната политическа безизходица в страната, което означава, че енигматичният президент Румен Радев отново ще бъде основният победител на изборите.
Обикновено българските президенти играят до голяма степен само церемониална роля, но пълният хаос сред парламентарните партии през последните две години означава, че бившият пилот на МиГ-29 и ръководител на военновъздушните сили сега играе огромна роля при назначаването на технократски служебни правителства - със сериозни последици за външната политика на натовската държава по време на войната в Украйна.
Но какъв е неговият дневен ред? Борец срещу корупцията или проруски поддръжник? Той е хлъзгава, многостранна личност, която не може да се определи, но никой не се съмнява в амбицията на 59-годишния мъж да остане наоколо и да дърпа конците.
Той беше малко известен, преди да се появи на сцената и да спечели президентските избори през 2016 г., издигнат от социалистите, наследници на бившите комунисти, свързани с Москва. В годините преди политическата си авантюра той изгради своята визия с авиошоута, в които изпълняваше спиращи сърцето лупинги и превъртания в своя изтребител.
Въпреки че навлиза в обществения живот без никакъв опит, той бързо показва значителна политическа ловкост и удоволствие от споровете на високо ниво.
Двете основни съпернически групи, които се борят за надмощие на изборите в неделя, са ръководени от негови лични противници: Бойко Борисов от дясноцентристката партия ГЕРБ и Кирил Петков, който оглавява новосъздадената коалиция от антикорупционни партии "Продължаваме промяната" и "Демократична България". Според проучването на „Политико“ и двете групи се ползват с подкрепата на 26%, което прави много вероятно властта отново да бъде съсредоточена в ръцете на Радев за периода, докато балканската страна се стреми към шести избори.
София не е Москва
За външните наблюдатели основният фокус е позицията на Радев по отношение на Русия. Меко казано, президентът избягва конфронтация с Москва. Подобно на Борисов по време на неговото повече от десетгодишно господство в българската политика, той се движи по тънко въже между Брюксел и Кремъл.
През 2021 г. Радев попадна в гореща вода, когато нарече Крим "руски" - забележка, която разгневи украинското правителство и накара американското посолство в София да изрази "дълбока загриженост". Макар че по-късно Радев подчерта, че анексирането на полуострова от Москва през 2014 г. е нарушение на международното право, опонентите му видяха в коментара проява на проруските му възгледи.
Макар че избухването на войната в Украйна принуди много европейски лидери да променят позицията си спрямо руския президент Владимир Путин, то не успя да откаже Радев от подхода му. Неговите възгледи, често изтънчени и прикрити зад двусмислена реторика, предизвикаха редица протести. Демонстранти поискаха оставката му, скандирайки лозунги като "София не е Москва".
През октомври миналата година, когато девет източноевропейски държави изразиха подкрепата си за кандидатурата на Украйна за членство в НАТО, Радев не подписа декларацията, като заяви: "Не подписах декларацията умишлено, тъй като в момента това би означавало война между НАТО и Русия".
След месеци на разгорещени политически дебати, през ноември българският парламент най-накрая гласува в подкрепа на изпращането на оръжия в Киев - решение, което разгневи Радев и го накара да критикува "войнолюбивите" партии.
"България няма да бъде част от общата поръчка за доставка на боеприпаси за Украйна", заяви той пред журналисти в Брюксел след срещата на върха на ЕС миналата седмица. "България се ангажира да [изпрати] боеприпаси, чиято цел е да бъдат доставени на нашите партньори и съюзници по тяхно искане, но не и на Украйна. Ясен ли съм?"
В същото време Радев призна, че страната е заинтересована да вдигне производството си на боеприпаси, за да попълни собствените си запаси и тези на съюзниците си.
Доверен или агент за влияние?
Този въпрос за въоръжаването на Украйна и позицията по войната оголва рязко разделението в националната политика. Елена Йончева, член на Европейския парламент от групата на социалистите, приветства Радев като политик с "най-голямо обществено доверие" и споделя традиционната партийна линия, "че предоставянето на оръжие на Украйна води само до още по-голяма ескалация на военните действия".
Макар че Радев все още се радва на сравнително висока популярност в сравнение с други български политици, рейтингът му на одобрение е претърпял сериозен удар, слизайки от 51% през февруари 2022 г. до 36% през декември, според проучване на Алфа Рисърч, проведено миналата година.
В контраст с това Иван Костов, консервативен бивш министър-председател, заклейми Радев като "агент на руското влияние" и настоява, че той е превишил правомощията си със забележките си за оръжията. "Той отказва да бъде президент на цялата страна", оплака се той пред БНР и заяви, че вместо това Радев действа като президент на левицата и (проруската) крайна десница.
Димитър Бечев, гостуващ сътрудник в „Карнеги Европа“, предложи нюансирано тълкуване на политическата игра на Радев.
Бечев вижда във възгледите на президента популистка реторика, целяща да се хареса на проруските гласоподаватели в България, чийто брой е значителен. Всъщност по исторически причини България е страната от ЕС с най-силни връзки с Русия. Бечев обаче смята, че в международен план Радев не е толкова твърдо проруски настроен, колкото твърдят критиците му.
"В края на краищата България не спря да изнася оръжие за Украйна дори след като назначеният от Радев служебен кабинет пое властта", каза Бечев, визирайки падането в края на юни на краткотрайното правителство, ръководено от прозападния Петков. То се оказа, че тайно въоръжава Украйна, въпреки че в рамките на коалицията се противопоставяше на изпращането на оръжие на Киев.
Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии в София критикува по същата нотка. "Основният проблем с политиката на Радев е, че тя разпалва пропутински симпатии в обществото, тъй като те чуват това от президента на страната", каза той. "България ще продължи да изпраща оръжия въпреки призивите на Радев".
Правителството на Петков също така се опитваше да прекъсне зависимостта на България от доставките на газ от руския експортен монополист "Газпром". Веднага след като това управление падна през юни, назначеното от Радев служебно правителство проучи възможността за връщане на руснаците, въпреки че в крайна сметка не успя да се свърже отново с въглеводородите на Москва.
Народна власт
По време на масовите протести срещу корупцията през 2020 г. Радев излезе на преден план като политически борец.
През юли 2020 г. прокурори нахлуват в канцеларията на президента и задържат за кратко двама членове на персонала на Радев. Този ход се оказа взривоопасен, тъй като много българи изпитват широко недоверие към прокурорите и ги смятат за инструмент на мафията. Всъщност мнозина възприеха обиска като пряк отговор на критиките на Радев към Иван Гешев, главния прокурор на страната, и бързо излязоха на улицата, за да протестират.
Радев незабавно открито подкрепи вълната от антикорупционни протести, които поискаха оставката на тогавашния премиер Борисов и на Гешев. Острата критика на президента към кабинета на Борисов му спечели признание сред желаещите промяна и настояващите за антикорупционни реформи.
"Той е политик, който се възползва максимално от всяка възможност, за да удвои позицията си и да увеличи влиянието си", каза Боряна Димитрова, управляващ партньор в Алфа Рисърч, описвайки го като "последователен и твърд".
Наблюдателите твърдят, че Радев не желае да прави отстъпки с политическите си съперници или дори с партии, които са го подкрепяли в миналото.
"По време на мандата си като президент той успя да обтегне отношенията си с почти всички политически партии", казва Димитрова.
По време на първия си мандат той бавно се еманципира от социалистите, скъсвайки връзките си с партията, която първоначално го номинира за президент, до най-ниската точка, в която личните му разправии с лидера на партията Корнелия Нинова често се проявяваха чрез подмятания в медиите.
Преди две години той се кандидатира отново, но този път като независим кандидат, а антикорупционната му позиция привлече избиратели и от двете страни на политическия спектър.
Радев не се замисли, преди да се обърне срещу кабинета на Петков, въпреки че партията му подкрепи преизбирането му през 2021 г., бомбардирайки го с неодобрение на политиките им и язвителни забележки заради гласовитата им подкрепа за Украйна.
Бечев от "Карнеги Европа" твърди, че изминалите години на политически сътресения са позволили на Радев да упражни неочаквано силен контрол върху властта. Тя разкри и институционален проблем: служебното правителство отговаря за планирането на следващите редовни избори - но законът не предвижда никакви механизми за контрол и баланс, които да държат президента или неговите назначения отговорни.
"В действителност държавните служители, които не се отчитат пред никого, са отговорни за вземането на дългосрочни решения за бъдещето на страната", каза Бечев.
Политическите турбуленции издигнаха Радев и за лице на външната политика на страната в чужбина, твърди Бечев. "Това му дава шанс за глобално признание, тъй като той представя страната на всички важни събития и форуми."
Какво следва?
Изборите в неделя изглеждат обречени на поредния провал.
"Доста съм скептична, че някоя партия ще успее да състави правителство", казва Димитрова от Алфа Рисърч.
Поредният безплоден кръг от коалиционни преговори ще затвърди още повече доминацията на Радев в българската политика. "Ако политическите лидери не успеят да съставят широк коалиционен кабинет, това ще направи Радев отново най-големия победител на изборите", добави тя.
Междувременно политически анализатори прогнозират, че Радев няма желание да се откаже от политиката, след като мандатът му изтече през 2026 г.
Бечев заяви, че Радев играе дълга игра. "Той е сравнително млад и се радва на известна популярност. Той няма други перспективи извън политиката."
Димитрова също очакваше да види повече от неговите политически амбиции. "Мисля, че той може да се опита да се позиционира като обединяваща фигура за проруските партии и поддръжници в България или да се опита да замени Социалистическата партия", каза тя.
Бечев предупреди, че бъдещето на Радев в политиката обаче може да не е гладко. "Няма нито един пример за бивш президент в България, който да е използвал президентството като успешна стартова площадка за свой собствен политически проект или партия", каза той.
Димитрова предупреди политическите лидери да го следят отблизо.
"Все още е рано да се правят каквито и да било прогнози", каза тя. "Но не бих подценявала Радев като фактор на българската политическа сцена".
-----------------
Боряна Джамбазова и Антоанета Руси за „Политико“
ОЩЕ: По какво "Ергенът" и парламентарните избори си приличат
