Много съдилища в европейските държави, например Германия и Австрия, както и Европейският съд са убедени, че архивирането на телекомуникационните данни на гражданите е неприемливо, пише Der Standard. За да ги запишете, са ви необходими основателни причини, например конкретна заплаха за националната сигурност или съмнение за тежко престъпление, предава агенция Фокус.
Привържениците на масовото наблюдение обаче непрекъснато твърдят, че подобна система улеснява наказателното преследване, по-специално дава възможност за проследяване на терористи и предотвратяване на планирани терористични атаки. Статистиката обаче показва, че това не е така, отбелязва австрийското издание.
Добър пример за това е системата за масово подслушване, разработена от Агенцията за национална сигурност на САЩ, за която бившият служител на АНС Едуард Сноудън разказа на света. Тя записва кой на кого се е обадил и за колко време. Работила е от 2008 до 2019 година. Това струва на американските данъкоплатци $ 100 млн. Но в крайна сметка се оказа безполезно.
Съхраняваните данни не оказват съществена помощ при разследването на терористични дейности. Решаваща роля за произнасянето на присъда изигрват резултатите от обичайната следствена работа. „От това можем да заключим, че програмата на НСА не е предотвратила нито една терористична атака“, заключава вестникът.
Но не е нужно да пътувате до САЩ за примери. Европа има подобен опит. От 2014 до 2017 г. в ЕС са извършени 13 терористични атаки с ислямистка следа. Осъдени са 24 души. Всички те бяха в списъците на правоприлагащите органи и преди терористичната атака бяха част от групата на агресивните граждани. Също така Европейският парламент проведе свое собствено разследване и стигна до заключението, че запазените данни не са помогнали за разкриването на тежки престъпления. Масовото наблюдение не помага „да се намери игла в купа сено, а само увеличава купата сено“, убедени са правозащитниците и активистите, които се застъпват за защитата на личните данни.
