„Нямаме нищо против да се отварят културни клубове и в Република Северна Македония и в България. Според Рамковата конвенция за защита правата на малцинствата гражданите имат право на сдружаване, но това трябва да става в дух на добросъседство и приятелството. От това, което се случва с тези клубове се вижда, че ние влизаме в надпревара и откриването им се превръща в инструментализиране на правата на общностите, което не е в духа на добросъседството”, каза в интервю за ТВ 24 министърът на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи, коментирайки откриването на клуб „Никола Вапцаров” в Благоеврад и клубовете „Иван Михайлов” в Битоля и „Цар Борис Трети” в Охрид.
Османи отново посочи, че имената, избрани за културните клубове в Битоля и Охрид, според него „не са добронамерени”, че това не е помогнало на българската общност в страната, и в крайна сметка не е постигнато нищо, освен поляризиране на обществеността в страната.
„Времето, в което се случва това и начинът, по който опозицията го използва, за да спечели политически точки, е обратното на това, което искаме да направим. Българското правителство направи грешка, като дойде тук, за да открие клуба в Битоля и ние сметнахме това за провокация. Не мисля, и че македонците получиха нещо в Благоевград, освен че поляризираха българската общественост”, каза Османи, изразявайки резерви и към организацията, финансираща клуба в Благоевград, „защото възгледите й се различават от това, към което Северна Македония се стреми”.
В дългосрочен план, според Османи и отварянето на клуба „Никола Вапцаров” в Благоевград би изиграл недобра роля, защото „това е в негативен цикъл на отношения”.
„По друг начин трябва да се случват нещата, в дух на приятелство. Трябва да прекъснем този негативен цикъл, така помагаме на „ловците на гласове”, които използват тези неща, за да спечелят някакви краткосрочни политически цели”, посочи Османи, определяйки като начин да се излезе от омагьосания кръг създаването на консултативен орган към правителството, който да дава мнение за имената на сдружения и фондации.
По-рано днес стана ясно, че този орган е дал негативно становище за използване на името Цар Фердинанд, защото той „не е положителен персонаж в колективната памет на македонците”.
„Не знам дали това решение няма да падне в съда, както се случи със сдружението „Радко”, което беше забранено тук, но спечели делото в съда в Страсбург, но мисля, че сега сме в рамките на един нормален процес. Смятам, че по този начин се помага на българската общност”, каза Османи, уточнявайки, че имената на българските сдружения в страната не са проблемни в България, но в Република Северна Македония „нещата изглеждат по друг начин”.
По думите му Министерството на културата на Северна Македония е започнало процедура за откриване на филиал в Благоевград на културно-информационния център на страната в София и веднага след като представят документите в МВнР ще започне и процедурата на междудържавно ниво.
Министърът на външните работи на Северна Македония отново повтори позицията си, че е скептичен по отношение на ретроактивното действие на предложенията за изменения на закона за фондациите и сдруженията, внесени за приемане по бързата процедура в парламента на Северна Македония от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ.
Османи не се съгласи с позицията на президента на страната Стево Пендаровски, че конституционните промени, които предвиждат вписването на българите в преамбюла на конституцията могат да се случат и след редовните избори в Северна Македоия през 2024 г.
„Трябва са се използва момента и набраната инерцията и веднага след приключване на скрининга, трябва да се отвори първа глава от преговорния процес, а междувременно, трябва да се случат промените в конституцията. Всеки, който познава ЕС, знае, че не трябва да създаваме времева празнина. Ако конституционните поправки останат след изборите, тогава на изборите ще се превърнат в референдум за конституционните поправки, което не е добре за страната”, каза Османи.
