Почти 10 000 решения на Европейския съд по правата на човека не са били приложени от националните правителства на отделните страни-членки на Съвета на Европа. В Съвета на Европа членуват 47 държави, включително България.
Статистиката е точно на Съвета на Европа, като изданието Politico изрично подчертава, че решенията са най-различни – от случаи на полицейско насилие в България до липса на разследване смъртта на починали при "странни обстоятелства" затворници в Румъния.
Макар точно имената на България и Румъния личат на предни позиции в анализа, всъщност не нашата държава и северните ни съседи водят по брой неприложени решения на Европейския съд по правата на човека. На първо място е Италия – 2 219 неизпълнени решения. Русия пък изпреварва Турция за второто място – руснаците не са изпълнили 1540 решения, докато турците – 1342 решения. Украйна също е напред в негативната класация – 1172 неизпълнени решения. За Румъния цифрата е 620, докато за България – 262. Всъщност ние сме зад Гърция, където неизпълнените присъди на съда са 309. Най-изрядна е Швеция – само 2 неизпълнени решения.
Най-големият проблем - Азербайджан
В особено голям проблем е на път да се превърне отсъждане на Европейския съд по правата на човека от 2014 година. То касае нарушение на правата на Илгар Мамадов – азербайджански опозиционен лидер. Въпреки присъдата, Мамадов продължава да е в затвора в Азербайджан. Случаят ще бъде обсъден на тазседмичната среща на министрите на Съвета на Европа и може Азербайджан да бъде изключен от Съвета.
Мамадов е в затвора, защото си позволява да публикува истината за събития от 2013 година, припомня Politico. Тогава жители на азербайджанския град Исмаили протестират, тъй като местен държавен служител си позволява да се саморазправя с обикновени хора. Мамадов бързо е задържан и обвинен, че подтиква размирици. След решението на Европейския съд Азербайджан компенсира политика с 22 хил. евро, но не го освобождава.
Добра воля
Проблемът по отношение на присъдите на Европейския съд по правата на човека е, че съдът констатира проблем и съответно инструктира "прегрешилата държава" в две направления – да компенсира човека, чиито права е нарушила и да направи промени в националното си законодателство, ако е необходимо да се избегнат такива случаи в бъдеще. Само че съдът не казва т.е. не дава указания на съответната държава как да поправи проблема.
