Европейският парламент гласува ключови промени, свързани с енергийната ефективност на сградите и бъдещите планове за декарбонизиране на сектора, предава репортер на Actualno.com от Страсбург.
По този начин от 2030 г. всички нови сгради следва да бъдат с нулеви емисии, а за новите сгради, които се ползват от публични органи или са тяхна собственост, следва да бъдат с нулеви емисии от 2028 г. Държавите членки ще преценяват сами какъв е потенциалът на сградата от гледна точка на глобалното затопляне през целия ѝ жизнен цикъл, който включва производството и обезвреждането на строителните продукти, използвани за нейното изграждане.
Одобреното от евродепутатите преразглеждане на т.нар. "Директива относно енергийните характеристики на сградите" има за цел до 2030 г. значително да се намалят емисиите на парникови газове и потреблението на енергия в сградния сектор на ЕС и той да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г.
Още: След фермерските протести: Европарламентът с важни промени
Предвижда се и саниране на повече сгради с най-лоши характеристики и подобряване на обмена на информация относно енергийните характеристики.
Снимка: iStock
По-рано днес пред български журналисти в ЕП евродепутатът от Европейската народна партия и българската ДСБ Радан Кънев обясни, че приетите днес промени ще предизвикат и бъдещи законодателни изменения и у нас, като на този етап консултации са започнали само с банките.
"Изключително социално несправедливо е хората с ниски доходи да плащат реновирането на сградите на тези с високи доходи. Обективно няма как хора с 1000-1500 лева доход да участват в реновирането на моя апартамент. В България приетата практика за реновиране е изначално порочна", обясни той, цитиран от репортер на Actualno.com.
По отношение на жилищните сгради държавите членки ще трябва да въведат мерки, с които да се гарантира намаляване на средната използвана първична енергия с най-малко 16% до 2030 г. и с най-малко 20 – 22% до 2035 г. Ако е технически и икономически удачно, до 2030 г. държавите членки ще трябва постепенно да разположат слънчеви инсталации в обществени и нежилищни сгради, в зависимост от техния размер, и във всички нови жилищни сгради.
Снимка: European Union 2023
Какво отпада?
Според приетите промени, подкрепени с 370 гласа "за", 199 гласа "против" и 46 гласа "въздържал се", страните членки трябва да приемат мерки, свързани с:
- декарбонизиране на отоплителните системи;
- постепенно премахване на изкопаемите горива при отоплението и охлаждането;
- с това ще се постигне пълното премахване на бойлерите, които се награвят с изкопаеми горива до 2040 г.
Още: Предимство за саниране ще имат сгради, които се отопляват с по-лоши източници
Подпомагането на самостоятелни котли, които използват изкопаеми горива, ще бъде забранено от 2025 г. нататък. Финансовите стимули остават възможни за хибридни отоплителни системи, като например тези, съчетаващи бойлер със слънчева топлинна инсталация или термопомпа.
Предвиждат се и изключения за селскостопанските сгради и сградите, които са част от културното наследство. Държавите от ЕС могат да решат да изключат и защитени сгради със специална архитектурна или историческа стойност, както и временни сгради, църкви и места за поклонение.
"Директивата показва ясно как политиката в областта на климата може да има реални и незабавни ползи за хората в по-неблагоприятно положение", каза след гласуването докладчикът по темата - ирландският депутат от "Зелените" Киран Къф. По думите му този закон ще помогне за намаляване на сметките за енергия и ще се справи с основните причини за енергийната бедност, като същевременно ще осигури хиляди висококачествени местни работни места в целия ЕС.
Още: Нахалост: В 53 общини няма нито един одобрен блок за саниране
Снимка: iStock
"Справянето с 36% от емисиите на CO2 в Европа добавя абсолютно съществен стълб към Европейския зелен пакт. Днешният резултат показва, че Парламентът продължава да подкрепя Зеления пакт, който в еднаква степен осигурява справедливост и амбици", каза още Къф.
Иначе според Европейската комисия сградите в ЕС са отговорни за 40% от нашето потребление на енергия и 36% от емисиите на парникови газове. В края на 2021 г. бе прието законодателно предложение за преразглеждане на Директивата относно енергийните характеристики на сградите като част от така наречения пакет "Подготвени за цел 55".