Когато комисарят Йоханес Хан обяви във вторник, че страните от Западните Балкани бележат "добър напредък" към присъединяването си към ЕС, може да бъде простено учудването ни дали наистина говори за този регион, в който и двамата сме израснали.
Представяйки пакета за разширяването на ЕС за 2018 г. и шест доклада за отделните държави от Западните Балкани, комисарят приветства процеса на разширяване на блока за "модернизиране на икономиките и обществата в региона, който постепенно става по-проспериращо и стабилно място".
Комисарят и колегите му би трябвало да направят пауза, за да обмислят как дългите им любящи прегръдки на Балканите всъщност потискат надеждите ни за членство в ЕС.
Размахвайки моркова на ЕС свободно означава всичко, но нежеланието да се хвърлят пръчки и камъни води до нереалистични очаквания. Ако Комисията продължи само да прославя и обещава, ще има остра балканска реакция срещу блока, когато националните правителства на ЕС внезапно се въздържат от перспективата да приемат страни, проядени от корупцията и организираната престъпност.
Черна гора, споменавана за следващ член на ЕС, е чудесен пример за това как политиката на разширяване се проваля. В неделя Мило Джуканович спечели за седми път на национален вот, за да стане президент на най-малката страна в Балканите.
В продължение на повече от 25 години управление на Джуканович политиката на Брюксел винаги е била на безусловната подкрепа, подкрепяща прозападното му правителство в опит да задържи Русия далеч от средиземноморското крайбрежие. Насилието срещу журналисти, необузданата корупция и поредица от гангстерски убийства предизвикваха само епизодични дружески действия.
В доклада на Комисията от вторник, например, организираната престъпност е разгледана по следния начин: "Има първоначален опит в преследването в борбата срещу трафика на мигранти и срещу трафика на наркотици. Необходими са обаче допълнителни резултати, за да се постигнат убедителни резултати, по-специално в борбата срещу прането на пари и трафика на хора."
Авторите сигурно са пропуснали войната между гангстери, която пламна в цялата страна. Те не споменаха тълпите, които се сблъскаха заради контрола над доходоносни трафик на кокаин по контрабандни пътища и поредица от високопоставени удари в мафиотски стил. Според Мрежата за докладване на престъпността и корупцията (КРИК) и Радио "Свободна Европа" 28 от 35-те убийства, свързани с бандите от 2012 г. насам, остават нерешени.
Общественото възприемане на специалната държавна прокуратура в тази област отразява мрачните й резултати. В проучване, проведено през ноември, 56% от черногорците заявиха, че не вярват, че специалният държавен прокурор е допринесъл за борбата срещу корупцията и организираната престъпност.
Същото проучване откри дълбоко недоверие към правителствената агенция за борба с корупцията, като 44% от анкетираните смятат, че се отнася по различен начин към длъжностните лица в зависимост от политическата им принадлежност. Повече от половината заявиха, че смятат, че агенцията няма влияние върху борбата с корупцията.
Твърде често Брюксел приема статистиките и твърденията на балканските страни без въпроси.
Похвала на ЕС за Джуканович помогна на техния човек за изключителния му изборен успех на Черна гора. Неговите активи процъфтяват, а онези на неговата страна се тътрят отзад. Въпреки че през целия си живот има публични функции, според изчисления на Международния консорциум на разследващите журналисти той притежава 14,7 милиона долара. За сравнение средната месечна заплата в Черна гора е 511 евро.
Черна гора стартира процеса на присъединяване преди шест години, като започна да реформира законите и разпоредбите в съответствие със стандартите на ЕС. Днес обаче те остават в голяма степен неприлагани. Това е така, защото политическата власт на Джуканович и неговата Демократическа партия на социалистите разчитат на контрола върху държавните ресурси и парите, идващи от тях.
В изследване, проведено от Inform, финансиран от ЕС изследователски проект, почти една четвърт от анкетираните от Черна гора признаха, че приемат подкупи в замяна на своя вот.
Може би най-добрият пример за действията на правитерлството при скандала от 2013 г. Вестник „Дан" публикува стенограми от изтекла записи, на които партийни представители обсъждат предоставянето на държавна работа в замяна на гласовете. Никой от длъжностните лица не пострада. Напротив, през 2017 г. един от замесените беше назначен на висш пост в кабинета на държавния одитор.
На теория тези недостатъци трябва да бъдат разгледани по време на процеса на присъединяване към ЕС. Но твърде често Брюксел приема без да задава въпроси балканските статистики и твърдения.
Това е голяма грешка. По-рано тази година правителството на Черна гора изпрати доклад до Европейската комисия, в който изтъкна дисциплинарен случай, за който се твърди, че е бил открит срещу държавен прокурор. Но Върховният прокурорски съвет, който ще ръководи такава процедура, никога не е чувал за случая. През 2016 г. правителството съобщи, че от 2009 г. насам са изоставени 300 случая на борба с корупцията. До 2017 г. този брой мистериозно спадна до 80, без никакво обяснение.
Докато Брюксел си затваря очите, балканските правителства нямат стимул да постигнат значителен напредък по критериите за членство. В Черна гора Джуканович процъфтява, като прави предимно козметични промени. Той няма достатъчно стимули да направи повече. Всъщност, приемането на страната му в блока би означавало да се сложи край на неговия монопол върху парите и властта.
Ако Черна гора ще реализира амбициите си да се присъедини до 2025 г. и да създаде прецедент за останалите, балканската любов на ЕС трябва да стане много по-строга. Сега, когато страната се присъедини към НАТО, Брюксел може да си позволи да направи проверка на действителното й състояние. Руските кораби никога не са имали по-малка вероятност да се появят край окъпаните от слънцето плажове на страната.
Коментар в „Политико“ на Стево Мук, председател на управителния съвет на института Alternative, неправителствена организация в Черна гора, и Сърджан Цвиич, висш политически анализатор в Института за европейска политика на Отворено общество в Брюксел.
Превод: БГНЕС
