„Човек трябва да бъде реалист и открито да признае, че подписването на Охридския рамков договор по онова време не донесе удовлетворение или щастие на никоя от страните, но трябва да се отбележи, че именно това споразумение донесе мир в страната“.
Това заяви министър-председателят на Северна Македония и лидер на ВМРО–ДПМНЕ Християн Мицкоски по време на днешното правителствено заседание, посветено на 23-тата годишнина от подписването на Охридското споразумение от 2001 г., предаде БГНЕС.
"Фактът, че се различаваме по етническа принадлежност и религия, не ни прави различни по отношение на нашите приоритети и нужди. Изправени сме пред едни и същи общи проблеми и затова трябва да ги решаваме заедно“, каза премиерът.
Още: Мицкоски: Лудост е да трошим пари за Коридор 8
Той разкрикува факта, че „етническата тематика често се използва за лична изгода“, като добави, че някои изграждат „кариери и бизнес коалиции в нейно име“, предаде БГНЕС.
„Някои политически партии възхваляват Рамковото споразумение само когато са на власт, но щом излязат в опозиция, се превръщат в най-острите му критици, забравяйки високата цена, платена за мира“, допълни Мицкоски.
„Когато говорят за европейски ценности, знайте, че често те са тези, които нарушават същите тези принципи. Колко доволен е обикновенният гражданин днес? Отказвам да се намесвам в етническите дрязги на отделни хора, но нека заедно да видим колко можем да подобрим живота на нашите хора. Рамковото споразумение е част от Конституцията, но нерешените въпроси са истинските проблеми, с които се сблъскват нашите граждани“, заяви министър-председателят.
Още: "Седнете си обратно": Увисна ръката на Мицкоски след като отказаха да се здрависат с него (ВИДЕО)
„Междуетническите отношения са гръбнакът на нашето общество; те не са само правни задължения или политически споразумения, а жив процес, който изисква нашето активно участие. Нека Бог да благослови Македония", заключи той, отново пропускайки да използва конституционното име на страната.
Охридското рамково споразумение бе подписано на 13 август 2001 г. от президента Борис Трайковски и министър-председателя Любчо Георгиевски на тогавашна Република Македония с представители на четири политически партии, включително на етническите албанци.
Този договор сложи край на конфликта между ръководената от Али Ахмети албанска Армия за национално освобождение и македонските сили за сигурност.
Споразумението положи основите за укрепване на правата на етническите албанци.