Германският автомобилен производител Audi публикува свое собствено проучване, в което описва в големи подробности експлоатацията, на която са били подложени служителите в заводите на компания от нацистите, пише The Local.
Оказва се, че основателят на авторитетната германска автомобилна марка доктор Рихард Брюн е поддържал тесни връзки с нацисткия режим. Той изобщо не се е свенил да използва роби в заводите на Audi, показват разкритията на германската компания.
След 1942 година Брюн е „лично отговорен” за робските практики в Audi. На разположение на автомобилния гигант са били седем робски лагера, управлявани лично от СС, включително покритите с мрачна слава лагери в Цвикау и Кемниц. Под бича на нацистите в заводите на Audi са умрели 4500 души, а общо 16 500 души са били принуждавани със сила да работят за компанията. Само факта, че Германия е почнала да губи битки на фронта е попречила германската компания да се превърне в малка робска империя.
От Audi обявиха, че са готови да платят компенсации на всички все още живи работници от онова време.
В много исторически бележки Брюн е сочен като човекът, който „е управлявал Audi с изключително умение” пред Втората световна война и е причината за „добрата репутация на компанията” в следвоенната епоха, което „е помогнало на автомобилния гигант да получи достатъчно кредит, за да се възстанови”. Брюн е получил заем по плана „Маршал”, с който Западна Европа успява да възроди възможно най-бързо икономиката си. Той е награден с Германския кръст за заслуги през 1953 година.
Новите разкрития накараха Audi да изпратят специално съобщение до всички онлайн информационни източници, които са обрисували Брюн в различна от истинската картина поради незнание. Заради новите данни кметът на Инголщад Кристиян Льозел обмисля да смени имената на всички улици в града, които са кръстени на Брюн.
