Един хляб, опаковка с яйца или пакетче дъвки - в Германия не можете да си купите много за около две евро. Едно пътуване с обществения транспорт обикновено също е по-скъпо. Както и кутийка с тампони. Според дефиницията на Световната банка всеки, който разполага с по-малко от 2 евро на ден (или 2,15 щатски долара), се смята за крайно беден.
Изгубени бяха три години
През 2023 г. около 690 млн. души ще живеят в крайна бедност, което се доближава до нивата отпреди пандемията, се посочва от Световната банка. С други думи, светът е загубил близо три години в борбата с бедността. В страните с високи и средни доходи бедността намаля още през 2020 година благодарение на обширните програми за социално подпомагане.
Положението обаче е по-лошо в страните с ниски доходи и в страните, засегнати от конфликти, насилие и нестабилност. Там равнището на бедност все още е по-високо отколкото преди пандемията. В някои от тези страни дори се увеличава крайната бедност.
Успехи най-вече в Китай и Индия
Всъщност бедността намалява в световен мащаб от 1990 г. насам, но не във всички региони на света, казва Себастиан Фолмер от университета в Гьотинген. Според него този спад се дължи най-вече на данните от Китай и Индия. "Тъй като Китай е толкова многолюдна страна, тя оказва голямо влияние върху общите данни за бедността на Световната банка", казва професорът по икономика на развитието.
"Китайците наистина са направили гигантски крачки", казва и Райнер Тиле от Института за световна икономика в Кил. От 1990 до 2015 година Китай е успял да намали крайната бедност в страната от 60% на 6%. Други азиатски държави също имат големи успехи в борбата с крайната бедност.
Ситуацията е различна в Африка. Между 1990 г. и 2019 г. крайната бедност в Африка наистина е намаляла от 50 на 23 процента, каза Тиле. "Но поради нарастването на населението това означава, че сега в Африка има повече бедни хора в абсолютни числа, отколкото през 1990 година. Положението е особено лошо в много страни на юг от Сахара.“
Колко точни са данните?
Съществуват обаче някои съмнения относно достоверността на данните за бедността. Самата Световна банка твърди, че настоящите инфрмации са до известна степен несигурни, тъй като много страни не са събирали данни по време на пандемията от Ковид-19.
Световната банка получава данните от статистическите служби в отделните държави, които обобщават информацията. Макар методологията за тези изчисления да е подходяща, все пак не е сигурно, че тя се прилага адекватно навсякъде, смята експертът Тиле.
Данните от Китай също пораждат известно съмнение, твърди експертът Ханс Кюнер от Мюнхенския университет. Причината е, че не може да им бъде направена независима проверка. При проучванията в Китай винаги има скрит политически натиск. "Анкетираните предвиждат в отговорите си това, което официалните органи всъщност искат да чуят”, обяснява Кюнер.
„В Китай и Индия много хора са надхвърлили прага на бедност от 2 евро, но от наша гледна точка те все още си остават крайно бедни", допълва Райнер Тиле от Института в Кил.
Не става дума само за оцеляване
Критики се отправят и към определението за крайна бедност. Себастиан Фолмер обяснява, че мярката за бедност на Световната банка от 2,15 щатски долара на ден се базира на предположението, че човек се нуждае от само 2100 калории на ден. "Това е много проблематично. Хората не могат да живеят постоянно с толкова нисък прием на калории".
Екипът на Фолмер от университета в Гьотинген наскоро изчисли колко голяма би била бедността, ако се приеме, че хората се хранят здравословно и приемат достатъчно калорична храна. "В това изчисление излиза, че много повече хора живеят в бедност, отколкото според метода на Световната банка", обяснява икономистът.
Това съвпада с лошите новини на ООН от юли тази година: броят на гладуващите хора в света се увеличава. Около 735 млн. души, почти една десета от световното население, са имали недостатъчно храна през 2022 година – се казваше в доклада на ООН по въпросите на прехраната и земеделието.
Целта за устойчиво развитие все още е постижима?
"Бедността ще продължи да намалява", казва Райнер Тиле, "ако не ни сполети следваща пандемия. Но тя ще намалява по-бавно, отколкото преди. Пълно изкореняване на бедността до 2030 г. няма да бъде постигнато", убеден е изследователят.
"Ако настоящите тенденции се запазят, до 2030 г. около седем процента от населението на света - към 575 милиона души - ще живеят в крайна бедност", се казва в последния доклад на ООН. Повечето от тези бедни страни ще се намират в африканските държави, южно от Сахара. "Тази прогноза би съответствала на намаляване на бедността с едва 30%", се казва в доклада.
Източник: Дойче веле
