Докато говорещите арабски език внимават за точната дума - например дали става въпрос за "китабун" (книга) или "катиб" (писател), немскоговорящите пък ще се съсредоточат на първо време в структурата на изречението. В арабския език близките по звучене думи са нещо обичайно. В немския пък глаголите понякога са разделени на две и се намират на различни места в изречението.
Арабският и немският са много различни езици. Оказват ли тези разлики влияние на мозъка на хората, които ги говорят като майчин език? Това се опитват да установят учените от института "Макс Планк" в Лайпциг. Екип докторанти подбира 47 души - арабскоговорящи и немскоговорящи, които са израснали с един основен език.
Разлики в мозъците на хората, говорещи различни езици
Учените помолили участниците в изследването да влязат в уред за ядрено-магнитен резонанс. Той не само показва снимка на мозъка с висока разделителна способност, но и дава информация за връзките между невроните. Използвайки тези данни изследователите успяват да изчислят доколко са свързани различните части на мозъка, които отговарят за езика.
"Резултатите ни изненадаха много, защото винаги сме смятали, че езикът е универсално умение", казва Алфред Анвандер, съавтор на проучването. "Мислехме, че без значение от конкретния език мозъкът работи по един и същи начин." При хората с майчин арабски език изследователите установяват, че лявото и дясното полукълбо на мозъка са по-тясно свързани. Има и по-близка връзка между страничните дялове на главния мозък, наречени темпорални дялове, и към средната част, наречена теменен лоб.
Структурната мрежа на говора се определя от майчиния език
Това е напълно правдоподобно: тези области на мозъка са отговорни за обработката на произношението и значението на говоримия език. Един човек, за когото арабският език е роден, трябва да се съсредоточи върху това как се произнася думата и какво означава тя.
При говорещите немски език учените откриват по-силни връзки в лявото полукълбо и към фронталния лоб в предната част на мозъка. Това може да бъде обяснено със самия немски език, защото тези области отговарят за обработката на структурата на изреченията на даден език.
"Нашето изследване дава нов поглед върху начина, по който мозъкът се адаптира към когнитивните изисквания - това значи, че структурната мрежа на говора ни се оформя от майчиния език", обобщава съавторът Анвандер.
Нови полезни знания за работата на човешкия мозък
Според изследователя е важно да се подчертае, че тези разлики не са нито предимства, нито недостатъци за говорещите. "Просто е различно, а не по-добро или по-лошо", казва Анвандер.
От друга страна, познаването на различно свързаните езикови центрове носи предимства и за едните, и за другите носители на различните езици. Например лечението на пациенти с инсулт би могло да се подобри. Някои от пострадалите имат речево разстройство, наречено афазия. За хората говорещи различни езици биха могли да се разработят различни терапевтични подходи, с които пациентите да си върнат говора по-бързо.
"Много вълнуващо ще бъде и разширяването на изследването с повече езици", казва Анвандер. В друго проучване учените от "Макс Планк" изследват говорещите немски, английски и китайски език. Резултатите все още се очакват. Следователно все още не е изяснено дали и как другите майчини езици оформят мозъка по различен начин. За потвърждаване на резултатите би било полезно и по-мащабно проучване на немскоговорящи и арабскоговорящи.
Обновяване на методите за учене на чужд език?
На втория етап от настоящото проучване изследователите ще анализират какво се случва в мозъка на говорещите арабски език, когато изучават немски. "Развълнувани сме да видим как се променят връзките в мозъка при изучаването на нов език", казва Анвандер.
Резултатите в крайна сметка трябва да послужат за подобряване на методите за изучаване на чужди езици. В зависимост от учащия и майчиния му език биха могли да се разработят различни стратегии - например за по-лесно изучаване на немски език. За целта обаче са необходими още много изследвания.
Източник: Дойче веле
