"Толкова съм щастлива", казва с усмивка 33-годишната Халина Кравченко от Херсон пред кореспондентката на АРД Андреа Беер. Халина никога не е напускала пределите на Украйна, но предприема дълго и сложно пътуване, за да си върне дъщерята. Минава през Полша, Беларус и Русия, за да стигне до окупирания Крим и да се върне у дома.
"Щом чуеха, че съм от Украйна, такива погледи ми хвърляха...", споделя Халина. Майката и дъщерята са седнали една до друга на дивана и не спират да се прегръщат. "Толкова се радвам да видя всички отново", казва 14-годишното момиче.
По дългия път до Крим и обратно
Два дни по-рано майката и дъщерята преминали беларуско-украинската граница и се качили на чакащия ги бус на украинската организация "Save Ukraine". Тя помага на отчаяни родители да върнат отвлечените си деца от Русия и от окупираните от руснаците украински области, обяснява АРД.
Заедно с Катя в този ден се върнали още 15 души. Междувременно "Save Ukraine" е помогнала на общо 60 деца и младежи да се приберат. Децата уж били отведени в Крим на почивка, но така и не се върнали.
По дългия път до Крим и обратно заедно с Халина били още 11 майки и баби. Жените пътували от Лвов към Полша, а оттам през Беларус до Москва. Абсурдно и цинично е да си представиш как тези майки и баби от Херсон и околностите му е трябвало да пътуват по толкова сложен начин до Крим, за да приберат децата си, казва пред АРД Олга Йерокина от помощната организация "Save Ukraine".
"Не си сътрудничим с руснаците", добавя Йерокина и обяснява, че по правило майките разполагали с адреса на базата в Крим, както и с няколко телефонни номера. Освен това били в контакт с децата си благодарение на техните мобилни телефони.
Пред АРД Йерокина обяснява, че помощната организация се погрижила за всичко: покрити били разходите, осигурени били автобуси, а шофьорите от "Save Ukraine" придружавали жените. Били в постоянна връзка и контролирали всичко.
"Бягах от часовете"
Когато в началото на октомври Катя тръгва за Крим, Херсон още е под руска окупация. Всичко било организирано от училището, но днес то отхвърля всяка отговорност. "Питахме ги кога ще можем да се върнем вкъщи, а те отговаряха - когато Херсон стане руски", разказва Катя пред АРД и добавя, че постоянно им обяснявали колко опасно е в Херсон. Катя поддържала контакт с майка си чрез социалните мрежи, но срещу руското влияние на място трябвало да се бори сама.
Достатъчно храна, спортни занимания, учебни часове, а вечерно време - кино и понякога дискотека: така преминавали дните в Крим, разказва 14-годишното момиче. Но всички били принуждавани да пеят "Напред, Русия!", когато идвали да ги контролират от Москва. А всяка сутрин по време на тренировките звучал руският химн, разказва момичето. Катя добавя, че рядко посещавала учебните часове: "Принуждаваха ме, но аз просто бягах".
Източник: Дойче веле
